Въоръжени сили на Украйна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Въоръжени сили на Украйна
Збройні сили України
Емблема на Въоръжените сили на Украйна
Емблема на Въоръжените сили на Украйна
Видове ВС
Ръководство
Министър на
отбраната:
Степан Полторак
Личен състав
Численост на
редовните войски:
280 000 (септември 2015)
Зад граница:562
Мобилизационна
възможност (мъже):
11 149 646 (на възраст от 16–49 г., оценка от 2015 г.) [1]
Годни за военна
служба (мъже):
6 970 035 (на възраст от 16–49 г., оценка от 2015 г.) [1]
Наборна служба:12 месеца (18 месеца за военноморските сили)
Финанси
Годишни разходи:5,5 млрд. щатски долара (2015)
Процент от БВП за отбраната:3% (2015)
Основни местни
оръжейни доставчици:
Укроборонпром
Основни чуждестранни
оръжейни доставчици:
Флаг на САЩ САЩ
Флаг на Канада Канада
Флаг на Великобритания Великобритания
Флаг на Франция Франция
История

Звания и отличия
Военни звания в Армията на Украйна
Знаме на Въоръжените сили на Украйна
Знаме на Въоръжените сили на Украйна
Геннадий Лачков, командир на украинския контингент в Дивания, Ирак, целува знамето на страната си по време на церемонията за завършването на мисията в Камп Ехо, 9 декември 2008

Въоръжените сили на Украйна (на украински: Збройні сили України (ЗСУ) представляват въоръжени сили на Украйна.

След разпадането на Съветския съюз, Украйна наследява военни сили, включващи 780 000 военни на територията си, притежаващи третия най-голям ядрен арсенал в света. [2][3] През май 1992 г. Украйна подписва Лисабонския протокол, според който страната се съгласява да предаде всичките си ядрени оръжия на Русия, която да ги разруши, и да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия като държава без ядрени оръжия. Украйна ратифицира договора през 1994 г. и до 1996 г. страната се освобождава от всички ядрени оръжия. [2]

Украинската военноморска фрегата „Гетьман Сагайдачний“ (U 130) участва в упражнение през 2012 г. в Черно море

Украйна предприема постоянни стъпки към намаляване на конвенционалните оръжия. Страната подписва Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, спрямо който намалява броя на танковете, артилерията и бронираните бойни машини (военните сили са намалени до 300 000 души). Към 2006 г. страната планува да превърне наборната си военна служба в професионална доброволна армия. [4]

Украйна играе все по-голяма роля в умиротворителни операции. На 3 януари 2014 г. украинската фрегата „Гетьман Сагайдачний“ се присъединява към антипиратската операция на Европейския съюз „Аталанта“ и е част от Военноморските сили на Европейския съюз на брега на Сомалия в продължение на два месеца. [5] Украински войски са разположени в Косово като част от Украинско-полския батальон. [6] Украински сили са разположени в Ливан като част от Временните сили на ООН, осигуряващи спазването на споразумението за прекратяване на огъня. Също така има батальон за поддръжка и обучение, разположен в Сиера Леоне. От 2003 до 2005 г. украински военни единици са разположени като част от международните сили в Ирак под полско командване. Общият брой на украинските военнослужещи в чужбина е 562. [7]

Военни сили на други страни участват редовно в многонационални военни упражнения в Украйна, включително въоръжените сили на САЩ. [8]

След като става независима, Украйна се самоопределя като неутрална страна.[9] Страната има краткотрайни военни партньорства с Руската федерация и други страни от ОНД и партньорство с НАТО от 1994 г. В годините между 2000 и 2010 правителството се ориентира към НАТО и през 2002 г. е подписан планът за действие НАТО–Украйна, задълбочаващ кооперацията между Украйна и Алианса. По-късно е решено, че въпросът за присъединяването към НАТО трябва да бъде решен чрез национален референдум в бъдещето. [4] Президентът Виктор Янукович счита нивото на кооперация между Украйна и НАТО за достатъчно[10] и е против присъединяването на страната към НАТО.[11] По време на срещата на НАТО в Букурещ през 2008 г., НАТО декларира, че Украйна ще стане член на НАТО когато пожелае и отговаря на критериите за членство. [10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en))  The World Factbook. // cia.gov. Посетен на 22 септември 2015.
  2. а б ((en))  The history of the Armed Forces of Ukraine. // web.archive.org. Посетен на 22 септември 2015.
  3. ((en)) Pike, John. Ukraine Special Weapons. // globalsecurity.org. Посетен на 22 септември 2015.
  4. а б White Book 2006. // mil.gov.ua. Министерство на отбраната на Украйна, 8 ноември 2007. Посетен на 22 септември 2015.
  5. ((en))  Ukrainian Navy Warship Hetman Sagaidachniy Joins EU Naval Force Counter Piracy Operation Atalanta | Eunavfor. // eunavfor.eu. Посетен на 22 септември 2015.
  6. Peacekeeping. // web.archive.org. Посетен на 22 септември 2015.
  7. //www.mil.gov.ua/index.php?part=peacekeeping&lang=en}}
  8. ((en))  Kyiv Post. Independence. Community. Trust – Politics – Parliament approves admission of military units of foreign states to Ukraine for exercises. // wayback.archive.org. Посетен на 22 септември 2015.
  9. Declaration of State Sovereignty of Ukraine. // wayback.archive.org. Посетен на 22 септември 2015.
  10. а б ((en))  Kyiv Post. Independence. Community. Trust – Ukraine – NATO confirms readiness for Ukraine's joining organization. // wayback.archive.org. Посетен на 22 септември 2015.
  11. Editorial, Reuters. Yanukovich vows to keep Ukraine out of NATO. // Reuters. Посетен на 22 септември 2015.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ukraine“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Armed Forces of Ukraine“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.