Върбен (община Маврово и Ростуше)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Върбен.
| Върбен Врбен | |
|---|---|
| — село — | |
 Панорама на Върбен | |
  Върбен | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Горна Река |
| Надм. височина | 1610 m |
| Население | 142 души (2002) |
| Пощенски код | 1256 |
| Върбен в Общомедия | |
Върбен (на македонска литературна норма: Врбен; на албански: Vërbeni, Върбени) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География[редактиране | редактиране на кода]
Върбен е разположено в областта Горна Река високо в южните поли на Ничпурската планина на приток на Мавровската река.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XIX век Върбен, подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1852 година жители на Върбен подкрепят издаването на „Утешение грешним“ на Кирил Пейчинович, а в 1844 година Силян и Търпо от Върбен подкрепят финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.[1]
В края на XIX век Върбен е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Върбен (Varbène) е посочено като село с 300 домакинства, като жителите му са 310 албанци мюсюлмани и 450 албанци православни.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Върбен има 300 жители арнаути християни и 360 арнаути мохамедани.[3]
В църквата „Свети Никола“ във Върбен работи Йосиф Мажовски, както се разбира от надписа в храма: „Жівописецъ Смиреніи Іѡсифъ Радиѡновичъ ѿ Мала река с. Лазарополе“.[4] В църквата работи и Данаил Несторов.[5]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година във Върбен има 63 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Върбел се състои от 384 албанци.[7] Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година нарича Върбен „християнско арнаутско село“, в което живее Уста Раде (? – 1909), който се ползвал с голямо уважение от екзарх Йосиф I Български.[8]
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Върбен има 150 албански патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител, но без ученици.[9]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Върбен като албанско село.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 142 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| македонци | 135 |
| албанци | 7 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Върбен
Светослав Симеонов Тръпков (1883 – ?), български адвокат, общественик и военен деец
Паскал Сотировски (1927 – 2003), учен от Северна Македония, астрофизик
Селвие Салиу (1970 – ), политик от Северна Македония, депутат от ДСИ
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 13.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176 – 177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 243.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 224.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184 – 185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр.2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13
| |||||||||||
Портал „