Въоръжени сили на Румъния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Въоръжени сили на Румъния
Forţele Armate Române
Емблема на Генералния щаб
Емблема на Генералния щаб
Видове ВС
Stema Statului Major al Fortelor Terestre.jpg Сухопътни войски
COA-Romanian Naval Forces.svg Военноморски сили
Stema Statului Major al Fortelor Aeriene.jpg Военновъздушни сили
Ръководство
Щаб-квартира:Букурещ
Главнокомандващ ВС:Клаус Йоханис, Президент на Румъния
Министър на
отбраната:
Михня Моток
Началник-щаб:генерал-лейтенант Николаe Ионел Кюкъ
Личен състав
Численост на
редовните войски:
90 000
Мобилизационна
възможност (мъже):
5 061 984 мъже, 15–49 г. (2005 г.[1]), 4,975,427 жени, 15–49 г. (2005 г.[2])
Годни за военна
служба (мъже):
мъже (15-49): 3,932,579 2005 г.) жени (15-49) 4 076 288 (2005 г.)
Финанси
Годишни разходи:€2,21 млрд.[3]
Процент от БВП за отбраната:2,05%
Основни местни
оръжейни доставчици:
Списък на основни доставчици от страната
Основни чуждестранни
оръжейни доставчици:
Списък на основните чуждестранни доставчици

Сегашни:

Бивши:
Флаг на СССР СССР
Годишен износ на въоръжение:€141 000 000 (2009)[4]
История

Звания и отличия

Сухопътните, Военноморските и Военновъздушните сили на Румъния са известни като Въоръжени сили на Румъния (на румънски: Forţele Armate Române или Armata Română).

Сила[редактиране | редактиране на кода]

Румъния се присъединява към НАТО през 2004 г. Реформите в армията до 2007 г. я превръщат от наборна в професионална. Армията включва 90 000 мъже и жени. Около 75 000 от тях са военния персонал, а 15 000 са цивилните. 60 000 от 90 000 ще бъдат действащите сили, докато 30 000 ще образуват териториалните сили[5]. От 75 000 войници, 45 800 образуват Румънските Сухопътни сили, 13 250 — Румънските Военновъздушни сили, 6 800 са в Румънските Военноморски сили, а останалите 8 800 служат в други сектори[6].

Модернизация[редактиране | редактиране на кода]

Румънската армия e ръководена от грандиозен план за развитие, състоящ се от три части. През 2007 г. е завършен първия план. 2015 определя края на втория етап, в който се цели да се достигне конкурентоспособност с останалите армии от НАТО. През 2025 г. е краят на третия период, който цели модернизирането изцяло на структурата на армията, редуциране на персонала и внедряване на нови и модерни технологии, които ще изравни армията с останалите в НАТО[7].

Организация на въоръжените сили[редактиране | редактиране на кода]

Генерален щаб на въоръжените сили[редактиране | редактиране на кода]

265-ти Батальон военна полиция с бронирани коли "IMI Wolf".
Румънски военен полицай охранява конвой в Ирак.

Генералният щаб на въоръжените сили (Statul Major General) е висшият военен ръководен орган на отбраната на страната. Граждански контрол се осъществява от Министерството на националната отбраната на Румъния. Генералният щаб се оглавява от висш офицер с чин генерал-лейтенант/ вицеадмирал, който по средата на четиригодишния си мандат бива повишен в чин генерал/ адмирал (или в случай на пенсиониране и зачисляване в резерва). Разположен е в Букурещ и е съставен от седем отделни дирекции[8]:

  • Дирекция за персонал и мобилизация
  • Дирекция за операции
  • Дирекция за логистика
  • Дирекция за стратегическо планиране
  • Дирекция за комуникации и информатика
  • Дирекция за подготовка и доктрина
  • Дирекция за инфраструктура и материално планиране

Oсвен тези главни дирекции, на Генералния щаб са подчинени и[9]:

