Въоръжени сили на Куба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Революционни въоръжени сили на Куба
Fuerzas Armadas Revolucionarias de Cuba
Видове ВС
Армия
ВВС и ПВО
ВМС
Ръководство
СедалищеХавана
ГлавнокомандващРаул Кастро
Личен състав
Редовни46 000
Зад граница0
Мобилизационна възможностмъже на възраст 16 – 49 г.
3 094 388
(2008)
Годни за военна службамъже на възраст 16 – 49 г.
2 543 044
(2008)
Годишен призивмъже на възраст 16 – 49 г.
79 945
(2008)
Призивна възраст17 г.
Наборна служба2 г.
Финанси
Бюджет$572,3 млн. (2003)
Процент от БВП3,8 % (2006)
Чуждестранни доставчици Русия
 Северна Корея
Звания и отличия
Звания в кубинската армия
Въоръжени сили на Куба в Общомедия

Въоръжените сили на Куба (официално Революционни въоръжени сили на Куба) се състоят от Армия, Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана, военноморски флот, както и различни полувоенни формирования.

История[редактиране | редактиране на кода]

От края на 50-те години Куба е съюзник от стратегическа важност за СССР поради еднаквата политическа ориентация на двете страни и близостта на островната държава с основния враг на Москва – САЩ. По тази причина руснаците снабдяват Куба години наред с най-модерна отбранителна техника и финансират и изграждат военната ѝ инфраструктура. Кубинската армия става една от най-модерните през Студената война, способна сама да организира интервенции и военни операции в ключови точки по света (виж Интервенции). След разпада на Съветския съюз обаче Куба изгубва възможности за евтина доставка на по-нови оръжия, както и за модернизация на по-остарялото ѝ оборудване. В резултат на промяната на политическия и икономически климат армията се стопява от над 200 000 души до към 60 000 в средата на 90-те, и до между 45 – 49 000 души към днешна дата.

Интервенции[редактиране | редактиране на кода]

Армия[редактиране | редактиране на кода]

Армията е най-голямото звено на кубинските въоръжени сили, като числеността ѝ наброява 38 000 души към 2007.[1] Според оценка на американското военно разузнаване към 1998 кубинската армия е зле тренирана, а почти цялото ѝ оборудване е складирано и не е налично за бързо разполагане в случай на конфликт.[2] Според ЦРУ обаче към 2008 Куба има професионална и добре тренирана армия въпреки недостига на гориво и резервни части, и може да окаже значителна съпротива на която и да било регионална военна сила.[3]

Организация[редактиране | редактиране на кода]

Гвардейци пред мавзолея на Хосе Марти.

Щабът на Армията е в Хавана. Съществуват три регионални командвания, всяко едно от които управлява една армия.

  • 5 бронетанкови бригади
  • 9 механизирани бригади
    • всяка с три механизирани полка, един бронетанков, един артилерийски и един ПВО полк.
  • 1 въздушно-десантна бригада (всяка с два батальона)
  • 14 резервистки бригади
  • Охранителна бригада Гуантанамо – обкръжава американската база Гуантанамо.
  • 1 ПВО полк
  • 1 ракетна бригада с балистични ракети.

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Лични оръжия[редактиране | редактиране на кода]

Танкове[редактиране | редактиране на кода]

БТР и БМП[редактиране | редактиране на кода]

Общо: 1100

Бронирани коли[редактиране | редактиране на кода]

Наблюдателна кула на кубинската охранителна бригада близо до базата в Гуантанамо.

Общо: 100

Обикновена артилерия[редактиране | редактиране на кода]

Общо: 1500+

Самоходна артилерия[редактиране | редактиране на кода]

Общо: 40+

Ракетна артилерия[редактиране | редактиране на кода]

Балистични ракети[редактиране | редактиране на кода]

ПВО[редактиране | редактиране на кода]

ПТУР[редактиране | редактиране на кода]

Униформи[редактиране | редактиране на кода]

Униформата на кубинските военни е OG-107, използвана от американската армия до края на 80-те години. OG-107 е възприета в Куба още преди социалистическата революция, но е запазена и към наши дни. Тя се състои от опростени риза и панталон с масленозелен цвят, черни кубинки и обикновена каска.

