Върбени (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в дем Лерин. За други значения на Върбени вижте Върбени. За други значения на Итеа вижте Итеа.

Върбени
Ιτέα
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 642 m
Население (2001) 650 души
Върбени в Общомедия

Върбени или Долно Върбени (на гръцки: Ιτέα, Итеа, до 1926 година Βύρμπενη, Вирбени[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 650 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Леринското поле, на 17 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на Стара река (Палиорема).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XX век Върбени (или Долно Върбени, за да се различава от Горно Върбени (Екши Су) е чисто българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииВербини като българско село.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Вербени като българско село.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Долно Върбени (Dolno-Vrbéni) е посочено като село с 200 домакинства с 615 жители българи.[4] Според Стефан Веркович в 1889 година във Върбени живеят 152 семейства със 732 души българи.[5]

Ръководител на местния комитет на ВМОРО е поп Георги Везанков.[6] По време на Илинденското въстание в селото е убит Филип Маврев, а четниците от Върбени Миленко Толев и Стефо Трайков загиват[7].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Върбени (Долно Върбени) има 690 жители българи.[8] В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 624 българи екзархисти.[9] Върбенци не се отказват от екзархията чак до Балканската война.

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Върбени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Взривената църква във Върбени през Първата световна война.
Същата църква, снимата от друг ъгъл.

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата то остава в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Итеа (върба).[12]

През 1940 година гръцкото жандармерийско управление в Лерин съставя списък на лицата, чието национално съзнание е „опасно за държавата“ и в него влизат семействата на Лазар Николов и Вангел Мавров от Върбени. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година във Върбени е установена българско общинско самоуправление. След изтегянето на германците 12-те души, участвали в общинския съвет са разстреляни на площада в селото. В 1946 година 60 души от Върбени са съдени за членство в „Охрана“ от Леринския съд.[13]

Намаляването на жителите на селото през 60-те се дължи на силна емиграция отвъд океана. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на ниско ниво.[14]

В селото има три църкви - „Свето Успение Богородично“ (1930), „Свето Рождество Богородично“ (1912) и „Свети Николай“.[15]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 677 жители
  • 1920 - 548 жители
  • 1928 - 677 жители
  • 1940 - 891 жители
  • 1951 - 960 жители
  • 1961 - 927 жители
  • 1971 - 733 жители
  • 1981 - 713 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Върбени
Прави: Иван Петров, Никола Врингов от Емборе, Иван Майналовски от Косинец, Кръстю Димитров, Иван Томов. Седнали: Коста Друмчеков, Васил Чеков от Върбени, Ставро Георгиев от Емборе.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βύρμπενη - Ιτέα
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83.
  5. Веркович, Стефан. Топографическо-этнографический очерк Македонии, СПб, 1889.
  6. Спомени на Георги Попхристов [1]
  7. Илюстрация Илинден, бр.134, стр.10
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  10. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.836.
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  13. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  14. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. Официален сайт на бившия дем Вощарани.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.274.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.797.
  18. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
     Портал „Македония“         Портал „Македония