Външна политика на Бразилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Външната политика на Бразилия е отговорност на Министерството на външните работи.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че социалното и икономическо изоставане от водещите страни не дават възможност на Бразилия да действа като световна сила,[1] страната е политически и икономически лидер в Латинска Америка.[2][3] Този статут донякъде се оспорва от други големи латиноамерикански страни, като Аржентина и Мексико, които се противопоставят на предложенията Бразилия да получи постоянно място като представител на региона в Съвета за сигурност на ООН.

През втората половина на 20 век както военните, така и демократичните правителства се стремят да водят независима външна политика. Страната има за цел засилването на връзките си с другите страни от Южна Америка и провеждането на многостранна дипломация чрез Организацията на обединените нации и Организацията на американските държави.[4]

Съвременната външна политика на Бразилия се основава на позицията на страната като регионална сила в Латинска Америка, лидер между развиващите се страни и понякога е сочена като една от потенциалните свръхсили.[5] Бразилската външна политика като цяло се застъпва за многостранната дипломация, изразяваща се в разрешаването на спорове по мирен път и ненамеса в делата на други държави.[6] Бразилската конституция постановява също, че страната трябва да развива своята икономическа, политическа, социална и културна интеграция със страните от Латинска Америка.[7]

Изключителна икономическа зона[редактиране | редактиране на кода]

Изключителната икономическа зона на Бразилия, позната също като „Синята Амазония“ или „Бразилските води“, е с площ от около 3,5 милиона квадратни километра, с възможност да бъде разширена на 4,4 милиона, в зависимост от бразилския иск пред Комисията за границите на Обединените нации, който предлага да се разшири изключителната икономическа зона на Бразилия с деветстотин хиляди квадратни километра морска площ.[8][9]

Бразилска Антарктика[редактиране | редактиране на кода]

Бразилия предявява и полуофициални претенции за област в Антарктика до самия Южен полюс, ограничена въз основа на проекцията на своето крайбрежие по меридианите.[10] През 1986 страната установява своя антарктическа база, по-късно наречена „Команданте Фераз“, която може да побере до 46 души и се използва за научни изследвания.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Zibechi, Raúl. Difficult Path (PDF). // Funder's Network on Trade and Globalization. Посетен на 22 юни 2007.
  2. ((en)) Lima, Maria Regina Soares и др. Brazil as a regional power. // Blackwell Synergy Journal. Посетен на 22 юни 2007.
  3. ((en)) Bandeira, Luiz Alberto Moniz. Brazil as a regional power. // Sage Journals Online. Посетен на 22 юни 2007.
  4. ((en))  Can Brazil Play a Leadership Role in the Current Round of Global Trade Talks?. // Universia Knowledge. Wharton School. Посетен на 22 юни 2007.
  5. ((en)) Ribando, Clare. US-Brazil relations (PDF). // Congressional Research Service. Посетен на 16 август 2007.
  6. ((en)) Landau, Georges D. The Decisionmaking Process in Foreign Policy: The Case of Brazil. Washington DC, Center for Strategic and International Studies, 2003.
  7. ((pt))  Constituição da República Federativa do Brasil de 1988. // Presidência da República, 5 октомври 1988 г.. Посетен на 29 март 2011 г..
  8. ((pt)) Gonçalves, Joanisval Brito. Direitos Brasileiros de Zona Econômica Exclusiva e de Plataforma Continental em Torno do Arquipélago de São Pedro e São Paulo (PDF). // senado.gov.br.
  9. ((en))  UN Continental Shelf and UNCLOS Article 76: Brazilian Submission (PDF). // un.org.
  10. ((pt))  O Tratado da Antártica: Perspectivas Territorialista e Internacionalista (PDF). // Universidade de São Paulo, 30 март.
  11. ((pt))  A Estação Comandante Ferraz. // Estação de Apoio Antártico.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Бразилия“         Портал „Бразилия