Върба (квартал на Радомир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Върба.

Върба
— квартал —
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област Перник
Община Община Радомир
Част от Радомир

Върба е бивше село в Западна България, присъединено като квартал към град Радомир.

География[редактиране | редактиране на кода]

Върба е разположено на юг от центъра на града.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Върба са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

През януари 1978 година селото е присъединено към Радомир.[2]

Летище Върба[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война край Върба функционира полево военно летище. През април 1941 г., при германското нападение срещу Югославия, на него е разположена 2-ра група от 27-а изстребителна ескадра на Луфтвафе, състояща се от 40 изтребители Месершмит 109 Е.[3] През следващите години летището продължава да се ползва от германски части, които участват в противодействието на англо-американските въздушни нападения над България. На 18 август 1944 година германските изтребители от летище Върба са предислоцирани на летище Ниш.[4] През септември 1944 година на летището се прехвърля българският 3-ти въздушен полк.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Върба
  • Flag of Bulgaria.svg Апостол Митов (1866/1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Тошев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Дойчинов (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир М. Попов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Кюстендилската дружина[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София, 1989, с. 65.
  3. Миланов, Йордан. Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912-1945, Част втора, София 1997, с. 72, 214.
  4. Руменин, Румен. Летящи крепости над България, София 1990, с. 130, 133.
  5. Въздушни части, сайт на Националния военноисторически музей, посетен на 29.09.1944
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 449.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 721.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 245.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 582.