Вълко Велчев
| Вълко Велчев | |
|---|---|
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
| Години на служба | 1879 – ? |
| Род войски | Българска армия |
| Командвания | 2-ра, 4-та, 8-а и 11-а пехотни дивизии |
| Битки/войни |
Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
| Награди |
Орден „За храброст“ IV степен |
| Образование | Национален военен университет |
|
|
|
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Вълко Стамов Велчев е български офицер (генерал-майор) командвал 2-ра, 4-та, 8-а и 11-а пехотни дивизии.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Вълко Велчев е роден на 28 февруари 1859 г. в Стара Загора. През 1879 г. завършва Военното училище в София с първия випуск и през ноември е произведен в чин подпоручик.
Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]
През Сръбско-българската война (1885) е началник-щаб на авангарда, който овладява Цариброд (12 ноември) и Пирот (14 – 15 ноември). Награден е с орден „За храброст“ IV степен.
През август 1886 година капитан Вълчев, командир на дружина в Пловдив, е един от най-активните участници в контрапреврата и временното връщане на княз Александър Батенберг. С демонстрацията на 10 август 1886 г. на командваната от Велчев дружина фактически започва контрапревратът.[1] Служи като началник на 6-а пеша бригада.
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война (1912 – 1913) командва новосформираната 11-а пехотна дивизия. По негова инициатива е проведена прибързаната и неуспешна атака на Източния сектор на Одринската крепост на 1 – 4 ноември 1912 година. След неуспеха е лишен от командването на 11 дивизия.[2]
През юли 1913 г. генерал Велчев командва Южния отряд, който отстъпва Одрин на турците.[3]
Генерал-майор Вълко Велчев умира на 6 ноември 1935 г. в София.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Вълко Велчев е женен и има 4 деца. Негов син е адвокатът Асен Велчев.[4]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (9 юли 1881)
- Капитан (9 септември 1885)
- Майор (17 април 1887)
- Подполковник (9 август 1891)
- Полковник (9 август 1895)
- Генерал-майор (14 февруари 1901)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „За храброст“ IV степен
- Орден „Свети Александър“ III, IV и V степен с мечове
- Орден „За военна заслуга“ II и III степен
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 136.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 68
- Форуми „Бойна слава“ – Велчев, Вълко Стамов
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Попов, Радослав. България на кръстопът. Регентството 1886 – 1887, София 1991, с. 32 – 34, 65.
- ↑ Азманов, Димитър. Моята епоха 1878 – 1919, София 1995, с. 98 – 102.
- ↑ Гинчев, Г. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963, стр. 175 – 176
- ↑ Регионален исторически музей – Стара Загора. С български дух и европейска мисъл. Стара Загора, 2018. ISBN 978-619-168-210-2. с. 99.
- Генерал-майори от Царство България
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Български военни дейци от Балканските войни
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „За заслуга“
- Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Родени в Стара Загора
- Български офицери от Тракия