Вълчеполска котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изглед към котловината – язовир Ивайловград до село Бориславци от Глухите камъни

Вълчеполската котловина е котловина в източната част на Източните Родопи, между рида Гората на север и рида Сърта на юг, по долното течение на река Арда. Дължината ѝ от запад на изток е около 15 км, а ширината до 10 км. Средна надморска височина на котловинното дъно 100 – 200 м.[1]

Образувана е през горния олигоцен в резултат на тектонско потъване, когато се запълва с мощни езерни чакълести и песъчливо-глинести утайки. През неогена и кватернера заплънката ѝ частично се денудира. Котловинната основа е нахълмена и набраздена от плитките долини на левите притоци на река Арда, която протича в южната ѝ част. Южната, най-ниска част на котловината е залята от водите на язовир „Ивайловград“ Климатът е умереноконтинентален със средиземноморско влияние. Има находища на въглища с непромишлено значение (Вълчеполски басейн), глини и чакъли. Благоприятни условия за развитие на селско стпанство, а в близкото минало и овцевъдство.[1]

В нея са разположени 8 села: Бориславци, Вълче поле, Голяма долина, Дъбовец, Ефрем, Малки Воден, Малко Брягово и Селска поляна.[1]

В двата края на котловината преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]