Въоръжени сили на Куба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Революционни въоръжени сили на Куба
Fuerzas Armadas Revolucionarias de Cuba
Flag of Cuba.svg
Видове ВС
Армия
ВВС и ПВО
ВМС
Ръководство
Щаб-квартира:Хавана
Личен състав
Численост на
редовните войски:
46 000
Зад граница:0
Мобилизационна
възможност (мъже):
мъже на възраст 16 – 49 г.
3 094 388
(2008)
Годни за военна
служба (мъже):
мъже на възраст 16 – 49 г.
2 543 044
(2008)
Годишен призив (мъже):мъже на възраст 16 – 49 г.
79 945
(2008)
Призивна възраст:17 г.
Наборна служба:2 г.
Финанси
Годишни разходи:$572,3 млн. (2003)
Процент от БВП за отбраната:3,8 % (2006)
Основни чуждестранни
оръжейни доставчици:
Флаг на Русия Русия
Флаг на Северна Корея Северна Корея
История
Звания и отличия
Звания в кубинската армия

Въоръжените сили на Куба (официално Революционни въоръжени сили на Куба) се състоят от Армия, Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана, военноморски флот, както и различни полувоенни формирования.

История[редактиране | редактиране на кода]

От края на 50-те години Куба е съюзник от стратегическа важност за СССР поради еднаквата политическа ориентация на двете страни и близостта на островната държава с основния враг на Москва – САЩ. По тази причина руснаците снабдяват Куба години наред с най-модерна отбранителна техника и финансират и изграждат военната ѝ инфраструктура. Кубинската армия става една от най-модерните през Студената война, способна сама да организира интервенции и военни операции в ключови точки по света (виж Интервенции). След разпада на Съветския съюз обаче Куба изгубва възможности за евтина доставка на по-нови оръжия, както и за модернизация на по-остарялото ѝ оборудване. В резултат на промяната на политическия и икономически климат армията се стопява от над 200 000 души до към 60 000 в средата на 90-те, и до между 45 – 49 000 души към днешна дата.

Интервенции[редактиране | редактиране на кода]

Армия[редактиране | редактиране на кода]

Армията е най-голямото звено на кубинските въоръжени сили, като числеността ѝ наброява 38 000 души към 2007.[1] Според оценка на американското военно разузнаване към 1998 кубинската армия е зле тренирана, а почти цялото ѝ оборудване е складирано и не е налично за бързо разполагане в случай на конфликт.[2] Според ЦРУ обаче към 2008 Куба има професионална и добре тренирана армия въпреки недостига на гориво и резервни части, и може да окаже значителна съпротива на която и да било регионална военна сила.[3]

Организация[редактиране | редактиране на кода]

Гвардейци пред мавзолея на Хосе Марти.

Щабът на Армията е в Хавана. Съществуват три регионални командвания, всяко едно от които управлява една армия.

  • 5 бронетанкови бригади
  • 9 механизирани бригади
    • всяка с три механизирани полка, един бронетанков, един артилерийски и един ПВО полк.
  • 1 въздушно-десантна бригада (всяка с два батальона)
  • 14 резервистки бригади
  • Охранителна бригада Гуантанамо – обкръжава американската база Гуантанамо.
  • 1 ПВО полк
  • 1 ракетна бригада с балистични ракети.

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Лични оръжия[редактиране | редактиране на кода]

Танкове[редактиране | редактиране на кода]

БТР и БМП[редактиране | редактиране на кода]

Общо: 1 100

Бронирани коли[редактиране | редактиране на кода]

Наблюдателна кула на кубинската охранителна бригада близо до базата в Гуантанамо.

Общо: 100

Обикновена артилерия[редактиране | редактиране на кода]

Общо: 1500+

Самоходна артилерия[редактиране | редактиране на кода]

Общо: 40+

Ракетна артилерия[редактиране | редактиране на кода]

Балистични ракети[редактиране | редактиране на кода]

ПВО[редактиране | редактиране на кода]

ПТУР[редактиране | редактиране на кода]

Униформи[редактиране | редактиране на кода]

Униформата на кубинските военни е OG-107, използвана от американската армия до края на 80-те години. OG-107 е възприета в Куба още преди социалистическата революция, но е запазена и към наши дни. Тя се състои от опростени риза и панталон с масленозелен цвят, черни кубинки и обикновена каска.

