Въоръжени сили на Бразилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тренировка по парашутизъм при Подготвителния център за запасни офицери (CPOR) на Въоръжените сили край Белу Оризонти

Въоръжените сили на Бразилия включват Сухопътни войски, Военноморски сили и Военновъздушни сили.[1] Военната полиция и военната противопожарна служба са описани в Конституцията като резервни и допълващи части на армията.[1] В мирно време те са под контрола на отделните щати и техните губернатори и подобно на Националната гвардия на Съединените щати при криза, бедствие или в случай на война с президентски указ те могат да бъдат мобилизирани и включени в състава на сухопътните войски.[1] Бразилските въоръжени сили са най-големите в Латинска Америка. Военната служба е задължителна, с продължителност 9-12 месеца.[2] Военно-въздушните сили също са най-големите в Латинска Америка и разполагат с около 700 летателни апарата и 67 хиляди служещи.[3] Авиационната промишленост на страната е най-развитата в Латинска Америка със световно-утвърдени производители като EMBRAER и Helibras.

Военноморските сили отговарят за военноморските операции и за охраната на териториалните води на страната. Те са най-старият вид въоръжени сили на Бразилия. Освен флот, те включват и военно-морска авиация, оперираща от единствения самолетоносач в западното полукълбо на друга страна освен САЩ - А12 "Сау Паулу" (бивш френски R99 "Фош"), както и най-многобройната морска пехота в Латинска Америка, състояща се от около 15 000 души,[4] и включваща елитния Батальон за специални операции на морските пехотинци "Тонелеро".[5] Към Военноморските сили има и елитна група, специализирана в превземането на кораби и морски съоръжения, Формирование бойни плувци, една от основните функции на която е защитата на нефтените платформи по протежение на бразилското крайбрежие.

Сухопътните сили на Бразилия също имат най-многочислен състав сред страните от Латинска Америка, с приблизително 290 000 военнослужещи. Те имат и най-големия брой бронетранспортьори, танкове и други бронирани колесни средства в Южна Америка.[6] Бразилия разполага с голяма елитна част, специализирана в неконвенционални мисии – Бригада за специални операции, както и Стратегическа сила за бързи действия, съставена от елитни части (Бригадата за специални операции, Парашутно-пехотна бригада, Първи пехотен батальон за джунглата (Въздушнопреносим) и Дванадесета лекопехотна бригада (Въздушнопреносима)).

Бразилия има и елитни части, подготвени да действат в специфични природни условия, типични за нейната територия, като пантанал,[7] каатинга, планина[7] или джунгла. Формированията за джунглата, съставени от индианци от Амазония и професионални войници от други части на страната, имат международна репутация и са признати за най-добрите в света за действия в такава среда.[7] Тези части формират Първа, Втора, Шестнадесета, Седемнадесета и Двадесет и трета пехотна бригада за джунглата. Основната им задача е да охраняват дългата границата в Амазонската джунгла. Армейската авиация на сухопътните войски разполага с четири вертолетни батальона. 1ви и 2ри, заедно с авиационното училище са разположени в армейска авиобаза Таубате, 3ти батальон е разположен в авиобаза Кампу Гранде, а 4ти - в авиобаза Манауш. Военната промишленост на страната е развита и експортира техника за редица страни.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((pt))  Constituição da República Federativa do Brasil de 1988. // Presidência da República, 5 октомври 1988 г.. Посетен на 29 март 2011 г..
  2. ((en))  Brazil. // The World Factbook. CIA, 2011. Посетен на 30 март 2011.
  3. ((pt))  Sala de imprensa — FAB em números. // Força Aérea Brasileira. Посетен на 16 август 2007.
  4. ((pt))  Comando Geral do Corpo de Fuzileiros Navais. // mar.mil.br. Посетен на 27 юни 2010.
  5. ((pt))  Comando da Força de Fuzileiros da Esquadra. // mar.mil.br. Посетен на 27 юни 2010.
  6. ((pt))  Principais Forças Armadas do Mundo. // militarypower.com.br, 2011. Посетен на 30 март 2011.
  7. а б в ((pt))  Para SAR — Brasil. // militarypower.com.br, 2011. Посетен на 1 април 2011.