  • Медицинска дирекция
  • Военна топографска дирекция
  • Историческа служба на въоръжените сили
  • Национален военен музей "Крал Фердинанд"

Това е вътрешната структура на Генералния щаб. На негово директно подчинение има служби и командвания, които са извън трите вида въоръжени сили. Най-важните от тях са:

  • Национален военен команден център – ядро[10]
  • Съвместно командване на силите (Comandamentul Forţelor Întrunite)
  • Съвместно командване за комуникации и информатика (Comandamentul Comunicaţiilor şi Informaticii)[11]
  • Съвместно логистично командване (Comandamentul Logistic Întrunit)[12]
  • Генерална дирекция за информация на отбраната (Direcția Generală de Informații a Apărării)[13]
    • Дирекция военна информация (Direcția Informații Militare, военно разузнаване)
    • Дирекция военна сигурност (Direcţia Siguranță Militară, военно контра-разузнаване)
  • Служба военна полиция(Serviciul de Poliția Militară)

Сухопътни войски[редактиране | редактиране на кода]

Сухопътните войски представляват основният вид въоръжени сили на Румъния. Те съставляват около 70% от общия числен състав на въоръжените ѝ сили. Предвид географските особености на страната са организирани в три общовойскови дивизии и сили на централно подчинение – бригада специални сили, артилерийска РСЗО бригада, инженерна бригада и други формирования. Не разполагат със собствена авиация и въздушната поддръжка се осъществява от румънските ВВС. Началникът на Главния щаб на СВ е офицер с чин генерал-майор.

30ти Гвардейски и протоколен полк "Михай Витязул" на парад в Париж по случай Деня на превземането на Бастилията (2007).
Румънски военни на парад в Ирак по случай изтегляне на контингента.
Румънски танкове TR-85M1 "Bizonul" на парад в Букурещ.
БМП MLI-84M на парад по случай Националния празник.
БТР "Piranha".
Румънски парашутисти на лекобронирани многоцелеви URO VAMTAC.
Румънски РСЗО LAROM.
Самоходни зенитно-артилерийски установки "Гепард".
Залпов огън на 152 mm гаубици M81.
Румънски самоходен ЗРК 9К33 "Оса" на учение.
33-ти Батальон планински стрелци в Афганистан.
Румънски военен контингент в Афганистан с MRAP "MaxxPro".
Станция за деконтаминация на базата на камион DAC.
Румънски сапьори с лекобронирани многоцелеви URO VAMTAC.

