Вълчища (дем Амфиполи)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Сярско. За селото в Мъглен вижте Вълчища (дем Мъглен).

Вълчища
Δόμιρος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Амфиполи
Географска област Зъхна
Надм. височина 189 m
Население 182 души (2001)

Вълчища или Волчища (на гръцки: Δόμιρος, Домирос, до 1926 година Βουλτσίστα, Вулциста[1]) е село в Република Гърция, дем Амфиполи, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 182 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в северното подножие на планината Кушница (Пангео). Във Вълчища е разположен Вълчищкият манастир „Света Петка“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е патроним от личното име Вълчо.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659 – 1660 година е отбелязано, че Волчища наброява 50 джизие ханета (домакинства).[3]

През XIX век Вълчища е село със смесено население, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Църквата „Свети Георги“ е трикорабна базилика от XIX век.[4] Гръцка статистика от 1866 година показва Вулдзиста (Βουλτζίστα / Βουλτζίσθα) като село със 150 жители гърци и 125 турци.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Волциста (Voltsista) живеят 180 гърци.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Вулчиста като село с 43 гръцки и 21 турски къщи.[7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Вълчища (Vëtchichta) е показано като село със 71 домакинства и 54 жители мюсюлмани и 150 жители гърци.[8] Според Георги Стрезов към 1891 Вълчища е гръцко село.[9]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Волчища има 90 жители турци и 300 жители гърци.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волчища (Voltchichta) има 165 гърци.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1916-1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 176 жители и 36 къщи.[12]

В 20-те година турското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 43 бежански семейства и 143 души.[13] В 1926 година селото е прекръстено на Домирос.[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 94.
  3. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
  4. Church of St. George in Domiros. // Corect. Посетен на 9 ноември 2014. Архив на оригинала от 2014-11-09 в Wayback Machine.
  5. Ν. Σχινά, „Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία“, τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146-147.
  9. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  12. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
  13. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония