Външна политика на Азербайджан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Азербайджан е член на ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), „Партньорството за мир“ към НАТО, Съвета на евро-атлантическото партньорство, Световната здравна организация , Европейската банка за възстановяване и развитие, Съвета на Европа, Тюркския съвет, Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, Общността на демокрациите, Международния валутен фонд и Световната банка.

Двустранни отношения[редактиране | редактиране на кода]

166 държави имат установени дипломатически отношения с Азербайджан. 52 посолства, 2 главни консулства и 11 дипломатически мисии и представителни бюра са създадени в Баку. Азербайджан разполага с посолства в 56 държави и 9 консулства в 7 държави.

Армения[редактиране | редактиране на кода]

Отношенията между Азербайджан и Армения са белязани най-вече от териториалните конфликти, които засягат Нагорни Карабах, причина за войната до 1994 г. и образуването на Нахичеванския анклав. Не съществуват официални дипломатически отношения между двете държави, които на практика са постоянно във война и напреженията остават все така силни.

Веднъж постигнали независимост в 1918 г. и 1921 г., двете демократични републики имат тежки двустранни отношения, най-вече след арменско-азербайджанската война между 1918 – 20 г, a непосредствено след това биват интегрирани в Закавказката съветска федеративна социалистическа република до 1939 г., логично след това и в СССР. И двете държави се връщат към независимост през 1991 г.

Що се отнася до мобилността на гражданите на двете държави, има наложена перманентна забрана за влизане в Азербайджан. Издаването на виза за влизане в Азербайджан е системно отказвано на арменски граждани и на всички лица с тази народност.[1] Влизането в Азербайджан се отказва и на хора, които имат виза, издадена от властите в Нагорни Карабах или разполагат с разрешително за престой. Същото се отнася за седемте азербайджански окупирани региона, което от своя страна допринася за засиленото напрежение по границата между двете държави.

На 3 септември 2012 г., президентът на Азербайджан, Илхам Алиев предлага да предостави дом и заплащане на всички просрочени задължения на азербайджанския офицер Рамил Сафаров, който през 2004 година е осъден на доживотен затвор в Унгария, след като обезглавява арменския лейтенант Гурген Маграрян в съня му. Двамата са били на обучение, организирано от НАТО в Будапеща. В отговор на думите на Алиев, арменският президент Серж Саркисян се обявява готов всеки момент за „нова война“ с Азербайджан.[2]

В началото на април 2016 г. започват сблъсъците между карабахските и азербайджанските войници на фона на тлеещия конфликт в Нагорни Карабах.[3]

Франция[редактиране | редактиране на кода]

Отношенията на Азербайджан с Франция са относително стари, но най-силно се развиват от началото на XX век. Франция е втората държава, която на 31 декември 1991 г. признава независимостта на Азербайджан. По-малко от една година по-късно, през 1992, Франция отваря посолство си в Баку. От този момент двете страни се сближават културно, икономически и политически. Президентът Алиев избира именно Франция за своя първа дестинация, по време на официалната си визита в чужбина през месец януари 2004 г. Франция има роля на ко-президент на Минската група към ОССЕ, чиято работа е мирното разширение на конфликта между Армения и Азербайджан – конфликтът за Нагорни Карабах. Петата република играе основна роля в отношенията между ЕС и Азербайджан, по-конкретно във връзка с европейската политика за съседство. [4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите търговски отношения между Франция и Азербайджан датират от династията на Абасидски халифат, през 9 и 10 век, тъй като пътят на коприната минава през Азербайджан. Отношенията се развиват слабо до 1708 година, когато се подписва първото търговско споразумение между Франция и Сефевидската държава. От културна гледна точка, писатели като Александър Дюма и Жорж Санд [5], представят азербайджанската и персийската култура в своите разкази и пътеписи, дори превеждат азербайджанска поезия. Отношенията между Франция и Азербайджан се развиват значително най-вече с идването на ХХ век.

20 век[редактиране | редактиране на кода]

Френско-азербайджанските отношения се формализират в периода от май 1919 г. до април 1920 г. На 9 август 1919 г. Парижката префектура създава Френски комитет в Кавказ, с цел подпомогне развитието на икономическите връзки между Франция и Азербайджан[6], както и между Франция и Грузия. През този период се публикуват три книги, карта на Азербайджан, вестникарски статии и 12 бюлетина. От 1926 г. списание Азербайджан започва да се отпечатва и публикува в Париж, с помощта на партия Мусавата.

Със съветизацията на Азербайджан през следващите години отношенията между Франция и Азербайджан се трансформират във френско-съветски, като тук се включват всички съветски държави.[7] След разпадането на СССР през 1991 г. Азербайджан обявява независимост на 31 август. Франция е втората страна, която признава независимостта на страната на 31 декември същата година. Изпратена е делегация, председателствана от Бернар Кушнер[8], тогава държавен секретар по хуманитарните въпроси. Делегацията остава в страната до края на 1993 г., поради натиска, упражняван от арменската диаспора върху френската политическа класа. Установяването на по-дълбоки отношения между Франция и Азербайджан наистина е възпрепятствано от конфликта в Нагорни Карабах, тъй като Азербайджан се опасява, че арменската диаспора във Франция ще повлияе на разрешаването на конфликта и ще му се противопостави.

Изборът на Алиев за президент на Азербайджан през октомври 1993 г. засилва сближаването между двете държави, водено от желанието на новия президент да отвори държавата си за международната общност.[9] Той избира като първа дестинация Франция за официалното му посещение в чужбина през декември 1993 и там се среща с Митеран. Сближаването на двете страни се обуславя с подписването на Договор за приятелство, разбирателство и сътрудничество на 20 декември 1993 г., както и с откриването на Посолство на Азербайджан в Париж към края на 1994 г.[10]

На 11 октомври 1996 г., френският министър на външните работи, Шарет, заминава за Азербайджан за да дискутира с Президента разрешаването на конфликта за Нагорни Карабах. Той заявява, че Франция ще участва и ще съдейства за мирното справяне с положението. От 13 до 15 януари 1997 г. двустранните отношения продължават да се развиват и френският президент Жак Ширак кани на посещение Алиев. В същото време много френски фирми и предприятия са готови да инвестират в петролната индустрия в Азербайджан. [11]Политическите и икономически отношения между двете държави се развиват бурно в следващите години.

21 век[редактиране | редактиране на кода]

Дипломация[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 г., Азербайджан достига връхна точка в сближаването си с Европа като става член на Съвета на Европа на 25 януари. На 19 и 20 ноември 2007 г., в следствие на силното икономическо развитие на Азербайджан (с един от най-високите темпове на растеж в света, около 35%), Президентът Илхам Алиев посещава Франция и се среща с тогавашния президент Никола Саркози, който предвижда засилване на френското присъствие в Азербайджан в икономически план.[12]

На 16 юни 2011 г., френският министър по Сътрудничеството, Анри дю Ренкур, прави официално посещение в Азербайджан, като част от дипломатическата му обиколка в Кавказ. [13]Той се среща с Министър-председателя на Азербайджан и заявява подкрепата си за създаване на френско училище в Баку.[14] Няколко седмици по-късно, Ален Жюпе пристига на визита в страната, тогава министър на външните и европейски работи. На 6 и 7 октомври същата година, Никола Саркози пристига в Азербайджан.

Азербайджан от своя страна подкрепя изграждането на Зала за ислямско изкуство в Лувъра през 2012 г. Разбира се, на откриването ѝ присъства азербайджанския президент.[15] От 6 до 9 декември 2012 г., Директорът на Дирекция „Централна Европа“ към Министерство на външните работи, Ерик Фурние, прави няколко официални срещи в Баку, особено важна от които е с министъра на външните работи Елмар Мамадяров, като се дискутира икономическото сътрудничество. Тези чести срещи и посещения се описват от Лорен Фабиус като „ силно развитите“ за двустранните отношения.[16] Същата година на 25 февруари, азербайджанският министър на земеделието, Исмат Абасов, посещава фабриката за сирене Ришмонд в град Орн (Франция) и няколко други предприятия. Няколко седмици по-късно се организира първото побратимяване на градове между двете държави. На 23, 24 и 25 януари 2014 г. се провежда срещата на Минската група за разрешаване конфликта за Нагорни Карабах. Срещата е председателствана от Франция и се провежда в Париж.[17]

За обиколката си в Кавказ, Франсоа Оланд избира за първа държава Азербайджан, където се среша както с азербайджанския си колега, така и с много представители на бизнеса.

Търговски отношения[редактиране | редактиране на кода]

През 2013 г. Азербайджан произвежда повече от 30 милиона м3 газ и 1 милиона барела с петрол на ден, което я прави най-развитата страна в Кавказ, имаща най-силни отношения с Франция.[18] През 2000 г., Франция фигурира сред основните търговски партньори, сред които се нареждат Италия, Русия, Израел, Турция.[19]

От 2005 г. насам търговският обмен между двете страни се увеличава и расте с всяка година. От 494 млн. евро през 2005 г., до над 1,8 млрд. евро за 2008 и 3,2 млрд. евро за 2011. Пиковете на френския внос са в следствие спирането на доставки въглеводород от Либия. Всъщност 99,9% от износа на Азербайджан към Франция е съставен от петрол и газ. През 2012 г., Франция значително намалява нуждите си от въглеводороди и вносът от Азербайджан пада до 1,9 млрд. евро.[20]

В сравнение с износа към Франция, Азербайджан не внася много френска стока: за 2008 г. вносът се равнява на 150 млн. евро. Франция е 10-тата вносителка за Азербайджан за 2012 г. със стоки и услуги, равняващи се на 164,9 млн. евро. Въпреки скромния френски внос, в сравнение с този от Азербайджан към Франция, услугите и стоките, които влизат в Азербайджан са много по-различни: информационни технологии, електроника, земеделски машини (които представляват 50,6% от износа), а индустриалните продукти са 38,7%, от които метали, козметика и др. От гледна точка на телекомуникации, банково дело и потребление, дори околна среда, Франция оказва благоприятно влияние на тези сфери в Азербайджан. От 2008 насам, договори и сделки между корпорации от двете страни се увеличават. На 15 декември 2008 г. е сключен договор за 346 млн. евро за Изграждането на промишлени сгради на Средиземно море, което предвижда изграждането на пещ за изгаряне на отпадъци в Баку. Това е най-голямата сделка между френска и азербайджанска фирма, сключван до сега. [21]

Търговията със селскостопански продукти и храни също започва да расте след подписването на Меморандума за разбирателство. Няколко търговски мисии са планирани през 2013 г., по-специално с Нормандия и Орн. Френският министър на външната търговия на Никол Брик пътува до Баку на 25 и 26 ноември 2013 г. Придружена от представители на двадесет компании, тя заявява, че желанието на Франция е да се работи по сътрудничество с Азербайджан в колко се може повече области. Фирми като Lactalis и Danone подписват договори за сътрудничество съвместно с азербайджанското предприятие Атропатена. [22]

Културен и научен обмен =[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година службата за културно сътрудничество в Посолството на Франция в Азербайджан отпуска определен бюджет за развитие на отношенията в тази област. През 2012 г. са предоставени 385 063 евро за университетско сътрудничество. [23]

Академично сътрудничество е важен въпрос за френско-азербайджански културно сътрудничество. Френският език присъства в администрациите на страните от Кавказ и университетите, в които се преподава на френски са много. През 2012 – 2013 г. френското правителство отпуска 22 стипендии, 14 в периода 2013 – 2014 г., за азербайджански студенти, които искат да се обучават във Франция.

Научното сътрудничество между Франция и Азербайджан се развива чрез филиала на Френския институт за анадолски изследвания, който се намира в Баку от 2002 г.

Грузия[редактиране | редактиране на кода]

Азербайджан има дипломатическо представителство на територията на Тбилиси. И двете държави са бивши съветски републики и членуват в Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и в Организацията за икономическо сътрудничество в Черноморския регион. И двете са членки на ГУАМ.

Тогавашният президент на Грузия, Саакашвили, през 2011 г. заявява в интервю, че „всеки, който се противопоставя на Азербайджан и Грузия е враг и на двете страни“.

Иран[редактиране | редактиране на кода]

Тук също двустранните отношения за стабилни, въпреки разликите между двете държави. Бидейки Иран теокрация, а Азербайджан светска държава, Иран търси сближаване с Азербайджан, поради присъствието на голяма азерска общност около 12,6 милиона души на територията ѝ. Въпреки че делят обща история (преди руските завоевания през 1800, Азербайджан е бил част от Иран) и, че и двете са шиитски страни, Азербайджан държи на запазване отношенията си с Турция, като през това време култивира тесни връзки с Иран в определени области.

Израел[редактиране | редактиране на кода]

Азербайджан е единствената държава с шиитско мнозинство, която да е установила дипломатически отношения с Израел, след независимостта ѝ. Двустранните дипломатически отношения са официални от 7 април 1992 г.

Румъния[редактиране | редактиране на кода]

Двете държави са сключили над 50 двустранни договора за сътрудничество. Техните отношения започват още през 15 век, когато Узун Хасан и молдавският принц Етиен Трети подписват договор за военно сътрудничество. То е продължено и по време на управлението на Сефевидите. Предполага се, че първото печатно издание в Азербайджан се появява с помощта на румънския принц Димитрие Кантемир.

Румъния официално признава независимостта на Азербайджан през 1991 г. От 1992 г. двете страни имат дипломатически отношения.

Имайки много общи неща в различни области и двете страни са насочили сътрудничеството си главно към енергийната търговия. Често се организират дискусии и срещи на делегации по отношение бъдещото развитие на тези отношения и увеличаване на двустранната търговия, имайки предвид, че износът към Румъния се равнява на 120 милиона евро, в сравнение с вноса – 24 милиона.

Като член на НАТО, Румъния пламенно защитава бъдещото присъединяване на Азербайджан, като подчертава стратегическото значение на страната за търговия и транспорт.

Русия[редактиране | редактиране на кода]

Съвременните отношения между двете държави започват малко след обявяването на независимостта на Азербайджан от Съветския съюз.

Азербайджан и Русия делят обща история в продължение на векове, което все още влияе на отношенията между двете суверенни държави. Като част от бившата Руска империя, Азербайджан е интегрирана през 1920 г. в СССР до края на съществуването му. През 1991 г. Муталибов, бивш член на азербайджански комунистическа партия, става първият постсъветски президент и задвижва дипломатически отношения с Русия в приятелски дух.[24] Но зверствата в Ходжали по време на войната в Нагорни Карабах принуждават президента да подаде оставка, възкачвайки Абулфаз Елчибей на поста. Тази промяна на държавния глава е в ущърб на руско-азербайджанските отношения, като последната води политика, описвана като антируска.[25] Двустранните отношения се затоплят, след като Хайдар Алиев идва на власт през 1993 г.

Русия има посолство в Баку, а Азербайджан има посолство в Москва и генерално консулство в Санкт Петербург. Азербайджан обявява намерението си да открие още едно в Екатеринбург. Това са важни дипломатически представителства – в Русия има половин милион азери, а в Азербайджан е една от големите руски диаспори.[26]

Руският президент Дмитрий Медведев заявява през ноември 2011 г., че руснаци и азери са обвързани с „близко приятелство и взаимоотношения, основани на доверие.“[27] Двустранните отношения остават приятелски, въпреки някои сътресения, тъй като по време на Втората война в Южна Осетия се сблъскват различия относно границите в Каспийско море. Азербайджан подкрепя руската политика по отношение на Чечения и затваря дипломатическото чеченско представителството в Баку.

От друга страна, руската позиция в Чечения и многобройните интервенции в Кавказ, водят до намаляване популярността на Русия сред азербайджанското население. Ако 80% от хората са подкрепяли руската дружба през 2007 г., цифрата е 52% през следващата година, след войната с Грузия, като дава тласък на русофобията в страната.

Икономически отношения[редактиране | редактиране на кода]

Търговско-икономическите отношения между Русия и Азербайджан се увеличават, съпровождани с благоприятен баланс. Статистическите данни за 2008 г. показват годишно увеличение от 39,3% или 2.4 милиарда долара. Руският износ се е увеличил с 42.6% до близо два милиарда долара, докато вносът стига 411 милиона или с около 25%.

Въпреки приключването на руски доставки на газ от 1 януари 2007 г., търговията продължава да е активна.

Турция[редактиране | редактиране на кода]

