Върбан Винаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Върбан Винаров
Генерал-майор
Информация
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Сухопътни войски
Командвания 4-та пехотна дивизия

Роден
1855 г.
Починал
5 март 1908 г. (53 г.)
Портал  Портална икона   Военна история на България

Върбан Николов Винаров е български офицер, възпитаник на Роберт колеж и генерал-майор от сухопътните войски на България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж. Върбан Винаров е втори прав

Върбан Николов Винаров е роден в гр. Русчук, тогава Османската империя, днес Русе, България през 1856 г. На двадесет години завършва Роберт колеж в Цариград. След Освобождението учи във военното училище в София. На 21 януари 1880 г. Иван Ведър отвежда трима русенски младежи – поручик Върбан Винаров, Тома Кърджиев, прокурор в Окръжния съд и чиновника Йордан Джумалиев в Букурещ, където ги въвежда в масонската ложа „Хелиополис“, подчинена на Великия изток на Франция. След подготовка на съответния ритуал, на 18 февруари с. г. в дома на Ведър в Русе става официалното провъзгласяване на първата масонска ложа в страната под името „Балканска звезда“ №134. В списъка на русенската ложа поручик Винаров е записан под №6, притежаващ масонската III-та степен. Той е включен и в ръководството на ложата като изпълняващ длъжността на I-ви надзирател, т. е. вторият човек след почетния майстор Иван Ведър. Винаров е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг от 1884 г.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Сръбско-българската война (1885). След войната е помощник-началник на щаба на армията, а от 1887 г. е началник на Военното училище. По-късно завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Става флигел-адютант на княз Фердинанд от 1894 г. и почетен флигел-адютант 1899 – 1900 г. Заема висши командни длъжности в българската армия и на 44-годишна възраст става генерал-майор от Генералния щаб и инспектор на кавалерията (1900 – 1908 г.). През 1907 г. е делегат на Втората световна мирна конференция в Хага.[1] През 1897 г. е началник на Преславската 4-та пехотна дивизия.

Генерал Винаров умира 5 март 1908 г. във Виена и е погребан в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Той е женен за Елиза – дъщеря на д-р Георги Вълкович, министър на външните работи, дипломатически агент в Цариград. Винаров е имал пет деца. Дъщеря му Бистра е била съпруга на Симеон Радев - участник в Балканската война и Македоно-одринското опълчение, историограф, дипломат, публицист и журналист, автор на книгата „Строителите на съвременна България“. Синът на Винаров, поручик Георги Винаров, загива през Междусъюзническата война. Една от дъщерите на другата сестра на кмета Петър Винаров - Аника, е Невяна Панайотова Станчева - известна на по-старите русенци като д-р Пашова, лекар педиатър.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с 467

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Семеен архив на Хаджииванови “Скица на родство по майчина линия”. Виж още: Лебикян, Х. Голямата фамилия Винарови. - В: Пристан, октомври 2003, №10, с. 8.
  • Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 2. С., 1973, с. 192
  • в. Български новини, №4, 14 януари 1895.
  • Лебикян, Х. Голямата фамилия Винарови, с. 8.
  • Радков, Ив. Масонството в Русе. Русе, 2003, 25-27. В Русенската масонска ложа членува и младият български княз Александър I Батенберг. През юни 1880 г., когато той присъства инкогнито на нейна сбирка, ложата е нападната от въоръжена банда. Иван Ведър обаче, с револверни изстрели успява да отбие нападението.
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
  • Лебикян, Х. Русенски профили. Д-р Невяна Панайотова Станчева – Пашова.- В: в. Информационен пазар, Русе, №34, 2 септември 1999.
  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 30

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Паприков началник на Щаба на армията (24 юни 1899 – 18 февруари 1900) Стефан Ильев