Вълчо Фотев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вълчо Фотев
български офицер
Роден
20 март 1943 г. (81 г.)

Вълчо Статев Фотев е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 март 1943 г. в Поморие. От 29 септември 1960 до 2 ноември 1965 г. учи във Висшето народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“ в Шумен. Магистър по „Радиоелектронна техника“ Започва да служи като командир на взвод в 66-а ракетна бригада, базирана в Ямбол (2 ноември 1965 – 29 септември 1972). От 30 септември 1972 – 2 септември 1975 г. е преподавател в катедра „Артилерийска стрелба“ във ВНВАУ гр. Шумен. Между 2 септември 1975 и 31 юли 1978 г. учи в артилерийската командно-щабна оперативно тактическа академия в Санкт Петербург а през 1989 г. – генералщабната оперативно-стратегическата академия в Москва. В различни периоди е началник на „Ракетни войски и артилерия“ на 11 Танкова бригада в Карлово (30 септември 1978 – 21 септември 1981), ст. пом. н-к в оперативния отдел а щаба на РВиА на 2 армия (22 септември 1981 – 4 октомври 1982), старши помощник-началник на отдел „Планиране“ в Оперативния отдел на ГлЩ СВ (5 октомври 1982 – 13 септември 1988), заместник-началник на Оперативен отдел в Командването на Ракетни войски и артилерия в ГлЩ СВ (14 септември 1988 – 27 юли 1990), командващ Ракетните войски и артилерията на Трета армия (24 август 1990 – 27 август 1991)[1][2], главен инспектор по Ракетни войски и артилерия в Инспектората на МО (28 август 1991 – 6 февруари 1992).[3] Началник на отдел РВ и А в Управление „Бойна подготовка“ на Генералния щаб (7 февруари-24 август 1992), началник на самостоятелен отдел РВиА в ГЩ (25 август 1992 – 31 август 1996), първи зам. началник на Главно ОУ в ГЩ 1 септември 1996 до 12 април 1997), началник на Управление „Личен състав“ в ГлЩ на СВ (13 април 1997 – 4 май 1998).

На 1 септември 1997 г. е освободен от длъжността началник на управление „Окомплектуване“ в Главния щаб на Сухопътните войски и назначен за началник на управление „Личен състав“ в Главния щаб на Сухопътните войски.[4] На 4 май 1998 г. е освободен от длъжността началник на управление „Личен състав“ в Главния щаб на Сухопътните войски, назначен за началник на управление „Ракетни войски и артилерия“ в Главния щаб на Сухопътните войски, двете считани от 7 май 1998 г. и удостоен с висше военно звание генерал-майор.[5] На 7 юли 2000 г. е удостоен с висше военно звание генерал-майор.[6] От 8 ноември 2000 г. е освободен от длъжност и е даден на разпореждане по щат А-916[7]. На 20 март 2001 г. излиза в запаса.

През 2001 – 2004 г. завършва курс за следдипломно обучение към Висшата школа по международен бизнес и право към института за следдипломна квалификация на УНСС – специалност „Икономика на сигурността и отбраната“. Завършил е и специализирани курсове в Европейския център по отбраната на НАТО Джорш Маршал и по управление на отбраната в демократична държава – Германия.[8] Работи 5 години в държавното предприятие „Кинтекс“. През 2013 г. е награден с награден знак „За принос към Министерството на отбраната“. От 2004 г. е Председател е на „Клуб ракетни войски и артилерия „Олимпий Панов““ а от 2018 г. Председател на УС на Асоциацията на артилеристите и ракетчиците от запаса „Олимпий Панов“. Член на ЦС на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • лейтенант-иженер (23 септември 1965)
  • старши лейтенант-инженер (15 октомври 1968)
  • капитан-инженер (26 септември 1972)
  • майор-инженер (20 септември 1977)
  • подполковник-инженер (8 септември 1982)
  • Полковник-инженер (8 септември 1987)
  • Генерал-майор-инженер с 1 звезда (4 май 1998)[9]
  • Генерал-майор - инженер с 2 звезди (7 юли 2000)[10]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал „За безупречна служба“ – III ст. (1975)
  • Медал „За безупречна служба“ – I ст.
  • „1300 години България“ (1981)
  • Вярна служба под знамената – I ст. (1985)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ангелов, Тр. Трета българска армия, 2018, с. 204
  2. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 278
  3. Министерска награда за генерал-майор от резерва Вълчо Фотев
  4. Указ № 345 от 1 септември 1997 г., ДВ бр. 77/1997
  5. Указ № 148 от 4 май 1998 г., ДВ бр. 52/1998
  6. УКАЗ № 213 ОТ 07.07.2000 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ВЪЛЧО СТАТЕВ ФОТЕВ – НАЧАЛНИК НА УПРАВЛЕНИЕ „РАКЕТНИ ВОЙСКИ И АРТИЛЕРИЯ“ В ГЛАВНИЯ ЩАБ НА СУХОПЪТНИТЕ ВОЙСКИ, С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-МАЙОР“
  7. МЗ-КВ №2827/8.11.2000
  8. О.р. ген Вълчо Фотев:Турция ни натисна да си нарежем ракетите // Архивиран от оригинала на 2016-12-21. Посетен на 2016-12-16.
  9. Указ №148/4.05.1998, МЗ-К №180/5.05.1998
  10. Указ №213/7.07.2000