Въртешево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Въртешево
— квартал —
Страна България
ОбластОбласт Кюстендил
ОбщинаОбщина Кюстендил
Част отКюстендил

Въртешево е историческо село в България, сега квартал на град Кюстендил. През 1953 година село Въртешево е присъединено към село Грамаждано. От средата на 1980-те години е квартал на град Кюстендил.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Квартал Въртешево се намира в западната част на Кюстендил, в североизточните поли на планината Осогово, на шосето Кюстендил-Гюешево.

Население на село Въртешево (1866 – 1953)[редактиране | редактиране на кода]

Година 1866 1880 1892 1900 1910 1920 1926 1934 1946
Население 67 62 84 71 96 99 114 135 145

История[редактиране | редактиране на кода]

Въртешево е старо средновековно селище. В турски данъчни регистри от 1570 г. е записано под името Вертешево, а в турски документи от 1576 г. като Виртешова и Виртешево към кааза Ълъджа (Кюстендил). В руска триверстова карта от 1878 г. е означено като Въртешево.

През 1893 г. селото има 2099 декара землище, от които 1328 дка ниви, 160 дка лозя, 148 дка овощни градини, 215 дка естествени ливади, 237 дка гори и се отглеждат 52 овце, 67 говеда и 49 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. Част от мъжете работят в мините в Перник.

Електрифицирано е през 1943 г. През 1959 г. землището на селото е вклюйчено в състава на ДЗС „Кюстендилска комуна“, филиал с център с. Жиленци, а по късно – в АПК „Осогово“. Селото се модернизира и благоустроява.

Днес Въртешево е модерен жилищен квартал с красиви частни и обществени сгради.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • „Читалище „Надежда“ – гр. Кюстендил, кв. Въртешево;

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Въртешево
  • Петър Ников (1884 – 1925), учител, адвокат. След атентата в църквата „Света Неделя“, София, е арестуван и убит в Дирекция на полицията – София през май 1925 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с. 151 – 153;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник, София, 2002, изд. Пенсофт, с. 109.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 124.