Вълчи дол
Тази статия е за града в България. За резервата вижте Вълчи дол (резерват).
| Вълчи дол | |
|---|---|
 | |
  Вълчи дол  Вълчи дол  Вълчи дол | |
| Общи данни | |
| Население | 3060 души[1] (15 септември 2022 г.) 164 души/km² |
| Землище | 18,695 km² |
| Надм. височина | 270 m |
| Пощ. код | 9280 |
| Тел. код | 05131 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 12574 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Вълчи дол Пепа Пенчева (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Георги Тронков |
| Адрес на общината | |
| пл. Христо Ботев 1 тел.: 05131/2317 | |
| Вълчи дол в Общомедия | |
Въ̀лчи дол е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна, в близост до град Суворово. Той е административен център на община Вълчи дол. Старото му име е Курт дере.
История[редактиране | редактиране на кода]
Историческите корени на Вълчи дол водят към VIII-IX век. Тук са открити останки от тракийски и славянски селища и от некрополи. Вълчи дол се намира в близост до старите столици Плиска и Велики Преслав.
През 1909 г. през Вълчи дол е преминала първата влакова композиция. Има гара на железопътна линия Повеляново – Добрич – Кардам. Търговията и занаятчийството разцъфтяват, поставено е началото на една от най-големите зърнени бази в страната. Появяват се първите промишлени предприятия и работилници, врати отваря и наричаната някога „огнена мелница“. Вълчи дол е първото село с дизелова електроцентрала („юзина“), построена през 1929 г.
Имената на жители на селото попадат в криминална хроника от 1923 г.[2]
През 1974 г. е обявен за град.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 3179 | 100.00 |
| Българи | 2155 | 67.78 |
| Турци | 63 | 1.98 |
| Цигани | 130 | 4.08 |
| Други | 5 | 0.15 |
| Не се самоопределят | 20 | 0.62 |
| Не отговорили | 806 | 25.35 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Православни християни, роми мюсюлмани, малко евангелисти.Има и атеисти.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Народно читалище „Димитър Благоев“
- Библиотека към читалището
- СУ Васил Левски
- Община Вълчи дол
- ЦДГ „Здравец“
- Дирекция „Социално подпомагане“ с 2 структурни отдела: „Социално подпомагане“ и „Закрила на детето“
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Във Вълчи дол, на северния склон на хълма „Кушу баир“, на около 500 m източно от градски парк „Съби Дичев“, се намира единствената ски-писта в Североизточна България: много привлекателно място за туристи през зимата. Пистата е с дължина около 250 m. Съществува проект пистата да се удължи с още 100 m.[6]
Театър[редактиране | редактиране на кода]
През втората половина на 1950-те и началото на 1960-те години Вълчи дол има силна самодейна театрална трупа. В нея участват основно учителите от гимназията, служители от читалището, медицински служители и някои ученици от горните класове на гимназията. Актьори като Преслав Петров и Венета Славчева от Варненския театър съветват трупата. Пиеси като „Женско царство“, „Камък в блатото“, „Рози за д-р Шомов“, „Вампир“, „Наимичка“ и други са представяни от трупата.
Духов оркестър[редактиране | редактиране на кода]
В историята на Вълчи дол има няколко духови оркестъра. Първият е създаден през 1961 г. от Славчо Симеонов. Последният е съставен главно от ученици и няколко корепетитора от гр. Добрич. Дългогодишен диригент на оркестъра е Славчо Симеонов.
Мъжка певческа група[редактиране | редактиране на кода]
Възродена е мъжката певческа група, радваща вълчидолската публика със стари градски песни.
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
- Етнографска сбирка с предмети от бита и народни носии към народно читалище „Димитър Благоев“ гр. Вълчи дол.
- На един от площадите на града върху градската чешма е поставена скулптура на вълк, животното, на което селището дължи името си.
Футбол[редактиране | редактиране на кода]
Футболният отбор на Вълчи дол се нарича „Вихър“. Стадионът, на който играе своите домакински мачове, е наречен на олимпийския шампион по борба Петко Сираков, който е родом от Вълчи дол.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Бабин ден
- Всяка година се провежда празникът „Трифон Зарезан“
- Общински фолклорен празник
- Празникът на Вълчи дол е 4 септември.
- 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
- Международен ден на детето
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- проф. Георги Чапкънов (р. 1943), скулптор
- Петко Сираков (1929 – 1996), първият световен шампион на България (Истанбул, 1957 г.) по свободна борба, сребърен медалист от Световното първенство в Техеран (1959); олимпийски вицешампион от Мелбърн (1956) по класическа борба; многократен балкански шампион и в двата стила. Баща на футболиста Наско Сираков.
- Съби Дичев (1911 – 1943), роден във Вълчи дол, деец на болшевишкото революционно-работническо движение, интербригадист в Испания. Убит в София. Бивш и настоящ патрон на комунистите във Вълчи дол.
- Ванилин Гавраилов (р. 1955), поет, издадени стихосбирки „Молитва за събуждане“ (1990), „Отговор през рамо“ (2005) и „Серенада против суета“ (2010), председател на Сдружението на писателите във Варна, завежда PR на община Вълчи дол.
- Иво Димов роден на 26 април 1970 г. във Вълчи дол. Футболист (полузащитник), играл за отборите: „Добруджа“, „Черно море“, „Спартак“ (Варна), ЦСКА.
- Костадин Бакалов (р. 1947), авиатор
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Други[редактиране | редактиране на кода]
Почетни граждани[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Иванов Георгиев-Гого – музикален ръководител, диригент на смесения хор във Вълчи дол
- д-р Димитър Златев – лекар
- проф. д-р Станко Киров – онкохирург
- Петко Сираков – първият българин световен шампион по борба
- проф. Георги Чапкънов-Чапа – скулптор
- Костадин Бакалов – авиатор
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
- Уикикниги: Готварска книга: Гювеч по вълчидолски
- Уикикниги: Готварска книга: Пълнени чушки по вълчидолски
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 9, 09 март 1923 г., стр. 1
- ↑ „Справка за населението на град Вълчи дол, община Вълчи дол, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 2 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 2 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 януари 2017. (на английски)
- ↑ Вълчи дол развива ски туризъм, архив на оригинала от 24 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100124101046/http://business.actualno.com/news_144053.html, посетен на 2010-01-27
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
Портал „
Портал „