Вълшебната флейта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
За едноименния филм вижте Вълшебната флейта (филм).

Вълшебната флейта
Композитор Волфганг Амадеус Моцарт
Либретист Емануел Шиканедер
Жанр зингшпил
Действия 2
Премиера 30 септември 1791, Фрайхаус театър
Действащи лица

Тамино – тенор
Папагено – баритон
Памина – сопран
Царицата на нощта – сопран (колоратурен)
Зарастро – бас
трите дами – две сопрани и един мецосопран
Моностатос – тенор
трите момчета – сопрани
двамата жреци – тенор и бас

Папагена – сопран
Вълшебната флейта в Общомедия
Изображение на Емануел Шиканедер като Папагено в операта „Вълшебната флейта“

Вълшебната флейта“ (на немски: Die Zauberflöte) е опера в 2 действия от австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото, което е на немски, е написано от Емануел Шиканедер. Формата на операта е зингшпил – популярна за онова време форма, която включва диалози и пеене.

Премиерата ѝ се е състояла на 30 септември 1791 г. в малък извънградски театър[1]. Ролята на Папагено се изпълнява от самия Шиканедер, а тази на Царицата на нощта – от Йосефа Хофер – роднина на Моцарт. В началото операта не се радва на голям успех, но благодарение на находчива стратегия от страна на Шиканедер започва да печели популярност. През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-ното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира само 2 мес. след премиерата – на 5 декември 1791 г. Днес операта е едно от най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят.

Сцена от операта на Файф Опера през 2006 г.

В операта се откриват много масонски елементи, мотиви и идеи, тъй като и двамата - Шиканедер и Моцарт, са масони. Царицата на нощта представя иронично-диаболистичния обскурантизъм, докато нейният противник Зарастро символизира върховния суверен, който управлява с грижи и мъдрост. В края той господства над тъмнината. А тъмнината, от своя страна, е представена като стряскаща и ужасяваща, но в същото време красива, мистериозна и обаятелна.

Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Това е театърът на Шиканедер, известен още като Фрайхаус театър (Freihaustheater).