Вълчо Сарафов (възрожденец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вълчо Сарафов
български възрожденец
Роден
Починал
13 април 1863 г. (62 г.)
Семейство
Баща Коста Сарафов
Деца Коста Сарафов
Петър Сарафов

Вълчо Костов Сарафов е български възрожденски деец от Източна Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сарафов е роден на 23 април 1800 година[2] в неврокопското село Гайтаниново в Османската империя, днес в България, в семейството на Коста Сарафа. Баща е на Коста Сарафов и Петър Сарафов. Учи в Гайтаниново, а след това в Серския манастир.[1] В Серския манастир изучава църковна служба u nеене. Усвоява и източноевропейско църковно пеене, което по-късно предава на сина си Петър.[3] Двамата, баща и син, пеели в празнични дни в църквата.[4]

Сарафов продължава семейната търговия с гвоздеи и подкови[3][2] и земеделие[1] и забогатява.[3] Активо подпомага българските църковни и просветни борби в Източна Македония,[2][1] като къщата му се посещава от видни българи от съседните села и градове, монаси от Света гора и други образовани хора.[3] Дарител е на значителна сума пари за строежа на църквата „Свети Никола“, завършена в 1839 година. В къщата си организира училище, в което привлича способни учители, включително най-добрия учител в Неврокопско Георги Зимбилев. Училището работи в дома му до 1858 година,[1][4] когато с негова помощ от 6000 гроша в селото е изградена голяма училищна сграда (по времето, когато в Неврокопско и дори в самия град Неврокоп няма училище).[3][4]

Умира на 13 април 1863 година, втория ден на Великден.[5]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Дамянов
(около 1725 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангела Шемова
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
Босилка Кюлюмова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Жостов
 
Иванка Жостова
 
Злата Сарафова
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
Стоян Сарафов
 
Петър Сарафов
 
 
 
 
 
Харитон Карпузов
(1827 — 1899)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1840 — 1911)
 
Мария Стойкова
(около 1840 — 1879)
 
Велико Стойков
(около 1835 — 1879)
 
Никола Сарафов
 
Янинка Мавродиева
 
Кочо Д. Мавродиев
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
Сирма Сарафова
(1849 — 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
Петко Сарафов
(1870 — 1942)
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
Кипра Сарафова
(около 1874 — 1962)
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)
 
Злата Сарафова
(1879 — ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889 — 1977)
 
Вълчо Сарафов
(1880 — 1953)
 
Никола Сарафов
(1882 — 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радан Сарафов
(1908 — 1969)
 
Фота Сарафова
(1915 — 1999)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христина Сарафова
(1941 — 1996)
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 234.
  2. а б в г Грудев, Стефан. Кръстьо Сарафов: Жизнен и творчески път. София, Наука и изкуство, 1970. с. 10.
  3. а б в г д Борис Сарафов: „човек со звезда“. София, Издание на ВМРО-СМД, 1994. с. 13.
  4. а б в Панчелиев, Атанас. 12-годишният Кръстьо Сарафов пристига в София на магаре. // 168chasa.bg. 6 юни 2020. Посетен на 21 януари 2022.
  5. Борис Сарафов: „човек со звезда“. София, Издание на ВМРО-СМД, 1994. с. 14.
     Портал „Македония“         Портал „Македония