Въоръжени сили на Бразилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Тренировка по парашутизъм при Подготвителния център за запасни офицери (CPOR) на Въоръжените сили край Белу Оризонти

Въоръжените сили на Бразилия включват Сухопътни войски, Военноморски сили и Военновъздушни сили.[1] Военната полиция и военната противопожарна служба са описани в Конституцията като резервни и допълващи части на армията.[1] В мирно време те са под контрола на отделните щати и техните губернатори и подобно на Националната гвардия на Съединените щати при криза, бедствие или в случай на война с президентски указ те могат да бъдат мобилизирани и включени в състава на сухопътните войски.[1] Бразилските въоръжени сили са най-големите в Латинска Америка. Военната служба е задължителна, с продължителност 9-12 месеца.[2] Военно-въздушните сили също са най-големите в Латинска Америка и разполагат с около 700 летателни апарата и 67 хиляди служещи.[3] Авиационната промишленост на страната е най-развитата в Латинска Америка със световно-утвърдени производители като EMBRAER и Helibras.

Военноморските сили отговарят за военноморските операции и за охраната на териториалните води на страната. Те са най-старият вид въоръжени сили на Бразилия. Освен флот, те включват и военноморска авиация, оперираща от единствения самолетоносач в западното полукълбо на друга страна освен САЩ - А12 "Сау Паулу" (бивш френски R99 "Фош"), както и най-многобройната морска пехота в Латинска Америка, състояща се от около 15 000 души,[4] и включваща елитния Батальон за специални операции на морските пехотинци "Тонелеро".[5] Към Военноморските сили има и елитна група, специализирана в превземането на кораби и морски съоръжения, Формирование бойни плувци, една от основните функции на която е защитата на нефтените платформи по протежение на бразилското крайбрежие.

Сухопътните сили на Бразилия също имат най-многочислен състав сред страните от Латинска Америка, с приблизително 290 000 военнослужещи. Те имат и най-големия брой бронетранспортьори, танкове и други бронирани колесни средства в Южна Америка.[6] Бразилия разполага с голяма елитна част, специализирана в неконвенционални мисии – Бригада за специални операции, както и Стратегическа сила за бързи действия, съставена от елитни части (Бригадата за специални операции, Парашутно-пехотна бригада, Първи пехотен батальон за джунглата (Въздушнопреносим) и Дванадесета лекопехотна бригада (Въздушнопреносима)).

Бразилия има и елитни части, подготвени да действат в специфични природни условия, типични за нейната територия, като пантанал,[7] каатинга, планина[7] или джунгла. Формированията за джунглата, съставени от индианци от Амазония и професионални войници от други части на страната, имат международна репутация и са признати за най-добрите в света за действия в такава среда.[7] Тези части формират Първа, Втора, Шестнадесета, Седемнадесета и Двадесет и трета пехотна бригада за джунглата. Основната им задача е да охраняват дългата границата в Амазонската джунгла. Армейската авиация на сухопътните войски разполага с четири вертолетни батальона. 1ви и 2ри, заедно с авиационното училище са разположени в армейска авиобаза Таубате, 3ти батальон е разположен в авиобаза Кампу Гранде, а 4ти - в авиобаза Манауш. Военната промишленост на страната е развита и експортира техника за редица страни.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((pt))  Constituição da República Federativa do Brasil de 1988. // Presidência da República, 5 октомври 1988 г.. Посетен на 29 март 2011 г..
  2. ((en))  Brazil. // The World Factbook. CIA, 2011. Посетен на 30 март 2011.
  3. ((pt))  Sala de imprensa — FAB em números. // Força Aérea Brasileira. Посетен на 16 август 2007.
  4. ((pt))  Comando Geral do Corpo de Fuzileiros Navais. // mar.mil.br. Посетен на 27 юни 2010.
  5. ((pt))  Comando da Força de Fuzileiros da Esquadra. // mar.mil.br. Посетен на 27 юни 2010.
  6. ((pt))  Principais Forças Armadas do Mundo. // militarypower.com.br, 2011. Посетен на 30 март 2011.
  7. а б в ((pt))  Para SAR — Brasil. // militarypower.com.br, 2011. Посетен на 1 април 2011.