Главен щаб на сухопътните войски, Букурещ

    • 6та Бригада за специални операции "Михай Витязул", Търгу Муреш[14][15]
      • батальон специални сили, два парашутни батальона, логистичен батальон
    • 8-ма Смесена артилерийска бригада "Александру Йоан Куза", Фокшани[16]
      • три дивизиона РСЗО LAROM, един дивизион за артилерийско разузнаване и целеуказване, логистичен батальон
    • 10-та Инженерна бригада "Дунъря де Жос", Браила[17]
    • 265-ти Батальон военна полиция, Букурещ
    • 500ен Логистичен батальон, Букурещ
  • 1-ва Пехотна дивизия "Дакика", Букурещ[18][19]
    • 1-ва Механизирана бригада "Aрджедава", Букурещ
      • танков батальон, два механизирани батальона, артилерийски дивизион, зенитно-артилерийски дивизион, логистичен батальон
    • 2-ра Пехотна бригада "Ровине", Крайова
      • три моторизирани батальона, артилерийски дивизион, зенитно-артилерийски дивизион, логистичен батальон
    • 2-ра Планинска бригада "Сармизегетуза", Брашов
      • три батальона планински стрелци, планински артилерийски дивизион, зенитно-артилерийски дивизион, логистичен батальон
    • 30ти Гвардейски и протоколен полк "Михай Витязул", Букурещ
    • 2-ра Логистича база "Влахия", Търговище
      • два транспортни батальона, ремонтен батальон
    • 51-ви Смесен артилерийски полк "Генерал Корнел Параниак", Слобозия[20]
    • 61-ви Зенитно-ракетен полк "Пелендава", Слобозия
    • 313-ти Разузнавателен батальон "Буребиста", Букурещ
    • 96-ти Инженерен батальон "Йозеф Крузел"
    • 1-ви Батальон за гражданско-военно сътрудничество (CIMIC), Букурещ
    • 45-ти Свързочен батальон "Капитан Григоре Гьошану"
    • Батальон военна полиция, Букурещ
    • 49-ти Батальон за ЯХБЗ "Арджеш", Питещ
    • 300eн Логистичен батальон "Сармис", Букурещ
  • 2-ра Пехотна дивизия "Гетика", Бузъу
    • 9та Механизирана бригада "Мъръшещи", Кюстенджа
      • танков батальон, два механизирани батальона, артилерийски дивизион, зенитно-арто;ерийски дивизион, логистичен батальон
    • 15та Механизирана бригада "Поду Ъналт", Яш
      • танков батальон, два механизирани батальона, артилерийски дивизион, зенитно-арто;ерийски дивизион, логистичен батальон
    • 282-ра Механизирана бригада "Униря Принчипателор ("Обединени княжества")", Фокшани
      • танков батальон, два механизирани батальона, артилерийски дивизион, зенитно-арто;ерийски дивизион, логистичен батальон
    • 3та Логистична база "Зарджидава", Роман
    • 52-ри Смесен артилерийски полк "Генерал Александру Тел", Бърлад
    • 53-ти Зенитно-ракетен полк "Трофеум Траяни", Медгидя[21]
    • 528-ми Разузнавателен батальон "Влад Цепеш", Браила
    • 3-ти Инженерен батальон "Генерал Константин Поенару", Бузъу
    • 47-ми Свързочен батальон "Генерал Николае Петреску", Бузъу
    • 202-ри Батальон за ЯХБЗ "Генерал Джордже Телеман", Хуши[22]
    • 200ен Логистичен батальон "Истрица", Бузъу
  • 4-та Пехотна дивизия "Гемина", Клуж-Напока[23]
    • 18та Пехотна бригада "Банат", Тимишоара
      • два моторизирани батальона, батальон планински стрелци, логистичен батальон
    • 61-ва Планинска бригада "Вирджил Бъдулеску", Миеркуря Чук
      • три батальона планински стрелци, планински артилерийски дивизион, зенитно-артилерийски дивизион, логистичен батальон
    • 81-ва Механизирана бригада "Григоре Бълан", Бистрица-Нъсъуд
      • танков батальон, два механизирани батальона, артилерийски дивизион, зенитно-артилерийски дивизион, логистичен батальон
    • 4-та Логистична база "Трансилвания", Деж
      • транспортен батальон, ремонтен батальон
    • 69-ти Смесен артилерийски полк "Силвания", Шимлеул Силванией
    • 50ти Зенитно-ракетен полк "Андрей Мурешяну", Флорещи
    • 317ти Разузнавателен батальон "Влъдяса", Клуж-Напока
    • 400ен Логистичен батальон "Феляку", Клуж-Напока
    • 55-ти Свързочен батальон "Напока", Клуж-Напока
    • 72-ри Батальон за ЯХБЗ "Негру Водъ", Сигишоара
    • 53-ти Инженерен батальон "Скорило", Дева

Букурещки гарнизон, Букурещ

  • Тилови батальон
  • Централен офис за връзки с обществеността на Румънската армия
  • Военно-административни офиси
  • Военно-церемониална част
  • Специална военна комисия

Тренировъчно командване, Букурещ

Военно-въздушни сили[редактиране | редактиране на кода]

Военно-въздушните сили осигуряват противо-въздушната отбрана на страната, авиационната поддръжка на сухопътните войски и военноморските сили, както и поддръжката на държавните институции. До средата на 90-те години в тяхната структура влиза и Командване на въздушно-десантните войски в състав от три парашутно-десантни бригади и поддържащи подразделения, но то е редуцирано и влято в състава на сухопътните войски. Авиационната техника и зенитно-ракетните комплекси на румънските ВВС е остаряла и се нуждае от подмяна. Страната разполага с неголяма собствена авиационна проишленост. Най-големият проект изпълняван e замяната на основния изтребител МиГ-21 LanceR с изтребители втора ръка F-16А/В, модернизирани до стандарта MLU. До момента са поръчани 24 бройки със заявено намерение за закупуване на още 12.[24][25][26]Началникът на Главния щаб на ВВС е офицер с чин генерал-майор.

