Въоръжени сили на Куба
Революционни въоръжени сили на Куба | |
Fuerzas Armadas Revolucionarias de Cuba | |
![]() | |
Видове ВС | |
---|---|
Армия ВВС и ПВО ВМС | |
Ръководство | |
Седалище | Хавана |
Главнокомандващ | Раул Кастро |
Личен състав | |
Редовни | 46 000 |
Зад граница | 0 |
Мобилизационна възможност | мъже на възраст 16 – 49 г. 3 094 388 (2008) |
Годни за военна служба | мъже на възраст 16 – 49 г. 2 543 044 (2008) |
Годишен призив | мъже на възраст 16 – 49 г. 79 945 (2008) |
Призивна възраст | 17 г. |
Наборна служба | 2 г. |
Финанси | |
Бюджет | $572,3 млн. (2003) |
Процент от БВП | 3,8 % (2006) |
Чуждестранни доставчици | ![]() ![]() |
Звания и отличия | |
Звания в кубинската армия | |
Въоръжени сили на Куба в Общомедия |
Въоръжените сили на Куба (официално Революционни въоръжени сили на Куба) се състоят от Армия, Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана, военноморски флот, както и различни полувоенни формирования.
История
[редактиране | редактиране на кода]От края на 50-те години Куба е съюзник от стратегическа важност за СССР поради еднаквата политическа ориентация на двете страни и близостта на островната държава с основния враг на Москва – САЩ. По тази причина руснаците снабдяват Куба години наред с най-модерна отбранителна техника и финансират и изграждат военната ѝ инфраструктура. Кубинската армия става една от най-модерните през Студената война, способна сама да организира интервенции и военни операции в ключови точки по света (виж Интервенции). След разпада на Съветския съюз обаче Куба изгубва възможности за евтина доставка на по-нови оръжия, както и за модернизация на по-остарялото ѝ оборудване. В резултат на промяната на политическия и икономически климат армията се стопява от над 200 000 души до към 60 000 в средата на 90-те, и до между 45 – 49 000 души към днешна дата.
Интервенции
[редактиране | редактиране на кода]- Алжир (1963)
- Сирия (1973, Война от Йом Кипур)
- Етиопия (1978, Огаденска война)
- Ангола (1975 – 1989, Анголска гражданска война)
- Никарагуа (1980-те)
- Южна Африка (1988)
Армия
[редактиране | редактиране на кода]Армията е най-голямото звено на кубинските въоръжени сили, като числеността ѝ наброява 38 000 души към 2007.[1] Според оценка на американското военно разузнаване към 1998 кубинската армия е зле тренирана, а почти цялото ѝ оборудване е складирано и не е налично за бързо разполагане в случай на конфликт.[2] Според ЦРУ обаче към 2008 Куба има професионална и добре тренирана армия въпреки недостига на гориво и резервни части, и може да окаже значителна съпротива на която и да било регионална военна сила.[3]
Организация
[редактиране | редактиране на кода]Щабът на Армията е в Хавана. Съществуват три регионални командвания, всяко едно от които управлява една армия.
- 5 бронетанкови бригади
- 9 механизирани бригади
- всяка с три механизирани полка, един бронетанков, един артилерийски и един ПВО полк.
- 1 въздушно-десантна бригада (всяка с два батальона)
- 14 резервистки бригади
- Охранителна бригада Гуантанамо – обкръжава американската база Гуантанамо.
- 1 ПВО полк
- 1 ракетна бригада с балистични ракети.
Оборудване
[редактиране | редактиране на кода]Лични оръжия
[редактиране | редактиране на кода]Танкове
[редактиране | редактиране на кода]БТР и БМП
[редактиране | редактиране на кода]Общо: 1100
Бронирани коли
[редактиране | редактиране на кода]
Общо: 100
Обикновена артилерия
[редактиране | редактиране на кода]Общо: 1500+
- ЗиС-3 (76 mm)
- Д-44 (85 mm)
- МТ-12 (100 mm)
- Д-30 (122 mm)
- М-46 (130 mm)
- Миномети М38/43 и М41/43 (1000)
Самоходна артилерия
[редактиране | редактиране на кода]Общо: 40+
- СУ-100 (100 mm)
- 2С1 Гвоздика (122 mm)
- 2С3 Акация (152 mm)
Ракетна артилерия
[редактиране | редактиране на кода]Балистични ракети
[редактиране | редактиране на кода]ПВО
[редактиране | редактиране на кода]- ЗПУ-4 (14,5 mm картечница)
- ЗУ-23 (23 mm оръдие)
- ЗСУ-23-4 (23 mm самох. оръдие) – 36
- ЗСУ-57-2 (57 mm самох. оръдие) – 25[6]
- 2К12 Куб (самох. ЗРК)
- 9К31 Стрела-1 (самох. ЗРК) – 60[7]
- С-75 Двина (самох. ЗРК, кубинска модификация)
- 9К33 Оса (самох. ЗРК)
- С-125 (самох. ЗРК)
- 9К35 Стрела-10 (самох. ЗРК)
- 9К32 Стрела-2 (ПЗРК)
- 9К34 Стрела-3 (ПЗРК)
- 9К38 Игла (ПЗРК)
ПТУР
[редактиране | редактиране на кода]Униформи
[редактиране | редактиране на кода]Униформата на кубинските военни е OG-107, използвана от американската армия до края на 80-те години. OG-107 е възприета в Куба още преди социалистическата революция, но е запазена и към наши дни. Тя се състои от опростени риза и панталон с масленозелен цвят, черни кубинки и обикновена каска.
