Въртсярв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Въртсярв
Võrtsjärv
— езеро —
Изглед от северозападния бряг на езерото.
Изглед от северозападния бряг на езерото.
Estonia relief map (2005-2017).png
58.2667° с. ш. 26.0333° и. д.
Местоположение в Естония
Местоположение Флаг на Естония Естония
Притоци Вяйке Емайъги, Ъхне
Отток Емайъги
Дължина 34,8 km
Ширина 14,8 km
Площ 269,19 km²
Дълбочина 2,8 m (средна)
6 m (максимална)
Воден обем 0,75 km³
Надм. височина 33 m
Басейн 3380 km²
Въртсярв в Общомедия

Въртсярв (на естонски: Võrtsjärv; на руски: Выртсъярв) е сладководно езеро в южната част на Естония, разположено между областите Тарту, Вилянди и Валга. Площ 269,19 km²,[1] която го прави най-голямото езеро в Естония след Чудско-Псковското езеро и най-големият водоем, намиращ се изцяло в страната.[2]

Средна дълбочина 2,8 m, максимална 6 m.[1] Разположено е на 33 m над морското равнище.[3] Удължено е от север на юг на протежение от 34,8 km, ширина до 14,8 km и обем от 0,75 km³. На юг завършва с тесен залив, в който се влива река Вяйке Емайъги. Освен нея в езерото се вливат още Ъхне, Тянасилма, Тарвасту, Лейе, Адули и други. Обща площ на водосборният му басейн е 3380 km². От североизточния му край изтича река Емайъги, вливаща се в Чудско-Псковското езеро.[2] [3] Бреговете му са ниски. През долния холоцен езерото е било почти три пъти по голямо и се е оттичало в Рижкия залив на Балтийско море.[2]

Езерото е място за развъждане на европейски змиорки[2] и други деликатесни видове риба. Годишният улов от езерото е 250 тона риба. Развито е местно корабоплаване. На източният му бряг е построена лимнологична станция.[2]

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Въртсярв е сладководно езеро[4] и динамиката на утаяването в него се следи от лимнологичната станция. Поради комбинацията от антропогенни ефекти (замърсяване с торове, увеличен отток и ерозия на водосборния басейн, климатични смущения), езерото е засегнато от бързи екологични промени, измерими в седиментния слой (например, на фосфора)[5] или чрез проследяване на видовете планктон (биоиндикатори),[6][7] който се влия силно от температурни промени.[8]

Наблюдава се увеличение на пролетната температура на водата на езерото (и на други околни езера) в продължение на половин век, вследствие изменение на климата. Това повишаване на температурата, заедно с по-ранното намаляване на нивата на пролетната вода, е променило поведението на рибите (по-ранен или по-късен период на размножаване, в зависимост от вида).

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

  • О-35-А М 1:500000[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Агеенко Ф. Л. Выртсъярв // Словарь собственных имён русского языка. Ударение. Произношение. Словоизменение. – М.: Мир и Образование; Оникс, 2010. – 880 с. – ISBN 5-94666-588-X, 978-5-94666-588-9.
  2. а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Выртсъярв, т. 5, стр. 535
  3. а б Выртсъярв. – Информация о географическом объекте в Регистре данных окружающей среды Эстонии: register.keskkonnainfo.ee
  4. Zingel, P. (1999) Pelagic ciliated protozoa in a shallow eutrophic lake: community structure and seasonal dynamics. Archiv für Hydrobiologie, 146(4), 495 – 511.
  5. Tonno, I., Kirsi, A. L., Freiberg, R., Alliksaar, T., Lepane, V., Kõiv, T., ... & Heinsalu, A. (2013). Ecosystem changes in large and shallow Võrtsjärv, a lake in Estonia—evidence from sediment pigments and phosphorus fractions. Boreal environment research, 18(3 – 4), 195 – 208 (Summary)
  6. Nõges, P., Mischke, U., Laugaste, R., & Solimini, A. G. (2010). Analysis of changes over 44 years in the phytoplankton of Lake Võrtsjärv (Estonia): the effect of nutrients, climate and the investigator on phytoplankton-based water quality indices. Hydrobiologia, 646(1), 33 – 48.
  7. ZINGEL, P., HUITU, E., MÄKELÄ, S., & ARVOLA, L. (2002). The abundance and diversity of planktonic ciliates in 12 boreal lakes of varying trophic state. Archiv für Hydrobiologie, 155(2), 315 – 332 (Summary)
  8. Nõges, P., Adrian, R., Anneville, O., Arvola, L., Blenckner, T., George, G., ... & Weyhenmeyer, G. (2010). The impact of variations in the climate on seasonal dynamics of phytoplankton (pp. 253 – 274). Springer Netherlands.
  9. mapо35А.narod.ru