Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност провежда Общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз. Позицията съчетава голямо разнообразие от дейности. Върховният представител едновременно е един от заместник-председателите на Комисията, председателства заседанията на Съвета по външните работи и участва в работата на Европейския съвет. Длъжността се създава с Лисабонския договор и от 2014 г. се заема от Федерика Могерини. [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Договор от Амстердам[редактиране | редактиране на кода]

Предходната длъжност на върховен представител на общата външна политика и политиката на сигурност се въвежда с Договора от Амстердам през 1999 г. Първият върховен представител на ЕС за общата външна политика и политиката на сигурност е Юрген Трумпф. Няколко месеца по-късно е заменен от Хавиер Солана, който заема длъжността до 2009 г. Върховният представител на общата външна политика и политиката на сигурност едновременно заема и длъжността главен секретар на Съвета на Европейския съюз [2]

Европейска конституция[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за създаване на длъжността Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност се появява в рамките на Kонвента за бъдещето на Европа. Предложението се закрепя в Договора за създаване на Конституция за Европа, подписан в Рим през 2004 г. Конституцията нарича върховния представител „министър на външните работи“. Договорът за Конституция на ЕС се проваля след проведените референдуми във Франция и Холандия през юни 2005 г.

Договор от Лисабон[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за върховен представител на Съюза остава и се осъществява с Договора от Лисабон подписан на 13 декември 2007 г.[3] Преди Лисабонския договор правомощията на върховния представител се извършват от върховния представител по въпросите на общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС), комисаря по външните отношения и от шестмесечното ротационно председателство. След влизане в сила на Лисабонския договор позициите се обединяват. С това се постига по-голяма ефективност и прозрачност на външната дейност.[4]

Правомощия[редактиране | редактиране на кода]

Позицията обхваща голямо разнообразие от задължения.

  • Върховният представител ръководи външната политика и политиката на сигурност на Съюза и отправя предложения за разработването на тази политика. Правомощия в областта на ОВППС има и председателят на Европейския съвет. Договорите не посочват как се разпределят отговорностите между тях, но председателят на Европейския съвет изпълнява задълженията си в тази област, без да засяга компетентносите на върховния представител.
  • Води политическия диалог с трети страни от името на Съюза и изразява позицията на Съюза в международните организации, както и на международните конференции.
  • Председателства Съвета по външните работи, който определя и изпълнява външната политика и политиката на сигурност на ЕС въз основа на насоките на Европейския съвет.
  • Следи за единството, съгласуваността и ефективността на външната дейност на Съюза.
  • Върховният представител е един от заместник-председателите на Европейската комисия (ЕК).

Назначаване и мандат[редактиране | редактиране на кода]

Чл. 18, п.1 от ДЕС „Европейският съвет, като действа с квалифицирано мнозинство, със съгласието на председателя на Комисията, назначава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност. Европейският съвет може да прекрати мандата му по същата процедура.“ [1]

Продължителността на мандата е 5 години.

Върховни представители на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност[редактиране | редактиране на кода]

2009-2014[редактиране | редактиране на кода]

Катрин Аштън е британски и европейски политик, член на Лейбъристката партия. От 2008 г. е европейски комисар по търговията. През 2009 г. е назначена за първия Върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

2014 – 2019[редактиране | редактиране на кода]

Федерика Могерини е италиански политик. През октомври 2014 е избрана за Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б http://europa.eu/pol/pdf/qc3209190bgc_002.pdf Върховен представител на ЕС
  2. а б http://www.consilium.europa.eu/council/council-configurations?lang=bg Създаване на длъжността върховен представител
  3. Какво трябва да знаем за Европейския съюз, А.Семов, Изд. Институт по европейско право, стр.63 – 68
  4. http://europa.eu/legislation_summaries/institutional_affairs/treaties/lisbon_treaty/ai0009_bg.htm Промени въведени с Лисабонския договор