Военновъздушни сили и ПВО
[редактиране | редактиране на кода]
Към края на 80-те години кубинските ВВС са били най-модерните и добре оборудвани в Латинска Америка, както и едни от най-многобройните. През 1990 г. Куба е разполагала с над 200 самолета и вертолета, но след загубата на стратегическия си партньор – СССР, военновъздушните сили се свиват. Според оценките днес КВВС разполагат с около 130 летателни апарата, от които по-малко от 50 са в активна експлоатация.[8] Те са разпръснати из общо 13 бази по целия остров. Според международния институт за стратегически изследвания Куба има 31 бойни самолета годни за употреба и още 179 складирани. Годните за употреба са 3 МиГ-29, 24 МиГ-23 и 4 МиГ-21, както и 12 различни транспортни самолета и бойни / транспортни вертолети.
Оборудване
[редактиране | редактиране на кода]Самолет | Произход | Вариант | Вид | В експлоатация | Бележки |
---|---|---|---|---|---|
МиГ-21 | ![]() |
МиГ-21МФ МиГ-21УМ |
изтребител учебно-боеви |
4 4 |
|
МиГ-23 | ![]() |
МиГ-23МФ/МС МиГ-23МЛ МиГ-23УБ |
изтребител многоцелеви учебно-боеви |
6 10 2 | |
МиГ-29 | ![]() |
МиГ-29Б МиГ-29УБ |
многоцелеви изтребител учебно-боеви |
2 1 |
|
Ан-24 | ![]() |
– | товарен / военно-транспортен самолет | 4 | |
Ан-26 | ![]() |
– | товарен / военно-транспортен | 3 | |
Як-40 | ![]() |
– | VIP | 3 | |
Ил-62 | ![]() |
– | VIP | 1 | |
Ил-96 | ![]() |
– | VIP | 2 | |
Злин Тренер | ![]() |
Z-326T | витлов учебен | 20 | |
Aero L-39 | ![]() |
L-39C | учебно-боеви | 7 | |
Ми-8 | ![]() |
Ми-8Т Ми-8ТКВ |
военно-транспортен вертолет противотанков вертолет |
4 2 |
|
Ми-17 | ![]() |
Ми-17 | военно-транспортен вертолет | 8 | |
Ми-24 | ![]() |
Ми-24Д | щурмови вертолет | 4 |
Военноморски флот
[редактиране | редактиране на кода]
ВМФ е най-малкият клон на въоръжените сили с персонал от около 3000 души плюс 550 души морска пехота (т.нар. батальон Desembarco de Granma). Част от оборудването не е в активна експлоатация заради липсата на гориво и резервни части, а ракетите П-15 Термит са инсталирани на брегови установки за защита от морски нападения.
Бази
[редактиране | редактиране на кода]- Кабанас (щаб на западното командване)
- Олгин (щаб на източното командване)
- Сиенфуегос
- Хавана
- Мариел
- Никаро
- Пунта Мовида
Оборудване
[редактиране | редактиране на кода]- Корвета проект 1242.2 Молния-2 (Клас Паук) – 1
- Ракетни катери Оса II – 4
- Минопочистващ кораб тип Соня – 2
- Минопочистващ кораб тип Евгения – 4
- Разузнавателни съдове – 1
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ IISS Military Balance 2007, стр.70
- ↑ Браян Бендър, 'DIA expresses concern over Cuban intelligence activity', Jane's Defence Weekly, 13 май 1998, стр.7
- ↑ ЦРУ – Куба // Архивиран от оригинала на 2011-10-24. Посетен на 2008-10-16.
- ↑ а б в г „Кубински танкове“
- ↑ FAS.org // Архивиран от оригинала на 2012-04-27. Посетен на 2008-10-20.
- ↑ "Gary's Combat Vehicle Reference Guide"
- ↑ KB Tochmash 9K31 Strela-1 (SA-9 'Gaskin') low-altitude surface-to-air missile system // Jane's, 15 август 2007. Посетен на 31 юли 2008.[неработеща препратка]
- ↑ Преглед на КВСС, архив на оригинала от 10 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090210074214/http://www.cubapolidata.com/cafr/cafr_airforce.html, посетен на 20 октомври 2008