Въндо Гьошев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Въндо Гьошев
български революционер

Роден
1858 г.
Починал
1917 г. (59 г.)
Четата на Апостол войвода. Въндо Гьошев е вторият отдясно.
Четата на Апостол войвода. Въндо Гьошев е вторият отдясно.

Васил Георгиев Танов, известен като Въндо Гьошев, Въндо войвода, Стари Въндо[1] и „бойната гордост на Мъгленско“, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Въндо Гьошев е роден през 1858 година в мъгленското Лесково, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО още през 1893 година първо като куриер, а после става и като войвода. През 1894 година гони гръцкия владика от селото, като не му позволява да замени българския свещеник с грък. През 1898 година брат му Стоян е убит от подкупен от владиката човек.

Подгонен от турските власти бяга в Енидже Вардар и с братовите си синове Гошко и Мичко се присъединява към върховистката четата на Иванчо Карасулията през 1902 година. След Илинденско-преображенското въстание се сприятелява с Апостол Петков и през 1904 година прави четник собствения си син Георги Въндев.

През 1908 година след Хуриета за кратко става легален, но година по-късно пак обикаля Ениджевардарско, Гюмюрджинско, Гевгелийско и Съботско. Агитира избягали войводи да се завърнат в Македония и дава сражения в планините Кожух и Паяк. През зимата се изтегля в България и повторно навлиза в Македония през 1910 година, заедно с войводите Христо Чернопеев, Апостол Петков и Ичко Димитров - Гюпчето.

При избухването на Балканската война в 1912 година Въндо Танев влиза в Македоно-одринското опълчение в Първа отделна партизанска рота.[3] При село Крива на 9 октомври 1912 година разбива турски аскер, а на 19 октомври подпомага гръцката армия и освобождава Енидже Вардар. На 15 декември Въндо Гьошев и синът му са арестувани и осъдени на смърт. Затворени са в Еди куле, откъдето Георги успява да избяга, а войводата Въндо е бит, оставен на глад, тровен и накрая убит през 1917 година.[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Друга литература[редактиране | редактиране на кода]

  • К. Младенов, Областта Меглен в Македония, историко – етнографски преглед и народностни борби, София, 1936, с. 41-42, 48-56;
  • Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. III, София, 1997, с. 343 и сл.;
  • Йонов, М. Жалби и съдба на българите в Македония през Балканските войни, 1912-1913 г., София, 1998, с. 78-79, 238-239;
  • Въндева, Надежда. 100 години ВМОРО, Историческа справка, 20 ноември 1993;
  • Баща и син войводи, вестник „Македония“, бр. 45, 15 ноември 1994, с. 9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.90
  2. Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр.462.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.688.
  4. Бабев, Иван, „Македонска голгота“, ТАНГРА ТанНакРа, София, 2009 г., стр. 450: Всички разправят, че Въндо бил отруѐн. Може и да го тровиха, ама аз с очите си видех как го смачкаха с вратата, пред да умре от отровата.., Спомени на Христо Пешев.
     Портал „Македония“         Портал „Македония