Португалски изтребител F-16AM. Самолетът е продаден на Румъния и се очаква да бъде доставен през 2016 г.
Румънски изтребител МиГ-21 LanceR. F-16AM/BM са закупени, за да подменят авиопарка.
Новото попълнение в румънската военно-транспортна авиация – италиански C-27J Spartan.
Реактивен УТС IAR 99 Șoim, местна разработка.
Щурмови вертолети IAR 330 SOCAT над Букурещ.
Транспортен вертолет IAR 330L по време на открита демонстрация за публиката.
Румънски ЗРК MIM-23 Hawk пo време на парад.
Румънски радар Gap Filler TPS-79(R).

Главен щаб на военновъздушните сили Букурещ

  • 2-ри Център за въздушно наблюдение "Норд"
  • 71-ва Въздушна флотилия - Къмпия-Турзии „Генерал Еманоил Йонеску”
      • 711та Изтребителна авиоескадрила – МиГ-21 LanceR
      • 713та Вертолетна щурмова авиоескадрила – IAR 330M/ SOCAT
    • Клон на 71-ва Въздушна флотилияТимишоара - Джиармата
      • 712та Вертолетна авиоескадрила – IAR 330М
      • 142-ра Разузнавателна БЛА авиоескадрила (по други източници 714-та) – Shadow 600 UAV
  • 86та Въздушна флотилия – Фетещ „Лейтенант авиатор Джурдже Мокиорница”
      • (861-ва Изтребителна авиоескадрила – МиГ-21 LanceR)(временно е пребазирана в АБ Михай Когълничяну)
    • Клон на 86та Въздушна флотилияКюстенджа – Михай Когълничяну
      • 862-ра Вертолетна авиоескадрила – IAR 330L
      • 861-ва Изтребителна авиоескадрила – МиГ-21 LanceR (временно)

(Ескадрилата временно е пребазирана в АБ Михай Когълничяну, докато АБ Фетещ се модернизира в очакване на поръчаните F-16AM/BM)

  • 95та Въздушна флотилия – Бакъу „Герой капитан авиатор Александру Шербънеску”
      • 951-ва Учебно-бойна авиоескадрила – IAR-99 Șoim
      • 952-ра Вертолетна щурмова авиоескадрила – IAR 330M/ SOCAT

(951-ва Ескадрила временно е лети на реактивни УТС IAR 99 Șoim в очакване на поръчаните F-16AM/BM)

  • 90-та Въздушна транспортна флотилия – Букурещ - Отопени „Командир авиатор Джордже Бънкюлеску”
      • 901-ва Тактическа транспортна авиоескадрила – C-130B/H Hercules
      • 902-ра Транспортна и фоторазузнавателна авиоескадрила – C-27J, Ан-30
      • 903та Вертолетна транспортна авиоескадрила – IAR 330L/ М
  • Авиационно училище на ВВС – Бобок „Аурел Влайку”
      • 1-ва Учебна начална авиоескадрила – Iak-52, IAR 316
      • 2-ра Учебна основна авиоескадрила – IAR 99 Standart
    • Клон на Авиационното училище на ВВС в Бакъу
      • 3та Учебна тактическа авиоескадрила – (IAR 99 Șoim)(Ползва самолети на 951-ва УБАЕ)
  • 1-ва Зенитно-ракетна бригада „Генерал Николае Дъскълеску” Букурещ
  • 11-ти Зенитно-ракетен полк „Хоря” Брашов
  • 70ти Инженерен полк на авиацията Букурещ
    • 2 инженерни батальона, технически инженерен батальон, тилова рота, транспортна рота, щабна рота
  • 85-ти Център за комуникации и информатика на авиацията
  • 91-ва Логистична база
  • Учебен зенитно-ракетен полигон Капу Мидя „Бригаден генерал Йон Бунджеску”
  • Академия на военновъздушните сили Хенри Коандъ
  • Техническо училище на военновъздушните сили „Аурел Влайку” (Як-52, IAR 99, IAR 316)
  • Сержантско училище на военновъздушните сили „Траян Вуя”

