Върбица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.

Върбица
      
Герб
Varbitca Iz3.jpg
Общи данни
Население 3616 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 3294 (НСИ)
Землище 75,8 km²
Надм. височина 430±1 m
Пощ. код 9870
Тел. код 05391
МПС код Н
ЕКАТТЕ 12766
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   кмет
Върбица
Мердин Байрям
(ДПС)
Адрес на общината
ул. „Септемврийско въстание“ 40
тел., факс 05391/ 20-05
Върбица в Общомедия

Върбѝца е град в Североизточна България. Той се намира в област Шумен и е в близост до язовир Тича. Градът е административен център на община Върбица.

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Върбица е разположена в Североизточна България, област Шумен. На североизток граничи с община Сунгурларе, област Бургас, а на югозапад с община Котел, област Сливен. От запад и северозапад граничи съответно с общините Омуртаг и Търговище.

Територията ѝ попада в старопланинската област, в Предбалкана и Герловския район, по северните склонове на главната старопланинска верига и Котленско-Камчийския район.

Община Върбица има сравнително благоприятно географско положение, което ѝ дава възможност да търси преки контакти в икономическото си развитие с четири съседни областни града. Общината е разположена на раздела между Северна и Южна България. Според обхвата на районите за планиране, регламентиран с националния план за развитие тя е включена в групата на изостаналите селски райони.

Герловската котловина, в която е разположен и общинският център – гр. Върбица, който е и най-голямото селище, са включени 56 населени места. На юг от гр. Върбица се намира Върбишкият проход, който свързва чрез първокласния път I–7 Северна с Южна България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от Върбица, 1933 г.
Снимка на жители на Кочово на гарата за натоварване и изпращане последния влак с десертно грозде за износ, 1938 г.
Възрожденската църква „Св. Димитър Солунски“

Добрите условия за живот, в този район на Предбалкана, са обусловили заселването му още от дълбока древност. Теренно археологическо проучване по брега на язовир Тича, долината на Голяма Камчия и по-малките ѝ притоци разкриват селище от неолита, късножелязната и късноантичната епоха, разположено на 2,5 км североизточно от града, на западния бряг на Върбишка река, в местността Кеневира.[1] Тук са оставили следи редица племена и народи: траки, римляни, славяни и българи. Не само живописен, но и богат на археологически и културни паметници е този край. Седловината на Върбишкия балкан, с неговите крепости и калдъръмен път, известна сега като Върбишки проход, се споменава под името Веригава още през 679 г. от византийските хронисти, и се свързва с победите на кан Аспарух срещу Византия. Той поселил племето севери от предната клисура Веригава на изток, за да пазят близките до ромеите места в района.

Находките, както и могилите, които се разкопават и разкриват в района, датират от времето на траките, приблизително от IV – III век пр.н.е.

За произхода на името на гр. Върбица, според едно от предположенията, се счита, че то е дошло от наименованието на старинната крепост Урвизион, която израснала върху развалините на римската антична крепост Фабрициус, находяща се в местността Гайдар камък. Там и до днес могат да бъдат открити останки от крепостните ѝ стени.

Тук на така нареченото Върбишко градище, разположено на десния бряг на р. Герила, близо до вливането ѝ в река Камчия е била столицата на славянското племе „севери“, известно също под името цика (чика).

В теснините на обраслия с гори Върбишки проход на 26 юли 811 г. става и решителната битка между византийските войски, водени от самия император Никифор I Геник, и българския владетел хан Крум. Удържаната победа тук в този бой става едно от най-тежките поражения, които Византия понася в своята многовековна история.[2]

В записките си, върбичанинът Петър Златев Груев пише: Приказва се, че в този град (през първите години на османското владичество) е имало три църкви: „Св. Димитър“, църквата е била построена през 1842 – 1843 г. „Св. Троица“, „Св. Никола“. В османските регистри пише, че град Върбица е бил населен само от християни (българи). През 1870 г. Васил Левски създава революционния комитет в града. През 1877 – 1878 г. в редовете на опълчението са влезли Андон Радев-Комитата, Антон Димов, Ганчо Петков-Поборника, Димитър Янков, Неделчо Петров и други.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2486
1946 2589
1956 2616
1965 2866
1975 3159
1985 3343
1992 3437
2001 3668
2011 3325

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 3325 100.00
Българи 559 16.81
Турци 828 24.90
Роми 1841 55.36
Други 9 0.27
Не се самоопределят 32 0.96
Неотговорили 56 1.68

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В града живеят християнски и мюсюлмански общности. Околните села са с компактно турско и българо-мохамеданско население, а също и ромско население, изповядващи както ислям, така и християнство.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Общинска администрация

  • Дирекция „Бюро по труда“
  • Отдел „Социална закрила“
  • РПК „Ново време“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паркът

За запазване и развитието на културните традиции силно влияние оказват: НЧ „Пробуда“ – гр. Върбица – създадено през 1871 г. има читалищна библиотека с: Книжен фонд – 28 695 хил. тома книги; Детски отдел – 6815 хил. тома книги.; Сграден фонд – масивна двуетажна сграда построена през 1961 г., с РЗП 1980 m².

