Външна политика на Йордания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Външната политика на кралство Йордания е функция на отношението на кралството към Арабско-Израелския конфликт в региона. Йордания следва политика на умереност, тъй като смята, че ефективното арабско единство е единствена база за мирни преговори с Израел. Устойчивостта на между-арабските различия за формата и съдържанието на Панарабската кооперация са пречка за провеждане на по-гъвкава външна политика. В допълнение липсата на достатъчно вътрешни ресурси, която в резултат води до голяма зависимост от външни сили за икономическа и военна помощ е още една причина за внимателното вземане на външно-политически решения.

Основни положения[редактиране | редактиране на кода]

Като малка държава с ограничени природни ресурси най-важната задача на външната политика на Кралство Йордания е да отговаря на националните интереси. Хашемитското лидерство се обвързва и със стратегическата задача да ревитализира и преструктурира Арабския свят и Близкия изток. Гео-стратегическата концепция на страната е изградена на две нива, които понякога се преплитат. Първото ниво се свързва с пряката защита и оцеляване на страната и поданиците ѝ. Второто ниво е свързано с дълготрайното обвързване на страната като активист в Панарабската идея за обновяване на арабските енергии и цялостния мир в региона.[1]

Билатерални отношения[редактиране | редактиране на кода]

Израел[редактиране | редактиране на кода]

Кралство Йордания подписва мирен договор с Израел през 1994. Исторически двете страни има по-меки отношения помежду си, сравнено с другите Арабски страни от региона. Йордания и Египет са единствените арабски страни, които са подписали мирни договори с Израел.

Кувейт[редактиране | редактиране на кода]

Кувейт е основен стратегически партньор на Кралството до 1989. Кувейт, както и други Арабски страни подпомагат Йордания с финансова помощ, която е договорена на среща на Арабската лига в Багдад през 1978. По време на Войната в Персийския залив отношенията между двете страни се развалят тъй като Йордания подкрепя Ирак. В по-ново време двете страни работят за повторно сближаване и задълбочаване на отношенията.

Ирак[редактиране | редактиране на кода]

Йордания е водещата арабска страна в подкрепата си за режима на Саддам Хюсеин] по време на Войната в Персийския залив и войната с Иран (1980 – 88). Ирак е един от основните вносители на петрол за Йордания. След падането на режима на Саддам Хюсеин кралството е основен път, през който минават помощи за Ирак, както и работна ръка в строителството и бизнеса.

Иран[редактиране | редактиране на кода]

Хашемитското кралско семейство има много близки контакти с иранската кралска фамилия. След свалянето ѝ от власт и учредяването на Ислямска република Иран връзките между двете страни са прекратени. Допълнително отношенията между Иран и Йордания се влошават по време на войната между Ирак и Иран(1980 – 88), в която Йордания оказва подкрепа на Саддам Хюсеин. Официално дипломатическите отношения се възстановяват през 1991.[2]

Сирия[редактиране | редактиране на кода]

Отношенията между двете страни са нестабилни. През годините варират от нормални дипломатически отношения до въоръжени конфронтации, в които и двете страни са се опитвали да надделеят една над друга. И двете страни подкрепят вътрешни опозиционни групи.

САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Отношенията между двете страни за близки от повече от 4 десетилетия. Политиката на САЩ е насочена към насърчаването към разделяне и противопоставяне на държавите от арабския свят. Мирния процес и опозицията на Йордания срещу тероризма асистира индиректно за по широк спектър от американски интереси в региона. От 1952 година САЩ оказва на Кралството икономическа подкрепа в различни сектори като здравеопазване, образование, развиване на водна инфраструктура и селско стопанство. През 1991 по време на Войната в Залива Йордания предлага решение, което американците виждат като про-иракско, въпреки това на конференцията в Мадрид 1991 Йордания е обявено за важна част от мирния процес след войната.[3]

Русия[редактиране | редактиране на кода]

Русия има посолство в Аман. Държавите установяват дипломатически отношения през 1963. Двустранните отношения се смятат за изключително приятелски, съдейки по множеството посещения на президента Владимир Путин в страната.

България[редактиране | редактиране на кода]

Понастоящем между страните е създадена Смесена комисия за икономическо сътрудничество, която е приемник на съществуващата до 2007 българо-йорданска Смесена комисия за търговско и икономическо сътрудничество. Промяната в поредността и наименованието на Комисията произтича от прекратяването действието на Търговската спогодба между страните и подписването на ново Споразумение за икономическо сътрудничество, по силата на което се създава и настоящата Смесена комисия. Отношенията между двете страни са традиционно добри и предимно с търговска насоченост. Множество разменени официални посещения и проведени бизнес форуми свидетелстват за търговския обмен между България и Йордания.[4]

Членство в международни организации[редактиране | редактиране на кода]

От 1955 Йордания е члена на ООН. Ot 19898 e член на Лигата на Арабските държави и Арабски съвет за сътрудничество, който е регионален икономически пакт включващ Египет, Ирак, Северен Йемен. [5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]