Вълково (дем Неврокоп)
Тази статия е за село Вълково в Гърция. За селото в България вижте Вълково.
|
Вълково Χρυσοκέφαλος |
|
|---|---|
| — село — | |
  Вълково  Вълково |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Надм. височина | 570 m |
| Население | 301 души (2001) |
| Пощенски код | 66033 |
| Телефонен код | - |
Въ̀лково (на гръцки: Χρυσοκέφαλος, Хрисокефалос, до 1927 година Βούλκοβο или Βούλκοβον, Вулково или Вулковон[1][2][3]) е село в Република Гърция, на територията на дем Неврокоп.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 5 километра северно от демовия център Зърнево.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името на селото произхожда от личното име Вълко.[4]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Вълково (Вълкова) е вписано както следва - мюсюлмани: 14 домакинства, неженени - 9; немюсюлмани: 119 домакинства, неженени - 21, вдовици - 13.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Вълково (Вълкова) с мюсюлмани: 15 домакинства, неженени - 2; немюсюлмани: 92 домакинства, неженени - 8, вдовици - 7.[6] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Вълково (Вълкова) е посочено като село, в което живеят 6 немюсюлмански семейства.[7]
В XIX век Вълково е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Велково са турци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Велково (Velkovo) е посочено като село със 75 домакинства и 170 жители мюсюлмани.[9]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Вълково, пада се на запад от Белотинци, 1 час до левия бряг на Панега. Сградено на хълмисто място. Жителите са по предимство земледелци. 100 къщи, турци.[10] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Вълково е българо-мохамеданско селище. В него живеят 550 българи-мохамедани и 60 цигани[11]. Пак според него в селото има 90 турски и 10 цигански къщи.[12]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година във Вълково (Βούλκοβον) живеят 1055 души.[13]
През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Неврокопско, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Вълково емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено на Хрисокефалос. През 1928 година във Вълково са заселени 131 гръцки семейства с 511 души - бежанци от Турция.[3]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βούλκοβον -- Χρυσοκέφαλος
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 94.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 65.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 132.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 42.
- ↑ Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.124.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 126-127.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 12.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 194. (на български)
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272. (на български)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
Портал „
