Въоръжени сили на Куба
| Революционни въоръжени сили на Куба | |
|---|---|
| Fuerzas Armadas Revolucionarias de Cuba | |
 | |
| Видове ВС | Армия ВВС и ПВО ВМС |
| Седалище | Хавана |
| Ръководство | |
| Главнокомандващ | Раул Кастро |
| Личен състав | |
| Редовни | 46 000 |
| Зад граница | 0 |
| Мобилизационна възможност | мъже на възраст 16 – 49 г. 3 094 388 (2008) |
| Годни за военна служба | мъже на възраст 16 – 49 г. 2 543 044 (2008) |
| Годишен призив | мъже на възраст 16 – 49 г. 79 945 (2008) |
| Призивна възраст | 17 г. |
| Наборна служба | 2 г. |
| Финанси | |
| Бюджет | $572,3 млн. (2003) |
| Процент от БВП | 3,8 % (2006) |
| Икономика | |
| Чуждестранни доставчици |  Русия Северна Корея |
| Звания и отличия | |
| Звания | Звания в кубинската армия |
| Въоръжени сили на Куба в Общомедия | |
Въоръжените сили на Куба (официално Революционни въоръжени сили на Куба) се състоят от Армия, Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана, военноморски флот, както и различни полувоенни формирования.
История[редактиране | редактиране на кода]
От края на 50-те години Куба е съюзник от стратегическа важност за СССР поради еднаквата политическа ориентация на двете страни и близостта на островната държава с основния враг на Москва – САЩ. По тази причина руснаците снабдяват Куба години наред с най-модерна отбранителна техника и финансират и изграждат военната ѝ инфраструктура. Кубинската армия става една от най-модерните през Студената война, способна сама да организира интервенции и военни операции в ключови точки по света (виж Интервенции). След разпада на Съветския съюз обаче Куба изгубва възможности за евтина доставка на по-нови оръжия, както и за модернизация на по-остарялото ѝ оборудване. В резултат на промяната на политическия и икономически климат армията се стопява от над 200 000 души до към 60 000 в средата на 90-те, и до между 45 – 49 000 души към днешна дата.
Интервенции[редактиране | редактиране на кода]
- Алжир (1963)
- Сирия (1973, Война от Йом Кипур)
- Етиопия (1978, Огаденска война)
- Ангола (1975 – 1989, Анголска гражданска война)
- Никарагуа (1980-те)
- Южна Африка (1988)
Армия[редактиране | редактиране на кода]
Армията е най-голямото звено на кубинските въоръжени сили, като числеността ѝ наброява 38 000 души към 2007.[1] Според оценка на американското военно разузнаване към 1998 кубинската армия е зле тренирана, а почти цялото ѝ оборудване е складирано и не е налично за бързо разполагане в случай на конфликт.[2] Според ЦРУ обаче към 2008 Куба има професионална и добре тренирана армия въпреки недостига на гориво и резервни части, и може да окаже значителна съпротива на която и да било регионална военна сила.[3]
Организация[редактиране | редактиране на кода]
Щабът на Армията е в Хавана. Съществуват три регионални командвания, всяко едно от които управлява една армия.
- 5 бронетанкови бригади
- 9 механизирани бригади
- всяка с три механизирани полка, един бронетанков, един артилерийски и един ПВО полк.
- 1 въздушно-десантна бригада (всяка с два батальона)
- 14 резервистки бригади
- Охранителна бригада Гуантанамо – обкръжава американската база Гуантанамо.
- 1 ПВО полк
- 1 ракетна бригада с балистични ракети.
Оборудване[редактиране | редактиране на кода]
Лични оръжия[редактиране | редактиране на кода]
Танкове[редактиране | редактиране на кода]
БТР и БМП[редактиране | редактиране на кода]
Общо: 1100
Бронирани коли[редактиране | редактиране на кода]
Общо: 100
Обикновена артилерия[редактиране | редактиране на кода]
Общо: 1500+
- ЗиС-3 (76 mm)
- Д-44 (85 mm)
- МТ-12 (100 mm)
- Д-30 (122 mm)
- М-46 (130 mm)
- Миномети М38/43 и М41/43 (1000)
Самоходна артилерия[редактиране | редактиране на кода]
Общо: 40+
- СУ-100 (100 mm)
- 2С1 Гвоздика (122 mm)
- 2С3 Акация (152 mm)
Ракетна артилерия[редактиране | редактиране на кода]
Балистични ракети[редактиране | редактиране на кода]
ПВО[редактиране | редактиране на кода]
- ЗПУ-4 (14,5 mm картечница)
- ЗУ-23 (23 mm оръдие)
- ЗСУ-23-4 (23 mm самох. оръдие) – 36
- ЗСУ-57-2 (57 mm самох. оръдие) – 25[6]
- 2К12 Куб (самох. ЗРК)
- 9К31 Стрела-1 (самох. ЗРК) – 60[7]
- С-75 Двина (самох. ЗРК, кубинска модификация)
- 9К33 Оса (самох. ЗРК)
- С-125 (самох. ЗРК)
- 9К35 Стрела-10 (самох. ЗРК)
- 9К32 Стрела-2 (ПЗРК)
- 9К34 Стрела-3 (ПЗРК)
- 9К38 Игла (ПЗРК)
ПТУР[редактиране | редактиране на кода]
Униформи[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Униформата на кубинските военни е OG-107, използвана от американската армия до края на 80-те години. OG-107 е възприета в Куба още преди социалистическата революция, но е запазена и към наши дни. Тя се състои от опростени риза и панталон с масленозелен цвят, черни кубинки и обикновена каска.
