Върховен федерален съд на Бразилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сградата на Върховния федерален съд в гр. Бразилия

Върховният федерален съд (ВФС) (на португалски: Supremo Tribunal Federal, STF) е най-висшата съдебна инстанция в Бразилия, чиито решения не могат да бъдат обжалвани пред друга инстанция. Основната функция на ВФС е да защитава Конституцията на Бразилия, като осъществява контрол за конституционност на актовете, приети от Националния конгрес, както и на актовете на президента на Бразилия.

Седалището на ВФС се намира в Бразилия, а юрисдикцията му се разпростира върху територията на цялата страна[1]. ВФС се състои от единадесет съдии, наречени министри (Ministro), със забележително юридическо образование и безупречна репутация, и на възраст между 35 и 65 г.[2]. Съдиите във ВФС се назначават от президента на Републиката след одобрението им от Федералния сенат[1]. Съдиите от ВФС на Бразилия подлежат на задължително пенсиониране, когато навършат 75-годишна възраст.

Пред ВФС се извършва и производство по обвинение в престъпления срещу президента и вицепрезидента на Бразилия, срещу членовете на Конгреса, срещу държавните министри, срещу съдиите от самия ВФС и съдиите от Висшия съд, срещу главния прокурор и командирите в армията. ВФС е и арбитър в спорове между Съюза, отделните щати и Федралния окръг, между Бразилия и други държави или международни организации. ВФС има властта да разреши и екстрадиция от страната по искане на чуждестранни съдилища[2].

От 2002 г. всички заседания на ВФС се предават пряко по телевизията. Съдът е отворен за свободни посещения на граждани, които да наблюдават работата му или да участват в различни брифинги.

През май 2009 г. списание „The Economist“ нарича ВФС на Бразилия „най-натоварения съд в света, заради преситеността от права и привилегии, гарантирани от Конституцията на страната от 1988 г. През 2008 година върховният съд е получил 100 787 случая.[3].

История[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на „Правосъдието“, пред сградата на ВФС

Началото на ВФС е поставено по време на колониалната ера — през 1808 г., когато португалското кралско семейство се установява в Рио де Жанейро. Първоначално той се нарича Върховен апелативен дом на Бразилия на португалски: Casa de Suplicação do Brasil. През 1822 г. страната обявява своята независимост, а с приетата през 1824 г. първа конституция на страната официално се учредява институцията „Върховен федерален съд“. За първи съдии в новия ВФС, тогавашният първи президент на Бразилия Деодоро да Фонсека назначава членовете на предходния Апелативен дом.

Конституцията от 1891 г. установява броя на членовете на ВФС на 15 души. През тридесетте години на 20 век, когато чрез преврат на власт идва президентът Варгас, броят на министрите във ВФС е намален на 11. През 1965 г. числото им отново е променено — този път на 16, а през 1969 г. съдиите отново стават 11. Единственият президент, който никога не е номинирал членове на ВФС, е Кафе Фильо.

Председател на Върховния съд[редактиране | редактиране на кода]

Съдиите от Върховния федерален съд на Бразилия

Съдиите от ВФС избират председател и заместник-председател на съда за срок от две години без право на повторно презибиране на същата позиция. По традиция, за да се избегне политизацията на въпроса, членовете на съда избират за председател най-възрастния измежду колегите си, които не са заемали председателското място. Когато всички членове на съда са заемали председателското място, ротацията започва отначало. До такова положение се стига рядко поради задължителната възраст за пенсиониране на съдиите и следващата процедура за назначаване на нови съдии на овакантените места, което по-често става причина някои членове на съда да го напуснат преди да са заели председателското място.

На същия принцип и за същия срок се избира и заместник-председател на ВФС, който по традиция след това се избира за председател на съда. Пак по традиция при избор на председател и заместник-председател на ВФС никога не се достига до пълно единодушие, а и никой от съдиите не гласува за себе си.

