Въльо Стефов
| Въльо Стефов | |
| български офицер | |
 | |
| Звание | Подполковник |
|---|---|
| Години на служба | 1878 – 1891 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Военно формирование | Пловдивска №2 пеша дружина 21-ви пехотен полк |
| Битки/войни | Сръбско-българска война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 1858 г.
|
| Дата и място на смърт | |
07 март 1902
Въльо (Вълю) Илиев Стефов е български офицер, подполковник, член на БТЦРК, участник в Съединението на България и Сръбско-българската война от 1885 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Въльо Стефов е роден през 1858 г. в Балджиларе, сега Медово на 25 km северозападно от Чирпан, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в родното си село, след което започва да служи като певец в местната църква. На 10 май 1879 г. завършва Софийското военно училище в 1-ви випуск и е произведен в чин подпоручик. Тъй като е родом от Чирпанско, постъпва на служба в източнорумелийската милиция. Адютант е на командира на Пловдивска №2 пеша дружина майор Данаил Николаев.
Стефов се включва в Българския таен централен революционен комитет и участва активно в подготовката на Съединението на Източна Румелия и Княжество България, като съгласува действията на комитета с военните в Хасково, Сливен, Бургас и други градове.[1][2]
В началото на септември 1885 година, когато в Панагюрище избухват вълнения срещу турската власт, а водачът на БТЦРК Захари Стоянов е арестуван, комитетът под ръководството на заместника му Стефов взема решение за въстание в Пловдив и околностите през нощта на 5 срещу 6 септември.[3] Стефов участва в свалянето и ареста на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.[4]
След Съединението Стефов служи в 21-ви пехотен средногорски полк. През следващата година е преместен на служба в Русе, а след това в Казанлък.
През 1891 преминава в запаса и се премества да живее в Пловдив. През 1901 г. е избран за народен представител от името на Либералната партия.
Подполковник Въльо Стефов умира от сърдечен удар на 3 март 1902 година.
Допълнителни данни[редактиране | редактиране на кода]
Баща Илия и майка Злата. Майката е починала през 1878 г. по време на Освободителната война и е погребана на входа на черквата в село Медово. Има няколко братя и сестри. Брат му Деньо Илиев Стефов завършва Садовското училище, бил е учител в Пловдив.
Единствената оцеляла снимка на Въльо Стефов е благодарение на кръщелницата му Злата (кръстена през 1888 г. на майка му). Кръщелницата уточнява датата на смъртта му – 2 март, което е един ден преди официално приетата дата.
От кръщелницата на Въльо Стефов е известен и епизод от Съединението, който е в съгласие и с други спомени. В нощта на Съединението на уреченото място в уречения час не се явява никой от съзаклятниците. Въльо Стефов е сам с ординареца си. Избягвайки полицейските патрули, с пистолет и списък в ръка Стефов измъква от леглата и къщите поборниците си. И когато дружината достига дузина, запяват Чинтуловите песни.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик
- Капитан
- Майор (1887)
- Подполковник
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стателова, Елена и др. Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година. София, Издателство „Просвета“, 1995. ISBN 954-01-0672-9. с. 74. Посетен на 02.07.2018.
- ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. с. 486 – 488. Посетен на 02.07.2018.
- ↑ Стателова 1995, с. 78.
- ↑ Радев 1990, с. 513 – 516.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
