Външна политика на Израел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

1947 г., 29 ноември. Общото събрание на ООН одобрява плана за разделяне на Палестина на арабска и еврейска част. Районът на Йерусалим остава под международен контрол (Йерусалим става проблемна зона за Палестина със създаването и на Израел през 1949 г.)

1948 г., 14 май. Израел обявява независимост върху земята, дадена му по силата на резолюция № 181 на ООН. На следващият ден, египетският м-р председател Нокраши Паша издава заповед военните сили на Египет да навлязат в Израел. В надпреварата за подялба на земята „Израел“ се включват и армиите на съседните на Израел арабски страни – Ливан, Сирия, Транс-Йордания, подкрепени от войски на Саудитска арабия, Ирак. „Това ще бъде една война на унищожение и на значимо клане… както монголските кланета“, казва Азам Паша – генерален секретар на Арабската лига на 15 май на конференция в Кайро.

1949 г., 11 май. ООН приема държавата Израел за свой пълноправен член. Израел заема мястото си като 59-ия член в организацията на ООН. Като последица от войната град Иерусалим е поделен между Израел и Трансйордания. Източен Йерусалим, където се намира Стария град, някогашния Йерусалим, попада под властта на Трансйордания.

1948 г. – 1949 г., 5 май/ 1 март. Арабско-израелската война между Израел и съседните Египет, Ливан, Йордания и Сирия. Известна на израелците като война за независимост.

1949 г., февруари – юли. Край на първата война. Подписани споразумения за край на военните действия от 1948 г., Установено примирие между Израел и Йордания по демаркационната линия на ООН.

1949 г., 6 януари. На гръцкия остров Родос се постига съгласие от страна на Египет да подпише мирен договор с Израел. Споразумеието е с посредниеството на д-р Ралф Бънч. Ралф Джонсън Бънч (на англ.: Ralph Johnson Bunche) е американски политолог, дипломат и борец за граждански права. За мирното посредничество в Палестина през 1948 удостоен с Нобелова награда за мир за 1950 г.

1949 г., 12 януари. Отново на остров Родос започват преговорите за мирно споразумение между Израел и Египет. Малко след тяхното начало, Израел се съгласява да освободи обсадените египетски военни бригади във гр. Фалуджа (Фалуджа се намира на ок. 69 км на запад от Багдад. Разположен е на река Ефрат и е на пътя между Багдад и Йордания).

1949 г., 12 февруари. В Кайро е убит Хасан ал-Бана, лидер на ислямистка фундаменталистка групировка " Мюсюлмански братя " (Организацията „Мюсюлмански братя“ счита Великобритания за отговорна за създаването на държавата Израел, която за тази цел окупира Палестина).

1949 г., 24 февруари. На остров Родос Израел и Египет подписват примирие.

1949 г., 23 март. Мирен договор между Ливан и Израел. Основните точки в него са: Линията на примирието „да е на територията на Ливан“, а Израел оттегля силите си от ливанска територия.