Върбишки говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Върбишки говор
Страна Република България
Регион Стара планина
Брой говорещи над 5000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Балкански говори
......→Върбишки говор
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география

Върбишкият говор е български диалект, представител на преходните балкански говори[1]. Говори се предимно в областта Герлово, както и селищата Риш, Смядово и др. По своите характеристики е преходен между котелския и шуменския диалект.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Застъпник на стб. ѣ е ȇ (широко е) под ударение и мека сричка и ‘а пред твърда: пл’ềвник (плевник), р’àка (река).
  • Глаголно окончание за 1 л. ед. ч. сег. време е ъ: читъ̀ (чета)
  • Глаголно окончание -ъх вместо -ох за минало свършено време: утѝдъх (отидох)
  • Потъмняване на крайната гласна при съществителни до ъ: гуръ̀ (гора)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Българска диалектология“         Портал „Българска диалектология