Външна политика на Казахстан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Международни отношения на Казахстан

Външните отношения на Казахстан се основават предимно на икономическа и политическа сигурност. Администрацията на Назарбаев се опитва да балансира отношенията си с Русия и САЩ чрез търговия на нефт и природен газ на изкуствено ниски цени и чрез подпомагане на САЩ във войната срещу тероризма. Казахстан е член на Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (която председателства през 2010 г.), Северноатлантическия съвет за сътрудничество, Общността на независимите държави, Шанхайската организация за сътрудничество, както и програмата на НАТО „Партньорство за мир“. Казахстан създава митнически съюз с Русия и Беларус. Държавата беше Общото икономическо пространство през 2012 година. Казахстан установява връзки с Евроазиатската икономическа общност с Киргизстан и Таджикистан.

Председателство на Казахстан на ОССЕ

През януари 2010 година Казахстан поема председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), най-голямата регионална организация за сигурност, която свързва 56 страни от Европа, Северна Америка и Азия. Казахстан става първата постсъветска, азиатска, мюсюлманска държава, на която се оказва честта да ръководи организацията. Без никакви съмнения, в чест на председателството на авторитетна международна организация се символизира успехът на социалните, икономически и политически постижения на Казахстан. Председателството на Казахстан представя значителни възможности и за двете, Астана и ОССЕ.

Гранични въпроси[редактиране | редактиране на кода]

Преди 2005 г. Казахстан, Русия, Туркменистан и Узбекистан са съгласни да започнат разграничаване на техните общи граници. Не е постигнато съгласие за границата с Туркменистан на морското дъно в Каспийско море и използването на вода от морето е под въпрос.[1]

Забранени наркотични вещества[редактиране | редактиране на кода]

Производството на канабис и опиум е международен проблем, тъй като голяма част от реколтата се продава в други страни, особено в други страни-членки на Общността на независимите държави (ОНД). През 1998 година, Службата на ООН по наркотиците и престъпността пресмята, че „минимум 1517 тона канабис е бил събран“ в Казахстан. С падането на Съветския съюз, Казахстан става главна транзитна страна за наркотици, произведени в Югозападна Азия, предимно от Афганистан. През 2001 година казахстанските власти съобщават 1320 случая на трафик на наркотици и, че са конфискувани 18 тона наркотици. Това се разглежда като част от действителния общ обем трафик и широко разпространената корупция, които продължават да пречат на правителството в усилията му за борба с наркотиците. Прозрачност без граници дават оценка на Казахстан като „силно корумпирана държава“. Русия и Европа са основните пазари на тези наркотици, но и употребата в Казахстан нараства. [2]

Централна Азия[редактиране | редактиране на кода]

Азербайджан[редактиране | редактиране на кода]

Дипломатическите отношения са установени на 27 август 1992 година. Азербейджан има посолоство в Астана. Казахстан има посолоство в Баку от 16 декември 1994 година.

Киргизстан[редактиране | редактиране на кода]

Двустранните отношения между страните са добре развити, а и народите на държавите са близки по език, култура и религия. Икономическите взаимоотношения между държавите винаги са били силни, а и двете нации винаги са одобрявали и са работели за близки връзки една с друга. На 26 април 2007 година, прездидентите на Киргизстан и Казахстан подписват спогодба за създаване на „Международен Висш съвет“. Историческото събитие се случва по време на официална визита на казахстанският Президент в Бишкек, столицата на Киргизстан.". Central Asia: A Kyrgyz-Kazakh Step Towards Regional Union

Туркменистан[редактиране | редактиране на кода]

Казахстан има посолство в Ашхабат. Туркменистан също от своя страна има послоство в Астана.

Узбекистан[редактиране | редактиране на кода]

Отношенията между Казахстан и Узбекистан винаги са определяни като искрени и силни. В преиода на бързо развите в Казахстан, президентът на Узбекистан прави няколко визити в Казахстан.

Азия[редактиране | редактиране на кода]

Държава Начало на официалните отношения Notes
Flag of Armenia.svg Армения

Казахстан има посолство в Ереван, както и Армения в Алмати. Над 25 000 граждани на Казастан се самоопределят като арменци. Формалните дипломатически отношения между Казахстан и Армения започват през 2006 година, въпреки че през 1999 и 2001 години, президентите на страните разменят визити. През 2006 година Президентът на Казахстан – Нурсултан Назарбаев заявява: „Нивото на търговия между нашите държави не задоволява нито една от двете страни, а тези ниски индикатори не могат да задоволят нашите критерии“. Във връзка с това през 2006 година са подписани редица документи и спогодби, целящи засилване на търговията. Бившият Президент на Армения – Роберт Кочарян оценява действията на Казахстан, като признава: „Ние се надяваме това да е началото на период на засилени инвестиции от Казахстан в Армения“.

