Вълко Велчев

Вълко Велчев
	български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1879 – ?
Род войски	Българска армия
Командвания	2-ра, 4-та, 8-а и 11-а пехотни дивизии
Битки/войни	Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война
Награди	Орден „За храброст“ IV степен; Орден „Св. Александър“ III, IV и V степен с мечове; Орден „За военна заслуга“ II и III степен; Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	28 февруари 1859 г. (стар стил) Стара Загора, Османска империя
Дата и място на смърт	6 ноември 1935 г. (76 г.) София, България

Вълко Стамов Велчев е български офицер (генерал-майор) командвал 2-ра, 4-та, 8-а и 11^-а пехотни дивизии.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вълко Велчев е роден на 28 февруари 1859 г. в Стара Загора. През 1879 г. завършва Военното училище в София с първия випуск и през ноември е произведен в чин подпоручик.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) е началник-щаб на авангарда, който овладява Цариброд (12 ноември) и Пирот (14 – 15 ноември). Награден е с орден „За храброст“ IV степен.

През август 1886 година капитан Вълчев, командир на дружина в Пловдив, е един от най-активните участници в контрапреврата и временното връщане на княз Александър Батенберг. С демонстрацията на 10 август 1886 г. на командваната от Велчев дружина фактически започва контрапревратът.^[1] Служи като началник на 6-а пеша бригада.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912 – 1913) командва новосформираната 11^-а пехотна дивизия. По негова инициатива е проведена прибързаната и неуспешна атака на Източния сектор на Одринската крепост на 1 – 4 ноември 1912 година. След неуспеха е лишен от командването на 11 дивизия.^[2]

През юли 1913 г. генерал Велчев командва Южния отряд, който отстъпва Одрин на турците.^[3]

Генерал-майор Вълко Велчев умира на 6 ноември 1935 г. в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Вълко Велчев е женен и има 4 деца. Негов син е адвокатът Асен Велчев.^[4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Прапоршчик (10 май 1879)
Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
Поручик (9 юли 1881)
Капитан (9 септември 1885)
Майор (17 април 1887)
Подполковник (9 август 1891)
Полковник (9 август 1895)
Генерал-майор (14 февруари 1901)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Орден „За храброст“ IV степен
Орден „Свети Александър“ III, IV и V степен с мечове
Орден „За военна заслуга“ II и III степен
Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 136.
Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 68
Форуми „Бойна слава“ – Велчев, Вълко Стамов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Попов, Радослав. България на кръстопът. Регентството 1886 – 1887, София 1991, с. 32 – 34, 65.
↑ Азманов, Димитър. Моята епоха 1878 – 1919, София 1995, с. 98 – 102.
↑ Гинчев, Г. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963, стр. 175 – 176
↑ Регионален исторически музей – Стара Загора. С български дух и европейска мисъл. Стара Загора, 2018. ISBN 978-619-168-210-2. с. 99. (на български)

Портал „Военна история на България“

[1] Попов, Радослав. България на кръстопът. Регентството 1886 – 1887, София 1991, с. 32 – 34, 65.

[2] Азманов, Димитър. Моята епоха 1878 – 1919, София 1995, с. 98 – 102.

[3] Гинчев, Г. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963, стр. 175 – 176

[4] Регионален исторически музей – Стара Загора. С български дух и европейска мисъл. Стара Загора, 2018. ISBN 978-619-168-210-2. с. 99. (на български)

[1]

[2]

[3]

[4]