Военноморски сили[редактиране | редактиране на кода]

Румънската фрегата F111 "Мъръшещи", румънска разработка.
Румънската фрегата F221 "Крал Фердинанд", флагман на Румънските ВМС.
Румънските ракетни корвети F188 "Зборул" и F189 "Пескърушул".
Румънски речен монитор от клас "Михай Когълничяну".
Вертолет IAR 330 Puma Naval на военноморската авиация.
Румънски брегови ПКР комплекс 4K51 "Рубеж".
Румънски морски пехотинци десантират от британски катер тип LCVP по време на съвместно учение.
Румънски морски пехотинци на съвместно учение с Морската пехота на САЩ.

Началникът на Главния щаб на СВ е офицер с чин контра-адмирал.

Главен щаб на Военноморските сили (Кюстенджа)

  • Флот (Кюстенджа)
    • 56та Флотилия фрегати (фрегата 111 "Мъръшещи", фрегата 221 "Крал Фердинанд" и фрегата 222 "Кралица Мария")
      • Група военноморски вертолети (IAR 330 NAVAL)
    • 150-та Ескадра ракетни корвети (ракетни корвети клас "Зборул" (проект 1141) и брегови ПКР комплекс 4К51 Рубеж)
    • 50-та Ескадра корвети (патрулни корвети клас "Адмирал Петре Бърбуняну", патрулни корвети клас "Вицеадмирал Еустатиу Себастиан")
    • 146та Ескадра минно-трални кораби (миночистачи клас "Муска" и минен заградител "Косар")
  • Речна флотилия (Тулча)
    • 67ма Ескадра речни монитори (речни монитори клас "Михай Когълничяну" и клас "Брутар-II")
    • 88-ма Ескадра речни патрулни катери (речни ведети тип VB 76)
  • Военна академия на ВМС "Мирча Стари" (Кюстенджа)
  • Военноморско техническо училище "Вицеадмирал Константин Бълеску"
  • Военноморско мичманско училище "Адмирал И. Мурджеску"
  • Водолазен център и група специални сили
  • Център за радио-електронно наблюдение и разузнаване "CALLATIS"
  • Център за информационни технологии
  • Център за обучение, симулации и проучвания
  • Военноморски хидрографски директорат
  • Военноморски медицински център
  • Военноморски музей
  • Военноморска логистична база "Понтика"
    • Ескадра специални спомагателни кораби
    • 338-ми Военноморски кораборемонтен център
    • 335та Логистична секция, Мангалия
    • 329та Логистична секция, Браила
    • 330-та Логистична секция, Кюстенджа
    • 325та Логистична секция, Тулча
  • 307-ми Батальон морска пехота
  • 110ти Свързочен и информационен батальон на ВМС
  • Тилови батальон на ВМС

Сегашни мисии извън Румъния[редактиране | редактиране на кода]

Румънски войници в Южен Афганистан по време на съвместна операция с американски войски.
Румънски войници в Афганистан.

Румънските войски участваха във Войната в Ирак, достигайки връх от 730 войници, преди да бъдат бавно намалени до 350 войници. Румъния оттегля всичките си войски от Ирак до 24 юли 2009 г.

