Върбишки проход

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Карта на Върбишки проход
Върбишки проход
Хижа Върбишки проход

Върбишки проход е планински проход (седловина) между Котленска планина на запад и Върбишка планина на изток (части от Източна Стара планина), в Община Върбица, област Шумен и Община Сунгурларе, област Бургас.

Дължината на прохода е 28,7 км, надморска височина на седловината - 891 м.

Проходът свързва долината на река Голяма Камчия на север с долината на река Луда Камчия на юг[1]). Трасето започва от южния край на град Върбица на 258 м н.в. и се насочва на юг, нагоре по долината на река Герила (десен приток на Голяма Камчия, влива се в язовир Тича). Преминава през курортния комплекс "Върбишки проход" и след 20,1 км се изкачва на седловината, на 891 м н.в. След това започва слизане по южния склон на Стара планина и след 8,6 км, на 343 м н.в. слиза в долината на река Луда Камчия при разклона за селата Садово на запад и Везенково на изток, където проходът свършва.

През прохода преминава участък (от км 176,8 до км 205,5) от първокласния Републикански път I-7, СилистраШуменЯмбол - ГКПП Лесово - Хамзабейли. Пътят през прохода е тесен, с големи наклони, остри завои и силно повредена (на места унищожена) асфалтова настилка и е официално затворен от Агенция Пътна инфраструктура целогодишно.

Западно от прохода в Котленска планина се намира пещерата Леденицата.

Във Върбишкия проход България постига една от най-големите си средновековни победи. На 25 срещу 26 юли 811 Кан Крум прави засада на изтеглящата се византийската войска и я разгромява. Император Никифор I, който лично ръководи кампанията, е заловен и обезглавен. Това е вторият император, убит от варварски народ. За това победата е от голямо значение за българската държава

Възможно е през Средновековието Върбишкият проход да е споменаваният в различни източници проход „Сидера“[1].

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • а б „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК "Труд", София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1474.