Химн на българската просвета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Върви, народе възродени)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сградата на Петокласно мъжко училище „Йосиф I“ в Ловеч, в което е създадена музиката на „Върви народе възродени“
Паметна плоча на входа на Петокласно мъжко училище „Йосиф I“, Ловеч

Като популярен „химн на българската просвета“ се изпълнява песента „Върви, народе възродени“ по стихове от Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Известна е още и като „Химн на св. св. Кирил и Методий“. Текстът е публикуван за първи път в сп. „Мисъл“, кн. 9–10, 1892 г. Оригиналното заглавие е „Кирил и Методий“ с подзаглавие „Проект за български всеучилищен химн“. Под текста авторът, подписан като Ст. Михайловский, подава датировка „Руссе, 1892 Априлий 15“.[1]

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на XIX век. Първият химн е от просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието „Български звезди от Солун“. Вторият е от Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена, впоследствие наречено „даскалоливница“ от един от възпитаниците му – Петко Славейков.[2] Има още два химна: от Йордан Ненов – отново учител в това училище, и от Иван Кършовски – възпитаник на училището.[3]

Петият, най-успешният и всенародно признат химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, възпитаник на еленското класно училище и син на Никола Михайловски – един от видните преподаватели в това училище. На 15 април 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски завършва стихотворението „Кирил и Методий“ с първи стих „Върви, народе възродени“. Още към първата публикация се подава сведение за музика към текста (на русенския учител г-н Божинов, който „твърде сполучливо поставил в музика“ отпечатаното „славословие“).[1]

Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.[4]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната. [4]

След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени задължителните идеологически корекции. Променени са някои стихове, премахнато е споменаването на Бога и апостолите. Цели строфи са напълно премахнати от читанките.[4]

Едва през 90-те години на XX век, след демократичните промени в страната, е възстановена възможността за цитиране на оригиналния текст. По традиция на ученическите празници продължават да се изпълняват само първите шест от общо четиринайсетте строфи на стихотворението.[4]

През XX век химнът „Кирил и Методий“ е изпълняван от много музикални състави на българските училища.

Съдържание, композиция и значение на текста[редактиране | редактиране на кода]

Творбата е окачествена като „един от най-светлите химни на българската просвета и култура“,[5] като „една от най-знаковите песни в историческото развитие на модерна България,“ „едно от най-стабилните словесни изражения на модерната българска идентичност“.[6] В него братята снабдяват българите „с понятийна система, която остава гаранция за пълнотата на тяхното човешко достойнство“.[7]

Текстът притежава триделна композиция:

  • призив-благослов на светите братя към народа (строфи 1–4)
  • историческа ретроспекция (строфи 5–10)
  • похвална оценка за братята (строфи 11–12) с благослов към тях (13–14).[6]

В текста главният обект на прослава са възроденият народ и солунските братя. Книжовността е представена като инструмент за исторически възход. Новосъздадената писменост представлява доброволен личен дар на братята към народа. Кирил и Методий се проявяват като пророци на (второто) българско възраждане през XIX век. Мисията на народа е да цивилизова, християнизира, одухотворява вече придобитите с меч земи. Текстът съвместява библейско-религиозни, възрожденски и българизирани просвещенски, романтически и позитивистични понятия.[6]

През XX и XXI в. химнът „Кирил и Методий“ се възприема неразлъчно с мелодията на Панайот Пипков като песен. В българската култура това е обратен случай на баладата „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев, постепенно лишила се от своя песенен характер през същия период.

Оригинален текст на стихотворението „Кирил и Методий“[1][редактиране | редактиране на кода]

„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета!...
В световните борби върви
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
сé жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мрътвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек' името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек' се помни
в славянството во век веков!

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Михайловский, Ст. „Кирил и Методий. Проект за български всеучилищен химн“. [Оригиналната публикация на текста.] Мисъл, кн. 9-10 (1892): 597–599.
  • Рикев, Камен. „Кирил и Методий от Стоян Михайловски: изгубени и възстановени идеологически понятия в българската култура.“ Zeszyty Cyrylo–Metodiańskie, nо 3 (2014): 21–33.
  • Рикев, Камен. „Българско, балканско и славянско в химна Кирил и Методий от Стоян Михайловски.“ Алманах Извор, кн. XXV (2018): 96–102.
  • Банкова, Елена. „Има няколко версии за създаване на химна „Върви, народе възродени“.“ DarikNews, 24.05.2019.
  • Иванова, Илиана. „Панайот Пипков написва музиката на химна „Върви, народе възродени“ за 15 минути.“ Impressio.dir.bg, 24.05.2019.
  • Никифорова, Рени. „Как комунистите промениха и химна на братята Кирил и Методий“. Debati.bg, 24.05.2019.
  • Агенция Стандарт. „Как „Върви, народе възродени е бил цензуриран“.“ Стандарт, 24.05.2020.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. а б в Михайловский, Стоян. Кирил и Методий. Проект за български всеучилищен химн. // Мисъл, кн. 9-10 (1892): 597–599. Посетен на 25.06.2021.
  2. История на Елена.bg: Еленската даскалоливница
  3. Химнът „Върви народе възродени“ ще бъде жив докато България съществува
  4. а б в г „Върви, народе възродени“ написана за 15 минути
  5. Чернокожев, В. Михайловски, Стоян Николов. // Шишкова, М. & Беляева, С. & Дачев, М., ред. Речник по нова българска литература 1878–1992. София: Хемус, 1994: с. 237.
  6. а б в Rikev, Kamen. "Кирил и Методий" от Стоян Михайловски: изгубени и възстановени идеологически понятия в българската култура. // Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie no 3 (2014): 21–33.
  7. Szwat-Gyłybowa, Grażyna. Święto piśmiennictwa bułgarskiego. // Leksykon tradycji bułgarskiej. Red. nauk. G. Szwat-Gyłybowa. Warszawa: SOW, 2011, 312–314.