Международни мисии на румънските Въоръжени сили към 26 февруари 2016 г.[27]:

Операции на НАТО:

Операции на ЕС:

  • EUFOR ALTHEA: 39 военнослужещи
  • EUNAVFOR ATALANTA и Средиземно море: 3 военнослужещи

Операции на ООН: 41 военнослужещи

Операции на ОССЕ: 4 военнослужещи

Други военизирани структури[редактиране | редактиране на кода]

Освен структурите, директно организирани под контрола на Министерството на националната отбрана, съществуват и други служби, изградени по закона за въоръжените сили и организирани според военната дисциплина, които са на друго подчинение и изпълняват функции, различни от пряката защита на териториалната цялост на страната. Това са следните военизирани организации:

Румънска жандармерия[редактиране | редактиране на кода]

Румънски жандармеристи в парадна униформа.
Румънски жандармеристи на мисия в Кандахар, Афганистан.

В новата си история румънската държава е под силно френско влияние по отношение на държавното си устройство, моделите на съдебната власт и право-охранителните си структури. Така в страната е създадена Румънска жандармерия (Jandarmeria Română), чийто първообраз е френската жандармерия. Подобно на нея и румънската жандармерия е структура с двойно предназначение – едновременно част въоръжените сили и полицейска служба за защита на правовия ред. Тъй като службата е силно ангажирана с подавянето на етническия сепаратизъм и левия радикализъм, след идването на власт на комунистите службата е разформирована, а функциите ѝ са поети от Войските на Секуритате. Тази мощна държавна структура на свой ред е заета с подавянето на елементите, враждебни на Румънската комунистическа партия и дори по време на Румънската революция влиза в сблъсъци с армията. Затова Директоратът на войските на Секуритате на свой ред е закрит, жандармерията е възстановена, но за да се избегне чувствителната тема за това армейски структури да бъдат използвани срещу гражданите в новия си вид жандармерията е изцяло подчинена на Министерството на вътрешните работи и администрацията, а военните ѝ функции са поети от новосъздадена Военна полиция към Министерството на националната отбрана. Все пак предвид характера на службата на полицейски резерв за действия при кризи и случаи на тероризъм, тя е подчинена на военната дисциплина, чиновете ѝ са армейски, съответстващи на тези на сухопътните войски и подразделенията ѝ са означени като военни части, всяко със свой военно-пощенски номер (Unitatea Militar), редовата жандармерия е организирана в батальони, а началникът на службата – Генералният инспектор на жандармерията е с чин генерал-майор, съответстващ на чина на Началниците на главните щабове на СВ, ВВС и ВМС.[28]

Румънска служба за информация[редактиране | редактиране на кода]

Анти-терористична бригада на Румънската служба за инфомация.
Анти-терористичната бригада на съвместна тренировка с американски морски пехотинци от охраната на посолството на САЩ в Букурещ.

Румънската служба за информация (Serviciul Român de Informații) е основната контра-разузнавателна организация на страната. Формирана е на 26 март 1990 г. след разформироването на суперорганизацията Секуритате, като поема функциите на нейните директорати за вътрешна сигурност и за контра-разузнаване. Началникът ѝ е цивилно лице, но длъжността му съответства на тази на началниците на видовете въоръжени сили и жандармерията. В известен смисъл Румънската служба за информация е румънският еквивалент на българската Държавна агенция за национална сигурност, с някои съществени различия. Основното е, че голяма част от служителите са с военен чин и освен със собствен специален отряд в лицето на Бригата за анти-тероризъм, РСИ разполага и със собствена авиационна част от няколко вертолета, базирани на летище Букурещ - Бъняса. Службата е подчинена директно на Висшия съвет за отбрана на страната (Consiliul Suprem de Apărare a Ţării – CSAT).[29]

Служба за външна информация[редактиране | редактиране на кода]

Румънската Служба за външна информация (Serviciul de Informații Externe) е основната разузнавателна организация на страната. Формирана е на 8 февруари 1990 г. след разформироването на суперорганизацията Секуритате, като поема функциите на нейния Директорат за външно разузнаване. Началникът ѝ е цивилно лице, но длъжността му съответства на тази на Началника на Генералния щаб на въоръжените сили. Основната част от служителите са с военен чин и службата е подчинена директно на Висшия съвет за отбрана на страната (Consiliul Suprem de Apărare a Ţării – CSAT).[30]