Отношенията с Турция винаги са стабилни и силни. Двете страни имат сходни езици и култури (в действителност, азерския и турския език са близки езици), обща история и общ враг – Армения. През 1993 г., по време на войната в Нагорни Карабах, Турция в подкрепа на съюзника си Азербайджан, решава да затвори 268-те километра обща граница с Армения. [28]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://ncsej.org/Azerbaijan.shtml [archive], sur National Conference on Soviet Jewry (NCSJ)
  2. http://www.rfi.fr/asie-pacifique/20120903-armenie-prete-une-nouvelle-guerre-contre-azerbaidjan-apres-grace-meurtrier
  3. http://www.rfi.fr/europe/20160402-hostilites-combats-haut-karabagh-armenie-azerbaidjan-caucase-sud
  4. Ayaz Godjaev, Les relations contemporaines franco-azerbaïdjanaises, 1999, p. 52
  5. Kamal Abdoulla et Michel Malherbe, Parlons azerbaïdjanais : langue et culture, l'Harmattan, 2008, 233 p, l'Harmattan, 2008, 233 p. (ISBN 9782296055841, lire en ligne [archive])
  6. Beatrice Penati, Les „prométheens“ avant le „prométheisme“ [archive], sur Academia
  7. Guy Imart,Cahiers du monde russe et soviétique : Un intellectuel azerbaïdjanais face à la Révolution de 1917 : Sämäd-ağa Ağamaly-oğlu, décembre 1967 (lire en ligne [archive]), p5528 à 559
  8. «La revanche de Kouchner » [archive], sur Le Point, 23 janvier 2007
  9. (en)«The return of Heydar Alyiev » [archive], sur Esiweb, mars 2011
  10. « LE TRAITÉ D'AMITIÉ, D'ENTENTE ET DE COOPÉRATION DU 20 DÉCEMBRE 1993 : UN CADRE JURIDIQUE ADAPTÉ AU DÉVELOPPEMENT À VENIR DES RELATIONS BILATÉRALEs « » [archive], sur Sénat
  11. Jacques Amalric, « La diplomatie française renoue avec le CaucaseTournée du ministre Hervé de Charette dans une région où de nombreux conflits restent en germe » [archive], sur Libération.fr, 14 octobre 1996
  12. 0La visite d’Aliev, le Président de l’Azerbaïdjan, en Franc e ↑ « » [archive], sur Russie, 29 janvier 2007
  13. Henri de Raincourt, « Déclaration de M. Henri de Raincourt, ministre de la coopération, en réponse à une question sur le Haut-Karabagh, au Sénat le 23 février 2012. » [archive], sur Vie Publique, 23 février 2012
  14. « Déplacement de Henri de Raincourt dans le Caucase (15 au 18 juin 2011) » [archive], sur Ambassade de Géorgie en France et à Monaco
  15. Sabine Gignoux, « L’investissement des mécènes étrangers au musée du Louvre » [archive], sur La Croix, 20 septembre 2012
  16. «Entretien de Laurent Fabius et de Hélène Conway-Mouret avec le ministre des Affaires étrangères d’Azerbaïdjan » [archive], sur Diplomatie.gouv, 30 juillet 2012
  17. « Présence des ministres des Affaires étrangères arménien et azerbaïdjanais à Paris pour une Réunion du groupe de Minsk » [archive], sur Diplomatie.gouv, 23 janvier 2014
  18. Olga Leroy, « Crise politique en France : et si la solution venait d’ailleurs ? » [archive], sur Les Echos, 30 mai 2014
  19. « La France en Azerbaïdjan » [archive], sur Ambafrance, 14 mars 2013
  20. « La France en Azerbaïdjan » [archive], sur Ambafrance, 14 mars 2013
  21. « CNIM : les exceptionnels dopent le résultat net en 2007 » [archive], sur Boursier, 23 avril 2008
  22. « Nicole Bricq en Azerbaïdjan pour renforcer les échanges commerciaux » [archive], sur Economie.gouv, 27 novembre 2013
  23. Kalliopo Ango Ela, « Le projet de loi autorisant l’approbation de l’accord entre le Gouvernement de la République française et le Gouvernement de la République d’Azerbaïdjan relatif à la création et aux conditions d’activités des centres culturels » [archive], sur Senat, 27 février 2013
  24. Salvatore Freni, «Azerbaijan-Russia Relations: An Analysis of Hegemony Azerbaijan-Russia Relations: An Analysis of Hegemony » [archive], sur academia.edu, 22 avril 2011
  25. Svante Cornell, „Small nations and great powers: A Study of Ethnopolitical Conflict in the Caucasus“, Richmond : Curzon Press, 2001, pp. 324 – 345. [archive]
  26. Communauté russe d'Azerbaïdjan a célébré la conférence du 15e anniversaire [archive]
  27. (en)« Dmitry Medvedev: Peoples of Russia and Azerbaijan tied with closest friendship and trust links » [archive], sur en.trend.az, 25 novembre 2011
  28. « L'Arménie suspend l'accord passé avec la Turquie » [archive], sur http://www.france24.com [archive], 22 avril 2010
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Politique étrangère de l'Azerbaïdjan“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.