Въльо Стефов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Въльо Стефов
Подполковник
български военен деец
български военен деец
Информация
Служба 1878 – 1891
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Войсково поделение Пловдивска №2 пеша дружина
21 пехотен полк

Роден
Починал
,

Въльо (Вълю) Илиев Стефов е български офицер, подполковник, член на БТЦРК, участник в Съединението на България и Сръбско-българската война от 1885 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Въльо Стефов е роден през 1858 г. в Балджиларе, сега Медово на 25 km северозападно от Чирпан, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в родното си село, след което започва да служи като певец в местната църква. На 10 май 1879 г. завършва Софийското военно училище в 1-ви випуск и е произведен в чин подпоручик. Тъй като е родом от Старозагорско, постъпва на служба в източнорумелийската милиция. Адютант е на командира на Пловдивска №2 пеша дружина майор Данаил Николаев.

Стефов се включва в Българския таен централен революционен комитет и участва активно в подготовката на Съединението на Източна Румелия и Княжество България, като съгласува действията на комитета с военните в Хасково, Сливен, Бургас и други градове.[1][2]

В началото на септември 1885 година, когато в Панагюрище избухват вълнения срещу турската власт, а водачът на БТЦРК Захари Стоянов е арестуван, комитетът под ръководството на заместника му Стефов взема решение за въстание в Пловдив и околностите през нощта на 5 срещу 6 септември.[3] Стефов участва в свалянето и ареста на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.[4]

След Съединението Стефов служи в 21 пехотен средногорски полк. През следващата година е преместен на служба в Русе, а след това в Казанлък.

През 1891 преминава в запаса и се премества да живее в Пловдив. През 1901 г. е избран за народен представител от името на Либералната партия.

Подполковник Въльо Стефов умира от сърдечен удар на 3 март 1902 година.

Допълнителни данни[редактиране | редактиране на кода]

Баща Илия и майка Злата. Майката е починала през 1878 г. по време на Освободителната война и е погребана на входа на черквата в село Медово. Има няколко братя и сестри. Брат му Деньо Илиев Стефов завършва Садовското училище, бил е учител в Пловдив.

Единствената оцеляла снимка на Въльо Стефов е благодарение на кръщелницата му Злата (кръстена през 1888 г. на майка му). Кръщелницата уточнява датата на смъртта му – 2 март, което е един ден преди официално приетата дата.

От кръщелницата на Въльо Стефов е известен и епизод от Съединението, който е в съгласие и с други спомени. В нощта на Съединението на уреченото място в уречения час не се явява никой от съзаклятниците. Въльо Стефов е сам с ординареца си. Избягвайки полицейските патрули, с пистолет и списък в ръка Стефов измъква от леглата и къщите поборниците си. И когато дружината достига дузина, запяват Чинтуловите песни.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стателова, Елена и др. Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година. София, Издателство „Просвета“, 1995. ISBN 954-01-0672-9. с. 74. Посетен на 02.07.2018.
  2. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. с. 486 – 488. Посетен на 02.07.2018.
  3. Стателова 1995, с. 78.
  4. Радев 1990, с. 513-516.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България