Настоящи членове[редактиране | редактиране на кода]

Име Дата и място на раждане Назначен от Встъпване в длъжност
Период на служба
Дата на пенсиониране Алма Матер
Ministro Celso de Mello.jpg

Мело, Селсо диСелсо ди Мело

1 ноември 1945 г.  (на 73 г.)
Татуй,
Сао Пауло Сао Пауло
Сарней, ЖузеЖузе Сарней 17 август 1989 г.
29 години и 4 месеца
1 ноември 2020 г. Университет на Сао Пауло
Marco Aurelio de Mello.jpg

Аурелио Мело, МаркоМарко Аурелио Мело

12 юли 1946 г.  (на 72 г.)
Рио де Жанейро,
Рио де Жанейро Рио де Жанейро
Колор, ФернандоФернандо Колор 13 юни 1990 г.
28 години, 6 месеца и 4 дни
12 юли 2021 г. Федерален университет на Рио де Жанейро
Gilmar-Mender.jpg

Менджис, ЖилмарЖилмар Менджис

30 декември 1955 г.  (на 62 г.)
в Диамантино,
Мато Гросо Мато Гросо
Кардозо, Фернандо ЕнрикиФернандо Енрики Кардозо 20 юни 2002 г.
16 години, 5 месеца и 27 дни
30 декември 2030 г. Бразилски университет
Ricardo Lewandowski 2011.jpg

Левандовски, РикардоРикардо Левандовски

11 май 1948 г.  (на 70 г.)
Рио де Жанейро,
Рио де Жанейро Рио де Жанейро
Лула да Силва, Луис ИнасиоЛуис Инасио Лула да Силва 16 март 2006 г.
12 години, 9 месеца и 1 ден
11 май 2023 г. Университет на Сао Бернардо до Кампо
Carmen Lucia 13nov2012.jpg

Антунес Роша, Кармен ЛусияКармен Лусия Антунес Роша
(Председател)

19 април 1954 г.  (на 64 г.)
Монтес Карлос,
Минас Жерайс Минас Жерайс
Лула да Силва, Луис ИнасиоЛуис Инасио Лула да Силва 21 юни 2006 г.
12 години, 5 месеца и 26 дни
19 април 2029 г. Католическия университет на Минас Жераис
Dias Toffoli 23set2010.jpg

Тофоли, ДиасДиас Тофоли
(Заместник-председател)

15 ноември 1967 г.  (на 51 г.)
в Марилия,
Сао Пауло Сао Пауло
Лула да Силва, Луис ИнасиоЛуис Инасио Лула да Силва 23 октомври 2009 г.
9 години,  1 месец и 24 дни
15 ноември 2042 г. Университет на Сао Пауло
Luiz Fux-2012-edit.jpg

Фукс, ЛуисЛуис Фукс

26 април 1953 г.  (на 65 г.)
Рио де Жанейро,
Рио де Жанейро Рио де Жанейро
Русев, ДилмаДилма Русев 3 март 2011 г.
7 години, 9 месеца и 14 дни
26 април 2028 г. Щатски университет на Рио де Жанейро
Rosa Weber.JPG

Вебер, РозаРоза Вебер

2 октомври 1948 г.  (на 70 г.)
Порто Алегре,
Рио Гранди до Сул Рио Гранди до Сул
Русев, ДилмаДилма Русев 19 декември 2011 г.
6 години, 11 месеца и 28 дни
2 октомври 2023 г. Федерален университет на Рио Гранде до Сул
Luis Roberto Barroso 2014.jpg

Барозо, Луис РобертоЛуис Роберто Барозо

15 март 1958 г.  (на 60 г.)
Васурас,
Рио де Жанейро Рио де Жанейро
Русев, ДилмаДилма Русев 26 юни 2013 г.
5 години, 5 месеца и 21 дни
15 март 2033 г. Щатски университет на Рио де Жанейро
Luiz Edson Fachin sabatina.jpg