Културните прояви са:

  • Традиционни зимни обредни празници на града „Ивановден“ – къпане на младоженци в р. Герила, празнува се всяка година на 20 януари;
  • Традиционни зимни обредни празници на града „Бабинден“ – къпане на младоженки, празнува се всяка година на 21 януари;
  • Традиционно надсвирване на цигански оркестри – надсвирване на 20 цигански оркестъра, празнува се всяка година на 6 май;
  • Традиционни културни празници на гр. Върбица – откриване на традиционния „Върбишки панаир“, празнува се всяка година.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

През 1997 г. иконите на черквата „Св. Димитър“ са реставрирани.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • На територията на град Върбица се провежда традиционен Есенен панаир. Провежда се ежегодно от 15 до 20 септември. Сам по себе си е една приятна атракция за местни и гостуващи. Панаирът датира от турско време и се е организирал около сарая на Гераите (виден турски род). Там са се събирали множество търговци, излагайки стоката си, калайджии, занаятчии – предимно налбантски тип дейност. По-късно панаирът сменя местоположението си на няколко пъти, но не губи традициите си от едно време – конните надбягвания, гюлешите (борбите) с атрактивни награди – коч и др. Част от организацията е и т.нар. „Хайван пазар“ –специализиран за търговия (джамбазлък) на добитък – коне, магарета и други домашни животни, датиращ от когато е и панаирът. По времето на управлението на БКП панаирът временно е спрян, до началото на 80-те години на ХХ век. Така панаирът достига най-големите си размери и сегашното си разположение и терен. Всяка събота се организира и пазар на същия терен, а в съседство – пазар за животни.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Върбица

Най-известният човек, роден и работил във Върбица е Петър Груев. Той е роден през 1852 г. в семейство на преселници от Търновско. Учи в Дивдядово и Шумен, след което учителства в Петокладенци, Никополско (1872 – 1873), Върбица (1873 – 1875) и Нови пазар (1875 – 1879). Когато става учител в Преслав, ухапва го бясно куче и той умира в ужасни мъки едва 38-годишен през 1890 г. Рядко се среща български възрожденец с толкова широки интереси и такава наситена активност. Той е едновременно учител, псалт, лекар, поет, оратор, композитор, диригент, театрален режисьор, артист, фолклорист, журналист, търговец, общественик, революционер. Груев опровергава марксисткото клише за бездната между „просветители“ и „революционери“. Той крие Левски в старото килийно училище във Върбица, през 1875 г. събира пари за шуменската чета, а след три години посреща руските войски, като произнася балада от 184 строфи. След Освобождението Груев протестира от името на населението за наложените му непосилни глоби и преместването на митническия пункт. Той кореспондира с Петко Славейков, Сава Доброплодни, братята Шкорпил, редактори на вестници и списания, в които публикува, като „Гайда“, „Словесност“, „Зорница“, „Славянин“, „Искра“, „Марица“ и др.

През 1870 г. във Върбица Петър Груев слага основите на ученическо дружество „Светлина“ и го възглавява, през 1871 г. основава читалище „Решимост“, а през 1873 г. построява ново училище на мястото на старото килийно школо, издигнато още през 1808 г. За посрещането на митрополит Иларион Търновски в Петокладенци и Симеон Варненски и Преславски във Върбица пише специални химни, които се изпълняват от учениците. Груев събира народни песни, балади, приказки, предания, стари ръкописи. Съставя българска граматика и българо-руски речник, които остават в ръкопис. Изследва историята на Герлово и Шуменско.

Общонационалният принос на Петър Груев е в областта на музиката. Пръв в България през 1867 г. Груев съставя училищни песни, макар и с църковни ноти (невми). Те до голяма степен напомнят чужди мелодии и не може да се смятат за начало на националната музикална традиция. По-важното е, че върбишкият възрожденец написва първия български учебник по нотно пеене и солфеж, който е отпечатан през 1873 г. Усвояването му предполага наличие на първоначална нотна грамотност. По време когато огромната част от българите са селяни и често подценяват значението на образованието на децата си, училищните песни на Петър Груев подчертават ценността на просветата и ползата от нея за напредъка на народа. Техните текстове отразяват духа на времето, стават отдушник на политическото и социалното напрежение, развиват родната музикална култура.

Само тези факти са достатъчни, за да бъде записано името му в златната книга на българската култура. Интелектуалната нишка в рода му не прекъсва с него. Племенник на Груев е видният професор по химия Димитър Гериловски. Негов ученик е Йордан Господинов – първооткривателят на Велики Преслав, който написва възторжена статия за своя учител в сп. „Българско училище“ през 1931 г.

  • Музикантите Димитър Пасков и Диян Филков.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Значителен принос за запазване и документиране историческата действителност в общността има етнографът Йордан Йорданов със своите публикации „Върбица“.

  • Стефанов, архим. П. Петър Груев – енциклопедистът от Върбица. – в: Будители народни от Шумен и Шуменско. Материали от теоретични конференции през 2003 – 2004 г. на краеведското дружество при читалище „Добри Войников“. Редкол. Б. Кръстев, Тр. Панайотов и Г. Цветков. Велико Търново, Фабер, 2006, 106 – 108.
  • Андрей Андреев – „Родолюбиви българи“

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Преимуществено с елементи на балканджийска кухня. Много интересно съчетание на западноевропейска и българска традиция в традиционната кухня на старите върбишки семейства, която обаче е почти забравена, поради масовото изселване на тези семейства от сегашния град. Въпреки това са запазени множество традиционни гозби, характерни за повечето градове в Подбалкана.

Типична върбишка гозба е 'боб с пъстърма'

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

На територията на лесничейството се намира един защитен природен обект – резервата „Момин град“ с площ 6,6 ха.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България