Вълко Велчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вълко Велчев
Информация
Звание Генерал-майор
Служба 1879 - ?
Род войски Българска армия
Командвания 2-ра, 4-та, 8 и 11 пехотни дивизии
Отличия

Орден "За храброст" IV степен
Орден „Св. Александър“ III, IV и V степен с мечове
Орден „За военна заслуга“ II и III степен

Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Роден
Починал

Вълко Стамов Велчев е български офицер (генерал-майор) командвал 2-ра, 4-та, 8-а и 11 пехотни дивизии.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вълко Велчев е роден на 28 февруари 1859 г. в Стара Загора. През 1879 г. завършва Военното училище в София с първия випуск и през ноември е произведен в чин подпоручик.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) е началник-щаб на авангарда, който овладява Цариброд (12 ноември) и Пирот (14-15 ноември). Награден е с орден "За храброст" IV степен.

През август 1886 година капитан Вълчев, командир на дружина в Пловдив, е един от най-активните участници в контрапреврата и временното връщане на княз Александър Батенберг. С демонстрацията на 10 август 1886 г. на командваната от Велчев дружина фактически започва контрапревратът.[1]

Балкански войни (1912-1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912-1913) командва новосформираната 11 пехотна дивизия. По негова инициатива е проведена прибързаната и неуспешна атака на Източния сектор на Одринската крепост на 1-4 ноември 1912 година. След неуспеха е лишен от командването на 11 дивизия.[2]

През юли 1913 г. генерал Велчев командва Южния отряд, който отстъпва Одрин на турците.[3]

Генерал-майор Вълко Велчев умира на 6 ноември 1935 г. в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попов, Радослав. България на кръстопът. Регентството 1886-1887, София 1991, с. 32-34, 65.
  2. Азманов, Димитър. Моята епоха 1878-1919, София 1995, с. 98-102.
  3. Гинчев, Г. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963, стр. 175-176