Факин, Луис ЕдсонЛуис Едсон Факин

8 февруари 1958 г.  (на 60 г.)
Рондиня,
Рио Гранди до Сул Рио Гранди до Сул
Русев, ДилмаДилма Русев 16 юни 2015 г.
3 години, 6 месеца и 1 ден
8 февруари 2033 г. Федерален университет на Парана
Alexandre de Moraes na sabatina para o STF 6.jpg

Мораес, Алешандре деАлешандре де Мораес

13 декември 1968 г.  (на 50 г.)
Сао Пауло,
Сао Пауло Сао Пауло
Темер, МишелМишел Темер 22 март 2017 г.
1 година, 8 месеца и 25 дни
13 декември 2043 г. Университет на Сао Пауло

[4]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Из съдебната практика на Върховния федерален съд[редактиране | редактиране на кода]

2006[редактиране | редактиране на кода]

Заседание на Върховния федерален съд

През 2006 г. Върховният федерален съд се произнася с решения по четири важни въпроса:

  1. дали абортът на фетус с аненцефалия (без мозък) е законен;
  2. дали изследванията с ембрионални стволови клетки са конституционни;
  3. относно монопола върху пощенските услуги
  4. относно законността на решението на Националния съдебен съвет да отмени непотизма в съдебната власт.

2007[редактиране | редактиране на кода]

На 4 октомври 2007 г. Върховният федерален съд излиза с решение, че мандатните места в Националния конгрес на Бразилия, които се заемат от конгресмени, сменили партийната си принадлежност след избирането им в законодателния орган, принадлежат на партиите, от чиито листи те са избрани в Конгреса, а не на самите конгресмени. Съдът намира за основателно всяка партия да си потърси мандата, след като неин представител в Конгреса премине към друга партия. Решението си съдът взема след искане за мандат за защита, внесено от три партии, чиито представители в Конгреса са сменили партийната си принадлежност. В резултат на това решение днес всеки конгресмен в Бразилия, който смени партийната си принадлежност, може да загуби мандата си, ако партията, от чиято листа е избран, поиска обратно мандата си чрез жалба, подадена до съответния електорален съдия, който разглежда всеки случай поотделно.[5]

2008[редактиране | редактиране на кода]

Върховният федерален съд отсъжда в полза на местните индианци по дело, касаещо опитите на едри оризови магнати да заграбят чрез насилие земите им, влизащи в границата на резервата Рапоза-Сера до Сул[6].

2010[редактиране | редактиране на кода]

Във връзка с изборите за президент и вицепрезидент през 2010 Върховният федерален съд отменя забраната за медийни подигравки с кандидатите, партиите, коалициите и политическите им платформи[7].

2011[редактиране | редактиране на кода]

  • С решение от 05 май Бразилският върховен федерален съд признава правото на сключване на еднополови граждански съюзи, в които еднополовите двойки да се ползват със същите права, с каквито се ползват хетеросексуалните двойки в двуполовите бракове[8][9]
  • С решение от 26 октомври ВФС обявява, че успешното полагане на теста на Бразилската адвокатска асоциация е необходимо условие за практикуване на право в Бразилия.[10]

2012[редактиране | редактиране на кода]

  • На 12 април Върховният съд обявява за противоконституционно прилагането на забраната за извършване на медицински аборт, съдържаща се в няколко от членовете на Наказателния кодекс, спрямо случаите, в които се касае за прекъсване на бременност с плод, диагностициран с аненцефалия.[11]
  • На 26 април 2012 г. Върховният федерален съд в пълен състав се произнася с единодушие, че расовите квоти в бразилските висши училища не противоречат на конституцията[12][13]. Решението на съда е взето по повод делото, заведено от Бразилската демократическа партия (DEM) срещу Университета в Бразилия, който запазва двадесет процента от свободните места за афро-бразилци, бразилци със смесен произходи и индианци. DEM оспорва расовата квота в университета като противоречаща на чл. 5 от Конституцията на Бразилия, който гарантира равни права на всички бразилски граждани, независимо от расовите им различия. В обоснованото си становище Върховният съд отхвърля иска на DEM, изтъквайки, че расовите квоти са най-доброто средство в краткосрочен план за запълване на расовата пропаст, която съществува в областта на висшето образование. Тази расова пропаст е един от основните социални проблеми в бразилското общетво, като се има предвид, че масата от бразилците с африкански и смесен произход живеят във фавели и получават заплащане, чийто размер е само малка част от размера на заплатите, които получават представителите на европеидната раса в страната.[13]