Flag of India.svg Индия

През 90-те години взаимоотношенията между Казахстан и Индия не са особено активни. В началото на 21 век обаче, това се променя. И двете нации търсят развитие и стратегическо партньорство в региона на Централна Азия.

Flag of Israel.svg Израел

Въпреки членството на Казахстан в „Организация за ислямско сътрудничество“, отношенията с Израел са по-скоро добри. Те са установени през 1992 година, а Президентът Назарбаев прави две визити в Израел – през 1995 година и 2000 година. През 2006 по време на визитата на казахстанският министър-председател Карим Масимов, израелският му колега Ехуд Олмер отбелязва: „Казахстан може да покаже колко красиво лице може да има ислямът. Съвременният, непрестанно развиващ се Казахстан е чудесен пример за икономическо развитие и междуетническо съгласие, което трябва да е пример за останалите мюсюлмански държави“. Двустранната търговия между държавите през 2005 се оценява на около 724 милиона щастки долара. През 2008 Казахстан и Израел започват програма за сътрудничество в областа на отбраната.[4] Bilateral trade between the two countries amounted to $724 million in 2005.

Flag of Pakistan.svg Пакистан

Отношенията между двете страни започват на 20 декември 1991 година. Диплматическите и консулски връзки са установени по-късно – през 1992 година, по време на посещението на Президента Назарбаев в Пакистан. Пакистан счита Казахстан за бързо растящ пазар за пакистански стоки.[5]

Flag of the Philippines.svg Филипини 1992-03-19

Дипломатическите връзки на Казахстан с Филипините започват формално на 19 март 1992 година. Филипините поддържат връзките си с Казахстан главно през посолството си в Москва, а Казахстан от своя страна има почетно консулство в Манила. За периода януари – ноември 2010 година, търговията между Казахстан и Филипините се оценява на около 7 милиона щатски долара. През 2009 година казахстанските туристи във Филипините са около 1500, а за същата година в Казахстан пристигат около 7000 души от Филипините, за да търсят работа – главно в петролният сектор. През 2011 година се стига до спорозумение между двете страни за взаимна реклама на туризма и възможностите за инвестиции. [6][7]

Flag of the People's Republic of China.svg Китай 1992-01-03

Дипломатическите отношения между държавите започват с подписването на първото им споразумение през април 1994 година. През юли 1998 година те се договарят за точното разчертание на 1700 километровата им обща граница.[8]

Flag of South Korea.svg Южна Корея 1992-01-28

Двустраните отношения между Казахстан и Южна Корея са в непрекъснато развитие. Взаимовръзките между държавите са силни, особено в политическата, икономическата и образователната сфери. Наличието на близо 100 000 корейски граждани в Казахстан допълнително засилва връзката между страните.[9]

Flag of Malaysia.svg Малайзия 1992

Казахстан има посолство в столицата на Малайзия – Куала Лампур, а от своя страна Малайзия има в Алмати.

Европа[редактиране | редактиране на кода]

Европейски съюз[редактиране | редактиране на кода]

Споразумението за партньорство и сътрудничество с Казахстан е правната рамка за Европейския съюз и Казахстан в двустранните им отношения и влиза в сила през 1999 година. През ноември 2006 г. Меморандум за разбирателство и сътрудничество в областта на енергетиката между ЕС и Казахстан, е подписано за създаване на основа за засилено сътрудничество. В бъдеще ЕК ще се съсредоточи върху следните приоритетни области: насърчаване на продължаващия процес на реформи в политическата, икономическата, съдебнатата система и социалното равнище, изграждане на инфраструктура, както и сътрудничество в енергийния сектор. Общата цел на ЕС за сътрудничество цели, политическите решения и приоритетни области на Централна Азия да могат да намерят в ЕО регионална стратегия за Централна Азия. В допълнение към помощта в рамките на инструмента за сътрудничество за развитие, Казахстан участва и в няколко текущи регионални програми.[10]

Европейски държави[редактиране | редактиране на кода]

Държава Начало на официалните отношения Notes
Flag of Albania.svg Албания

Албания е представена в чрез посолството си в Москва, (Русия). Казахстан е представена в Албания чрез посолството си в Анкара (Турция).

Flag of Bulgaria.svg България 1992-07-05

От 1994 г. България има посолство в Алмати. От ноември 2004 г. Казахстан има посолство и почетно консулство в София.

Flag of Latvia.svg Латвия 1992-12-30

Казахстан признава независимостта на Латвия на 23 декември 1991 година. Латвия признава независимостта на Казахстан на 8 януари 1992 година. Казахстан е представена в Латвия чрез посолството си във Вилнюс (Литва) и чрез почетно консулство в Рига. Латвия има посолство в Астана и Почетното консулство в Алмати.

Flag of Norway.svg Норвегия

Казахстан има посолство в Осло.

Flag of Romania.svg Румъния 1992-07-15

Казахстан има посолство и Почетното консулство в Букурещ. Румъния има посолство в Алмати. Има около 20 000 румънци, живеещи в Казахстан.

