Въоръжени сили на Украйна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Въоръжени сили на Украйна
Збройні сили України
Емблема на Въоръжените сили на Украйна
Емблема на Въоръжените сили на Украйна
Видове ВС
Ръководство
Министър на
отбраната:
Степан Полторак
Личен състав
Численост на
редовните войски:
280 000 (септември 2015)
Зад граница: 562
Мобилизационна
възможност (мъже):
11 149 646 (на възраст от 16–49 г., оценка от 2015 г.) [1]
Годни за военна
служба (мъже):
6 970 035 (на възраст от 16–49 г., оценка от 2015 г.) [1]
Наборна служба: 12 месеца (18 месеца за военноморските сили)
Финанси
Годишни разходи: 5,5 млрд. щатски долара (2015)
Процент от БВП за отбраната: 3% (2015)
Основни местни
оръжейни доставчици:
Укроборонпром
Основни чуждестранни
оръжейни доставчици:
Флаг на САЩ САЩ
Флаг на Канада Канада
Флаг на Великобритания Великобритания
Флаг на Франция Франция
История

Украинско-съветска война

Полско-украинска война
Крим
Косовски сили
Мисия на ООН в Сиера Леоне
Международни стабилизиращи сили в Афганистан
Война в Ирак
Операция „Океански щит“
Мисия за организационно стабилизиране в Демократична република Конго на ООН
Операция „Аталанта“
Анексия на Крим от Руската федерация
Проруски размирици в Украйна 2014

Война в Донбас
Звания и отличия
Военни звания в Армията на Украйна
Знаме на Въоръжените сили на Украйна
Знаме на Въоръжените сили на Украйна
Геннадий Лачков, командир на украинския контингент в Дивания, Ирак, целува знамето на страната си по време на церемонията за завършването на мисията в Камп Ехо, 9 декември 2008

Въоръжените сили на Украйна (на украински: Збройні сили України (ЗСУ) представляват въоръжени сили на Украйна.

След разпадането на Съветския съюз, Украйна наследява военни сили, включващи 780 000 военни на територията си, притежаващи третия най-голям ядрен арсенал в света. [2][3] През май 1992 г. Украйна подписва Лисабонския протокол, според който страната се съгласява да предаде всичките си ядрени оръжия на Русия, която да ги разруши, и да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия като държава без ядрени оръжия. Украйна ратифицира договора през 1994 г. и до 1996 г. страната се освобождава от всички ядрени оръжия. [2]

Украинската военноморска фрегата „Гетьман Сагайдачний“ (U 130) участва в упражнение през 2012 г. в Черно море

Украйна предприема постоянни стъпки към намаляване на конвенционалните оръжия. Страната подписва Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, спрямо който намалява броя на танковете, артилерията и бронираните бойни машини (военните сили са намалени до 300 000 души). Към 2006 г. страната планува да превърне наборната си военна служба в професионална доброволна армия. [4]

Украйна играе все по-голяма роля в умиротворителни операции. На 3 януари 2014 г. украинската фрегата „Гетьман Сагайдачний“ се присъединява към антипиратската операция на Европейския съюз „Аталанта“ и е част от Военноморските сили на Европейския съюз на брега на Сомалия в продължение на два месеца. [5] Украински войски са разположени в Косово като част от Украинско-полския батальон. [6] Украински сили са разположени в Ливан като част от Временните сили на ООН, осигуряващи спазването на споразумението за прекратяване на огъня. Също така има батальон за поддръжка и обучение, разположен в Сиера Леоне. От 2003 до 2005 г. украински военни единици са разположени като част от международните сили в Ирак под полско командване. Общият брой на украинските военнослужещи в чужбина е 562. [7]

Военни сили на други страни участват редовно в многонационални военни упражнения в Украйна, включително въоръжените сили на САЩ. [8]

След като става независима, Украйна се самоопределя като неутрална страна.[9] Страната има краткотрайни военни партньорства с Руската федерация и други страни от ОНД и партньорство с НАТО от 1994 г. В годините между 2000 и 2010 правителството се ориентира към НАТО и през 2002 г. е подписан планът за действие НАТО–Украйна, задълбочаващ кооперацията между Украйна и Алианса. По-късно е решено, че въпросът за присъединяването към НАТО трябва да бъде решен чрез национален референдум в бъдещето. [4] Президентът Виктор Янукович счита нивото на кооперация между Украйна и НАТО за достатъчно[10] и е против присъединяването на страната към НАТО.[11] По време на срещата на НАТО в Букурещ през 2008 г., НАТО декларира, че Украйна ще стане член на НАТО когато пожелае и отговаря на критериите за членство. [10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en))  The World Factbook. // cia.gov. Посетен на 22 септември 2015.
  2. а б ((en))  The history of the Armed Forces of Ukraine. // web.archive.org. Посетен на 22 септември 2015.
  3. ((en)) Pike, John. Ukraine Special Weapons. // globalsecurity.org. Посетен на 22 септември 2015.
  4. а б White Book 2006. // mil.gov.ua. Министерство на отбраната на Украйна, 8 ноември 2007. Посетен на 22 септември 2015.
  5. ((en))  Ukrainian Navy Warship Hetman Sagaidachniy Joins EU Naval Force Counter Piracy Operation Atalanta | Eunavfor. // eunavfor.eu. Посетен на 22 септември 2015.
  6. Peacekeeping. // web.archive.org. Посетен на 22 септември 2015.
  7. //www.mil.gov.ua/index.php?part=peacekeeping&lang=en}}
  8. ((en))  Kyiv Post. Independence. Community. Trust – Politics – Parliament approves admission of military units of foreign states to Ukraine for exercises. // wayback.archive.org. Посетен на 22 септември 2015.
  9. Declaration of State Sovereignty of Ukraine. // wayback.archive.org. Посетен на 22 септември 2015.
  10. а б ((en))  Kyiv Post. Independence. Community. Trust – Ukraine – NATO confirms readiness for Ukraine's joining organization. // wayback.archive.org. Посетен на 22 септември 2015.
  11. Editorial, Reuters. Yanukovich vows to keep Ukraine out of NATO. // Reuters. Посетен на 22 септември 2015.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ukraine“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Armed Forces of Ukraine“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.