Военновъздушни сили и ПВО[редактиране | редактиране на кода]
Към края на 80-те години кубинските ВВС са били най-модерните и добре оборудвани в Латинска Америка, както и едни от най-многобройните. През 1990 г. Куба е разполагала с над 200 самолета и вертолета, но след загубата на стратегическия си партньор – СССР, военновъздушните сили се свиват. Според оценките днес КВВС разполагат с около 130 летателни апарата, от които по-малко от 50 са в активна експлоатация.[8] Те са разпръснати из общо 13 бази по целия остров. Според международния институт за стратегически изследвания Куба има 31 бойни самолета годни за употреба и още 179 складирани. Годните за употреба са 3 МиГ-29, 24 МиГ-23 и 4 МиГ-21, както и 12 различни транспортни самолета и бойни / транспортни вертолети.
Оборудване[редактиране | редактиране на кода]
| Самолет | Произход | Вариант | Вид | В експлоатация | Бележки |
|---|---|---|---|---|---|
| МиГ-21 |  СССР |
МиГ-21МФ МиГ-21УМ |
изтребител учебно-боеви |
4 4 |
|
| МиГ-23 | СССР |
МиГ-23МФ/МС МиГ-23МЛ МиГ-23УБ |
изтребител многоцелеви учебно-боеви |
6 10 2 | |
| МиГ-29 | СССР |
МиГ-29Б МиГ-29УБ |
многоцелеви изтребител учебно-боеви |
2 1 |
|
| Ан-24 | СССР |
– | товарен / военно-транспортен самолет | 4 | |
| Ан-26 | СССР |
– | товарен / военно-транспортен | 3 | |
| Як-40 | СССР |
– | VIP | 3 | |
| Ил-62 | СССР |
– | VIP | 1 | |
| Ил-96 | СССР |
– | VIP | 2 | |
| Злин Тренер |  Чехословакия |
Z-326T | витлов учебен | 20 | |
| Aero L-39 | Чехословакия |
L-39C | учебно-боеви | 7 | |
| Ми-8 | СССР |
Ми-8Т Ми-8ТКВ |
военно-транспортен вертолет противотанков вертолет |
4 2 |
|
| Ми-17 | СССР |
Ми-17 | военно-транспортен вертолет | 8 | |
| Ми-24 | СССР |
Ми-24Д | щурмови вертолет | 4 |
Военноморски флот[редактиране | редактиране на кода]
ВМФ е най-малкият клон на въоръжените сили с персонал от около 3000 души плюс 550 души морска пехота (т.нар. батальон Desembarco de Granma). Част от оборудването не е в активна експлоатация заради липсата на гориво и резервни части, а ракетите П-15 Термит са инсталирани на брегови установки за защита от морски нападения.
Бази[редактиране | редактиране на кода]
- Кабанас (щаб на западното командване)
- Олгин (щаб на източното командване)
- Сиенфуегос
- Хавана
- Мариел
- Никаро
- Пунта Мовида
Оборудване[редактиране | редактиране на кода]
- Корвета проект 1242.2 Молния-2 (Клас Паук) – 1
- Ракетни катери Оса II – 4
- Минопочистващ кораб тип Соня – 2
- Минопочистващ кораб тип Евгения – 4
- Разузнавателни съдове – 1
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ IISS Military Balance 2007, стр.70
- ↑ Браян Бендър, 'DIA expresses concern over Cuban intelligence activity', Jane's Defence Weekly, 13 май 1998, стр.7
- ↑ ЦРУ – Куба
- ↑ а б в г „Кубински танкове“
- ↑ FAS.org
- ↑ "Gary's Combat Vehicle Reference Guide"
- ↑ KB Tochmash 9K31 Strela-1 (SA-9 'Gaskin') low-altitude surface-to-air missile system. // Jane's, 15 август 2007. Посетен на 31 юли 2008.
- ↑ Преглед на КВСС, архив на оригинала от 10 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090210074214/http://www.cubapolidata.com/cafr/cafr_airforce.html, посетен на 2008-10-20