Военновъздушни сили и ПВО[редактиране | редактиране на кода]

Опознавателен знак на КВВС

Към края на 80-те години кубинските ВВС са били най-модерните и добре оборудвани в Латинска Америка, както и едни от най-многобройните. През 1990 г. Куба е разполагала с над 200 самолета и вертолета, но след загубата на стратегическия си партньор – СССР, военновъздушните сили се свиват. Според оценките днес КВВС разполагат с около 130 летателни апарата, от които по-малко от 50 са в активна експлоатация.[8] Те са разпръснати из общо 13 бази по целия остров. Според международния институт за стратегически изследвания Куба има 31 бойни самолета годни за употреба и още 179 складирани. Годните за употреба са 3 МиГ-29, 24 МиГ-23 и 4 МиГ-21, както и 12 различни транспортни самолета и бойни / транспортни вертолети.

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Самолет Произход Вариант Вид В експлоатация Бележки
МиГ-21 Флаг на СССР СССР МиГ-21МФ
МиГ-21УМ
изтребител
учебно-боеви
4
4
МиГ-23 Флаг на СССР СССР МиГ-23МФ/МС
МиГ-23МЛ
МиГ-23УБ
изтребител
многоцелеви
учебно-боеви
6
10
2
МиГ-29 Флаг на СССР СССР МиГ-29Б
МиГ-29УБ
многоцелеви изтребител
учебно-боеви
2
1
Ан-24 Флаг на СССР СССР - товарен / военно-транспортен самолет 4
Ан-26 Флаг на СССР СССР - товарен / военно-транспортен 3
Як-40 Флаг на СССР СССР - VIP 3
Ил-62 Флаг на СССР СССР - VIP 1
Ил-96 Флаг на СССР СССР - VIP 2
Злин Тренер Флаг на Чехословакия Чехословакия Z-326T витлов учебен 20
Aero L-39 Флаг на Чехословакия Чехословакия L-39C учебно-боеви 7
Ми-8 Флаг на СССР СССР Ми-8Т
Ми-8ТКВ
военно-транспортен вертолет
противотанков вертолет
4
2
Ми-17 Флаг на СССР СССР Ми-17 военно-транспортен вертолет 8
Ми-24 Флаг на СССР СССР Ми-24Д щурмови вертолет 4

Военноморски флот[редактиране | редактиране на кода]

Кубински ракетен катер клас Оса-II

ВМФ е най-малкият клон на въоръжените сили с персонал от около 3 000 души плюс 550 души морска пехота (т.нар. батальон Desembarco de Granma). Част от оборудването не е в активна експлоатация заради липсата на гориво и резервни части, а ракетите П-15 Термит са инсталирани на брегови установки за защита от морски нападения.

Бази[редактиране | редактиране на кода]

  • Кабанас (щаб на западното командване)
  • Олгин (щаб на източното командване)
  • Сиенфуегос
  • Хавана
  • Мариел
  • Никаро
  • Пунта Мовида

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

  • Корвета проект 1242.2 Молния-2 (Клас Паук) – 1
  • Ракетни катери Оса II – 4
  • Минопочистващ кораб тип Соня – 2
  • Минопочистващ кораб тип Евгения – 4
  • Разузнавателни съдове – 1

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. IISS Military Balance 2007, стр.70
  2. Браян Бендър, 'DIA expresses concern over Cuban intelligence activity', Jane's Defence Weekly, 13 май 1998, стр.7
  3. ЦРУ – Куба
  4. а б в г "Кубински танкове"
  5. FAS.org
  6. "Gary's Combat Vehicle Reference Guide"
  7. KB Tochmash 9K31 Strela-1 (SA-9 'Gaskin') low-altitude surface-to-air missile system. // Jane's, 2007-08-15. Посетен на 2008-07-31.
  8. Преглед на КВСС

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]