Върбово (област Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Върбово (Видинска област))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Върбово.

Върбово
Центърът на село Върбово
Центърът на село Върбово
Общи данни
Население 94 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 41,19 km²
Надм. височина 480 m
Пощ. код 3951
Тел. код 09327
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 12797
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Чупрене
Ваньо Костин
(БСП, ДПС, ДНБ, …)
Върбово в Общомедия

Върбово е село в Северозападна България. То се намира в община Чупрене, област Видин. В него има два язовира – единият е в планината, а другият е по пътя за Чупрене.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Върбово е разположено на 12 км от град Белоградчик и на 65 км от град Видин в живописен планински район в полите на Предбалкана на Западна Стара планина.

Намира се на 3 км от границата със Сърбия(по права линия), в район, залесен предимно с букови и иглолистни гори. Климатът е типичен за планинските райони — топли дни и прохладни нощи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[1]

От село Върбово има мнозина участници в Белоградчишкото въстание, които дават живота си за Освобождението от турско владичество. Жители на Върбово са участвали и в Ботевата чета.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Димитров“ по името на комунистическия диктатор Георги Димитров.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване. Населението е предимно от торлаци.

Население на с.Върбово между 1934 и 2012 година
Година Население
31.12.1934
  
1292
31.12.1946
  
1210
01.12.1956
  
990
01.12.1965
  
726
02.12.1975
  
454
04.12.1985
  
303
04.12.1992
  
265
31.12.1993
  
241
31.12.1994
  
218
31.12.1995
  
204
31.12.1996
  
223
31.12.1997
  
225
31.12.1998
  
211
31.12.1999
  
207
31.12.2000
  
188
01.03.2001
  
186
31.12.2001
  
180
31.12.2002
  
168
31.12.2003
  
155
31.12.2004
  
149
31.12.2005
  
150
31.12.2006
  
147
31.12.2007
  
140
31.12.2008
  
130
31.12.2009
  
128
31.12.2010
  
122
01.02.2011
  
110
31.12.2011
  
104
31.12.2012
  
95
Източник: ЕКАТТЕ



Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Каменен мост близо до село Върбово
Църквата „Свети Йоан Кръстител“
  • В селото се намира стара църква, която е реставрирана наскоро и са възстановени всички стенописи в нея.
  • От селото тръгват две екопътеки, които водят до красиви местности "Лъга" и "Под венеца" в полите на Стара планина.
  • Паметник на загиналите в Белоградчишкото въстание.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година на 24 май се организира събор.
  • От скоро във Върбово се организира празника "Да се завърнеш в бащината къща!". Той има за цел да събере всички стари познати след дълго отсъствие от родния край. В района на селото се събират ловни дружинки по време на ловния сезон.
  • Друго редовно събитие е общинският турнир по футбол, който се провежда всяка година от 10 юли до 10 август, в който взимат участие всички села в община Чупрене и околностите.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Върбовска песен

"Ябълчице петровчице"

Ябълчице петровчице,
що си толкова род родила -
род родила - преродила.
На две клоньке - две ябълке,
на третото - сокол стои.

- Соколиче, диво птиче,
като стоиш на високо
дали видиш на далеко?

- Видим, видим града Видин -
двама бракья конье кову,
а две сестре юзде дьржу;
юзде дьржу люто кълну.

- Проклет да е чорбаджия,
чорбаджия абаджия.

Тази песен пеела Пена Пунчева Попова - майка на учителя Леонид Костов Попов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г.. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 116.
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]