Служба за охрана[редактиране | редактиране на кода]

Румънската Служба за охрана (Serviciul de Protecție și Pază) е основната организация на страната, отговорна за охраната на висши държавни лица, обекти и гостуващи чуждестранни делегации и политици. Формирана е на 7 май 1990 г. след разформироването на суперорганизацията Секуритате, като поема функциите на нейния Пети директорат. Първоначално новата служба е формирана в рамките на Министерството на националната отбрана и е военна организация. По-късно е подчинена директно на Висшия съвет за отбрана на страната (Consiliul Suprem de Apărare a Ţării – CSAT), но запазва военизирания си характер, като Началникът ѝ е с чин генерал-лейтенант.[31]

Служба за специални комуникации[редактиране | редактиране на кода]

Румънската Служба за специални комуникации (Serviciul de Telecomunicații Speciale) е военизирана организация, осигуряваща свръзката между правителствените структури на централната власт и по места, както и за изпълнението на специални проекти от особена важност като румънската система на единния телефонен номер 112. Създадена е на 18 декември 1992 г. Подчинена е директно на Висшия съвет за отбрана на страната (Consiliul Suprem de Apărare a Ţării – CSAT). Поради по-дългата продължителност на службата настоящият ѝ Началник е с чин генерал, но обичайно постът се заема от генерал-майор или генерал-лейтенант.[32]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ro.html#Military
  2. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ro.html#Military
  3. [1]
  4. http://stiri.rol.ro/Industria-de-armament-nu-se-preda-478645.html
  5. http://www.adevarulonline.ro/2002-11-20/Viata%20Internationala/romania-cel-mai-important-dintre-viitorii-membri-ai-nato_26462.html
  6. http://www.adevarulonline.ro/2002-11-20/Viata%20Internationala/romania-cel-mai-important-dintre-viitorii-membri-ai-nato_26462.html
  7. http://www.mapn.ro/documente_cheie/strategie_transformare_2007.doc
  8. http://smg.mapn.ro/directii/index.php
  9. http://smg.mapn.ro/index_alte_structuri.php
  10. http://smg.mapn.ro/cnmc/index.html
  11. http://smg.mapn.ro/site_CCI/index.htm
  12. http://smg.mapn.ro/cli/despre.html
  13. http://www.mapn.ro/structuri/dgia/
  14. http://www.radiomures.ro/stiri/regimentul_1_operatii_speciale_din_tirgu_mures_s_a_transformat_in_brigada_6_operatii_speciale_mihai_viteazu_.html
  15. http://www.dcnews.ro/2011/10/s-a-infiintat-seal-de-romania-vezi-cum-arata-brigada-6-operatii-speciale-„mihai-viteazul”-video/
  16. http://www.brigada8art.ro/Istoric.html
  17. http://www.bg10ge.forter.ro/istoric%20brigada.html
  18. http://www.d1i.forter.ro/
  19. http://www.d1i.forter.ro/traditii/evenm11.php
  20. http://www.judetulialomita.ro/?p=1190
  21. http://rft.forter.ro/2011_3_i/01-eve/04.htm
  22. http://www.clujarm.ro/
  23. http://www.clujarm.ro/
  24. http://www.f-16.net/f-16-news-article4794.html
  25. http://www.romania-insider.com/roman...uy-another-12-f16-fighters/151420/
  26. http://www.defensenews.com/story/defense/air-space/strike/2016/02/23/romania-acquire-f-16s-nato-member-states/80808288/
  27. http://smg.mapn.ro/misiuni.php
  28. http://www.jandarmeriaromana.ro/
  29. www.sri.ro
  30. https://www.sie.ro/
  31. https://www.spp.ro/
  32. https://www.stsnet.ro/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Romanian Armed Forces“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.