Вълково (дем Неврокоп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за село Вълково в Гърция. За селото в България вижте Вълково.

Вълково
Χρυσοκέφαλος
— село —
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Надм. височина580 m
Население344 души (2011 г.)

Въ̀лково (на гръцки: Χρυσοκέφαλος, Хрисокефалос, до 1927 година Βούλκοβο или Βούλκοβον, Вулково или Вулковон[1][2][3]) е село в Република Гърция, на територията на дем Неврокоп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 580 m надморска височина,[4] на 5 km северно от демовия център Зърнево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името на селото произхожда от личното име Вълко.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Вълково (Вълкова) е вписано както следва - мюсюлмани: 14 домакинства, неженени - 9; немюсюлмани: 119 домакинства, неженени - 21, вдовици - 13.[6] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Вълково (Вълкова) с мюсюлмани: 15 домакинства, неженени - 2; немюсюлмани: 92 домакинства, неженени - 8, вдовици - 7.[7] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Вълково (Вълкова) е посочено като село, в което живеят 6 немюсюлмански семейства.[8]

В XIX век Вълково е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Велково са турци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Велково (Velkovo) е посочено като село със 75 домакинства и 170 жители мюсюлмани.[10]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Вълково, пада се на запад от Белотинци, 1 час до левия бряг на Панега. Сградено на хълмисто място. Жителите са по предимство земледелци. 100 къщи, турци.[11]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Вълково живеят 550 българи мохамедани и 60 цигани.[12] Пак според него в селото има 90 турски и 10 цигански къщи.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година във Вълково (Βούλκοβον) живеят 1055 души.[14] Селото пострадва от Първата световна война и населението му намалява.[4]

През 1923 година жителите на Вълково са изселени в Турция и на негово място са заселени 131 гръцки бежански семейства с 511 жители.[3] През 1927 година името на селото е сменено на Хрисокефалос. Жителите му се увеличават с приток на бежанци от околни села.[4]

По време на Гражданската война (1946 - 1949) жителите му насилствено са изселени в Зърново. След успокояването на положението се завръща само част от тях.[4]

Населението произвежда тютюн, жито, картофи и други земеделски продукти и се занимава и със скотовъдство.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Вълково на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име[15] Описание
Янова скала[16] Γιάννοβα Σκάλα Крисопотамос Χρυσότοπος местност в Боздаг на ЮИ от Вълково[16]
Борвица[16] Μπόρβιτσα Диакос Διάκος местност в Стъргач на З от Вълково[16]
Моран[17][16] Μωράν Λόφος Кастро Κάστρο възвишение в Боздаг на И от Вълково[16]
Саръ Меше[16] Σαρη Μεσέ Дрис Δρύς връх в Стъргач на СЗ от Вълково (853 m)[16]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1055[4] 789[4] 592[4] 979[4] 653[4] 701[4] 428[4] 334[4] 271[4] 301 344

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 149. (на македонска литературна норма)
  5. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 94.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 65.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 132.
  8. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 42.
  9. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 123.
  10. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  11. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 12.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  13. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272.
  14. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009 г. (на гръцки)
  15. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 22. (на гръцки)
  16. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.