Военновъздушни сили и ПВО[редактиране | редактиране на кода]

Опознавателен знак на КВВС

Към края на 80-те години кубинските ВВС са били най-модерните и добре оборудвани в Латинска Америка, както и едни от най-многобройните. През 1990 г. Куба е разполагала с над 200 самолета и вертолета, но след загубата на стратегическия си партньор – СССР, военновъздушните сили се свиват. Според оценките днес КВВС разполагат с около 130 летателни апарата, от които по-малко от 50 са в активна експлоатация.[8] Те са разпръснати из общо 13 бази по целия остров. Според международния институт за стратегически изследвания Куба има 31 бойни самолета годни за употреба и още 179 складирани. Годните за употреба са 3 МиГ-29, 24 МиГ-23 и 4 МиГ-21, както и 12 различни транспортни самолета и бойни / транспортни вертолети.

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Самолет Произход Вариант Вид В експлоатация Бележки
МиГ-21  СССР МиГ-21МФ
МиГ-21УМ
изтребител
учебно-боеви
4
4
МиГ-23  СССР МиГ-23МФ/МС
МиГ-23МЛ
МиГ-23УБ
изтребител
многоцелеви
учебно-боеви
6
10
2
МиГ-29  СССР МиГ-29Б
МиГ-29УБ
многоцелеви изтребител
учебно-боеви
2
1
Ан-24  СССР товарен / военно-транспортен самолет 4
Ан-26  СССР товарен / военно-транспортен 3
Як-40  СССР VIP 3
Ил-62  СССР VIP 1
Ил-96  СССР VIP 2
Злин Тренер  Чехословакия Z-326T витлов учебен 20
Aero L-39  Чехословакия L-39C учебно-боеви 7
Ми-8  СССР Ми-8Т
Ми-8ТКВ
военно-транспортен вертолет
противотанков вертолет
4
2
Ми-17  СССР Ми-17 военно-транспортен вертолет 8
Ми-24  СССР Ми-24Д щурмови вертолет 4

Военноморски флот[редактиране | редактиране на кода]

Кубински ракетен катер клас Оса-II

ВМФ е най-малкият клон на въоръжените сили с персонал от около 3000 души плюс 550 души морска пехота (т.нар. батальон Desembarco de Granma). Част от оборудването не е в активна експлоатация заради липсата на гориво и резервни части, а ракетите П-15 Термит са инсталирани на брегови установки за защита от морски нападения.

Бази[редактиране | редактиране на кода]

  • Кабанас (щаб на западното командване)
  • Олгин (щаб на източното командване)
  • Сиенфуегос
  • Хавана
  • Мариел
  • Никаро
  • Пунта Мовида

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

  • Корвета проект 1242.2 Молния-2 (Клас Паук) – 1
  • Ракетни катери Оса II – 4
  • Минопочистващ кораб тип Соня – 2
  • Минопочистващ кораб тип Евгения – 4
  • Разузнавателни съдове – 1

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. IISS Military Balance 2007, стр.70
  2. Браян Бендър, 'DIA expresses concern over Cuban intelligence activity', Jane's Defence Weekly, 13 май 1998, стр.7
  3. ЦРУ – Куба // Архивиран от оригинала на 2011-10-24. Посетен на 2008-10-16.
  4. а б в г „Кубински танкове“
  5. FAS.org // Архивиран от оригинала на 2012-04-27. Посетен на 2008-10-20.
  6. "Gary's Combat Vehicle Reference Guide"
  7. KB Tochmash 9K31 Strela-1 (SA-9 'Gaskin') low-altitude surface-to-air missile system // Jane's, 15 август 2007. Посетен на 31 юли 2008.[неработеща препратка]
  8. Преглед на КВСС, архив на оригинала от 10 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090210074214/http://www.cubapolidata.com/cafr/cafr_airforce.html, посетен на 20 октомври 2008 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]