Flag of Russia.svg Русия

Казахстан има посолството в Москва, генерално консулство в Санкт Петербург, Астрахан и Омск. Русия има посолство в Астана и консулства в Алмати и Уралск. Дипломатическите отношения между Русия и Казахстан се е колебливи след падането на Съветския съюз, но и двете страни остават партньори по регионалните въпроси и по-големите поддръжници на Договора за колективна сигурност и Шанхайската организация. Казахстан-руските отношения са обтегнати на моменти от военното и икономическото сътрудничество на Астана със Съединените щати. В Балкаш и Байконур са разположени радарна станция и космодрум (под руски контрол). Руско присъствие има и в казахстанската армия – повечето офицери са етнически руснаци, а голяма част от военните подразделения използват руска (или съветска) техника. Казахстан продава нефт и газ в Русия при значително намален оборот. Руски фирми са инвестирали големи суми в икономиката на Казахстан.

Flag of Switzerland.svg Швейцария

Рахат Алиев, първият заместник-министър на външните работи на Казахстан се среща с Антон Талман, заместник-министър на външните работи на Швейцария, в Берн, Швейцария на 13 – 14 ноември 2006 година. Талман обявява, че Федералният съвет на Швейцария обмисля откриване на посолство в Казахстан, казвайки: "Швейцария се интересува от цялостното развитие на отношенията с вашата страна, защото има динамично развитие и нарастваща роля в региона. Във връзка с това Берн увеличава дипломатическото си присъствие в тази страна, до отваряне на швейцарското посолство в перспектива”. Това потвърждава подкрепата на швейцарското правителство за кандидатурата на Казахстан за председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа през 2009 година. [11][12]

Flag of Turkey.svg Турция 1992-03-02

Турция и Казахстан са тюркски народи, учредители на съвместна администрация на тюркски за Изкуство и Култура TURKSOY на 12 юли 1993 година. Турция признава Казахстан на 16 декември 1991 г., в същия ден, от обявяването на независимост на Казахстан. Дипломатическите им отношения се развиват положително на международната сцена в областта на търговията и стратегически въпроси. Казахстан има посолство в Анкара и генералното консулство в Истанбул. Турция има свое посолство в Алмати и офис в Астана.

Flag of Ukraine.svg Украйна 1991

Казахстан има посолство в Киев и Почетното консулство в Одеса. Украйна има посолство в Астана и генерално консулство в Алмати.

Flag of the United Kingdom.svg Великобритания 1992-02-19

Обединеното кралство открива посолство в Казахстан през октомври 1992 година. Казахстан открива посолство във Великобритания през февруари 1996 година.

Отношения с други държави[редактиране | редактиране на кода]

Държава Начало на официалните отношения Notes
Flag of Canada.svg Канада

Страните установяват дипломатически отношения помежду си през 1992 година. Канада има посолство в Алмати. Казахстан има посолство в Отава и консулство в Торонто. И двете страни са пълноправни членове на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев, прави официално посещение в Канада май 2003.

Flag of the United States.svg САЩ

Официални отношения между двете страни са установени на 26 декември 1992, които са резултат от признаването на Казахстан за суверенна държава през 1991 година. След разпадането на Съветския съюз САЩ стават първата държава, която признава независимостта на Казахстан. САЩ открива посолство в Алмати януари 1992 година, което е преместено в Астана 2006 година. От 2009 година в Алмати има и Генерално Консулство. Посолството на Казахстан във Вашингтон е отворено през октомври 1992 година.

Обзор[редактиране | редактиране на кода]

Казахстан има установени дипломатически връзки със 130 суверенни държави (включително Ватикана и Палестина). Все още няма установен дипломатически контакт със страни като Андора, Монако, Белиз, Хаити, Гренада, Тринидад и Тобаго, Барбадос, Гвинея, Суринам, Гренада, Гватемала, Колумбия, Еквадор, Боливия, Уругвай, Гамбия, Мали, Буркина Фасо, Бенин, Того, Сиера Леоне, Габон, Конго, Южен Судан, Бурунди, Танзания, Сомалия, Джибути, Еритрея, Етиопия, Сейшелските острови, Намибия, Бутан, Непал, Самоа, Тонга, Фиджи, Папуа Нова Гвинея и други.[13]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bukkvoll, Tor. Astana's privatized independence: private and national interests in the foreign policy of Nursultan Nazarbayev. // Nationalities Papers 32 (3). DOI:10.1080/0090599042000246424. с. 631 – 650.
  • Shiryayev, Boris. Großmächte auf dem Weg zur neuen Konfrontation?. Das „Great Game“ am Kaspischen Meer: eine Untersuchung der neuen Konfliktlage am Beispiel Kasachstan. Hamburg, Verlag Dr. Kovac, 2008. ISBN 978-3-8300-3749-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]