Върбово (област Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Върбово (Видинска област))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Върбово.

Върбово
Центърът на село Върбово
Центърът на село Върбово
Общи данни
Население 94 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 41,19 km²
Надм. височина 480 m
Пощ. код 3951
Тел. код 09327
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 12797
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Чупрене
Ваньо Костин
(БСП, ДПС, ДНБ, …)
Върбово в Общомедия

Върбово е село в Северозападна България. То се намира в община Чупрене, област Видин. Населението му е около 94 души (2015).

География[редактиране | редактиране на кода]

Каменен мост близо до село Върбово
Църквата „Свети Йоан Кръстител“

Върбово е разположено на 480 метра надморска височина в Предбалкана, югозападно от рида Ведерник. Намира се на 10 километра южно от град Белоградчик и на 10 километра североизточно от границата със Сърбия.[1]

Северно от селото преминава Върбовска река, която пресича Ведерник и е десен приток на Стакевска река. Землището на селото е с площ 41,19 квадратни километра. В него, западно от селото, се намира малкият язовир „Върбово“, който е общинска собственост.[2] От селото тръгват две екопътеки, които водят до красивите местности „Лъга“ и „Под венеца“ в подножието на Ведерник.

История[редактиране | редактиране на кода]

Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[3]

От село Върбово има мнозина участници в Белоградчишкото въстание, целящо провеждането в района на обявения от султан Абдул Меджид I Танзимат. които дават живота си за Освобождението от турско владичество. Тодор Илиев от Върбово е единственият участник от Белоградчишко в Ботевата чета през 1876 година.[4]

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Димитров“ по името на комунистическия диктатор Георги Димитров. През лятото на 1952 година двама души от селото са осъдени за подпомагане на горяните.[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване. Населението е предимно от торлаци.

Население на с.Върбово между 1934 и 2012 година
Година Население
31.12.1934
  
1292
31.12.1946
  
1210
01.12.1956
  
990
01.12.1965
  
726
02.12.1975
  
454
04.12.1985
  
303
04.12.1992
  
265
31.12.1993
  
241
31.12.1994
  
218
31.12.1995
  
204
31.12.1996
  
223
31.12.1997
  
225
31.12.1998
  
211
31.12.1999
  
207
31.12.2000
  
188
01.03.2001
  
186
31.12.2001
  
180
31.12.2002
  
168
31.12.2003
  
155
31.12.2004
  
149
31.12.2005
  
150
31.12.2006
  
147
31.12.2007
  
140
31.12.2008
  
130
31.12.2009
  
128
31.12.2010
  
122
01.02.2011
  
110
31.12.2011
  
104
31.12.2012
  
95
Източник: ЕКАТТЕ


Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намира старата църква „Свети Йоан Кръстител“, която е реставрирана наскоро и са възстановени всички стенописи в нея, както и паметник на загиналите в Белоградчишкото въстание.

Всяка година на 24 май се организира събор. От скоро във Върбово се организира празникът „Да се завърнеш в бащината къща!“, който има за цел да събере всички стари познати след дълго отсъствие от родния край.

Друго редовно събитие е общинският турнир по футбол, който се провежда всяка година от 10 юли до 10 август, в който взимат участие отбори на всички села в община Чупрене.

Върбовска песен

„Ябълчице петровчице“

Ябълчице петровчице,
що си толкова род родила -
род родила – преродила.
На две клоньке – две ябълке,
на третото – сокол стои.

- Соколиче, диво птиче,
като стоиш на високо
дали видиш на далеко?

- Видим, видим града Видин -
двама бракья конье кову,
а две сестре юзде дьржу;
юзде дьржу люто кълну.

- Проклет да е чорбаджия,
чорбаджия абаджия.

Тази песен пеела Пена Пунчева Попова – майка на учителя Леонид Костов Попов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://wikimapia.org/#lang=en&lat=43.543073&lon=22.646255&z=12&m=b&gz=0;225758743;434636349;1064300;1644885;707244;789408;0;0
  2. https://opendata.government.bg/dataset/register-yazoviri-oblast-vidin/resource/88aa53fe-3bf8-4545-b15b-9e7f098496ba
  3. Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г.. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 116.
  4. http://www.vidin-online.com/drugi-vidinski-grazhdani/botevite-chetnitsi
  5. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 239.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]