Върбинка
Тази статия е за вида растения. За рода вижте Върбинка (род).
| Върбинка | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 г. | ||||||||||||||||||
| Върбинка в Общомедия | ||||||||||||||||||
| редактиране |
Върбинката (Verbena officinalis) е тревисто многогодишно растение. Разпространено по тревисти, буренливи места и като плевел.
Стъбло, цветове и плод[редактиране | редактиране на кода]
Тревисто растение с високо до 1 м, разклонено, четириръбесто стъбло. Листата са срещуположни, долните с дръжки, лировидни или 1—2 пъти пересто нарязани; горните са приседнали, почти цели, назъбени или целокрайни. Цветовете са бледорозови или светловиолетови, събрани на върха на стъблото и разположени в класовидни съцветия. Чашката и венчето са петделни. Плодът е сух, разпада се на 4 орехчета.
Лечебно действие и приложение[редактиране | редактиране на кода]
Върбинката произхожда от Европа. В Северна Европа се е използвала при ревматични болки и рани, а в аюрведическата медицина като контрацептив. Проучванията на растението доказват, че билката има потенциал като антиоксидант, при неврологични и ендокринни проблеми.
Вярва се, че върбинката стимулира отделянето на мляко. Народните предания разказват, че с върбинка са лекувани раните на Исус след свалянето му от кръста.
Върбинката има укрепващо действие при изтощение, слабост, нервна и психическа умора, като диуретично средство при задържане на течности в организма, за засилване на млечната секреция при кърмачки.[1]
Митове[редактиране | редактиране на кода]
В древността, по времето на свръхестествените създания, се е вярвало, че върбинката се използва за елиминиране или заплашване на вампирите. Както върбинката се противопоставя на вампири, така и вълчето биле и планинският ясен на върколаци. Причинява нараняване на кожата и изгаряне.