2013[редактиране | редактиране на кода]

През 2013 г. Върховният федерален съд се произнася с две важни решения:

  • Обявява за противоконституционно облагането на печалбите, генерирани извън Бразилия от компании, които са обвързани с бразилски компании или са техни дъщерни компании, преди печалбите да бъдат освободени за ползване от бразилските компании, но признава за конституционно облагането на тези печалби преди придобиването им от бразилските компании, когато дъщерните им компании са регистрирани в офшорни зони[14];
  • Обявява за противоконституционно облагането на услугите, предоставяни от Бразилските национални пощи, които са държавна собственост, дори когато тези пощи предоставят пазарноориентирани услуги. По този начин съдът потвърждава данъчния имунитет на Бразилските национални пощи, изтъквайки, че дейността на Бразилските национални пощи е от национално значение, че техните услуги са насочени към поддържане на общественото благосъстояние и че всички приходи от тях трябва да бъдат използвани за повишаване на качеството на услугите, които националните пощи предоставят на обществото[15].
  • Обявява, че актът за натурализация на чуждестранен гражданин, с който последният получава бразилско гражданство, се отменя само по съдебен път, но не и чрез административен акт. Въпреки че отмяната на натурализация по административен път е предвидена от вътрешното законодателство и не противоречи на конституцията, Съдът обявява, че в тези случаи с предимство трябва да се прилагат разпоредбите на Конвенцията за намаляване на случаите на липса на гражданство от 1961 г., която задължава подписалите я страни да лишават натурализирани лица от гражданство само след решение на съд или друг независим орган.[16]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б EMBASSY OF BRAZIL in Bulgaria
  2. а б ((en)) Constituicao_ingles_3ed.pdf [4,55 MB]. Constitution of the Federative Republic of Brazil: constitutional text of October 5, 1988, with the alterations introduced by Constitucional Amendments no. 1/1992 through 64/2010 and by Revision Constitutional Amendments no. 1/1994 through 6/1994 – Brasília: Chamber of Deputies, Documentation and information Center, 2010.
  3. The Economist:Brazil's supreme court:When less is more 21 Май 2009
  4. STF website (in Portuguese). Retrieved November 25, 2012.
  5. Suares, Eduardo. Brazil: Federal Supreme Court Decision Changes Electoral Law. // The Library of Congress, 02.11.2007. Посетен на 22 май 2013.
  6. BBC:Brazilian Indians 'win land case'. 11 декември 2008. Посетен на 24.10.2011.
  7. Върховният съд на Бразилия отмени забраната за подигравки и шеговити нападки срещу кандидат-президентите. PRESSCLUB Information Agency, 29.08.2010. Посетен на 24.10.2011
  8. Amnesty Inernationa: Brazil Supreme Court recognizes same-sex civil unions, 6 май 2011. Посетен на 24.10.2011.
  9. Caufield, Sueann. The Recent Supreme Court Ruling on Same-Sex Unions in Brazil: A Historical Perspective. // II Journal vol. 1 (n. 1). University of Michigan, Fall, 2011. с. 7 - 10.
  10. Suares, Eduardo. Brazil: Federal Supreme Courts Rules on Bar Exam. // Global Legal Monitor. The Library of Congress, 03.11.2011. Посетен на 19 ноември 2018.
  11. Suares, Eduardo. Brazil: Criminalization of Some Abortions Ruled Unconstitutional. // The Library of Congress, 19.04.2012. Посетен на 20 ноември 2018.
  12. Equality » What will change in Brazil with recognition of the constitutionality of quotas. // CONECTAS. Human Rights. Архив на оригинала. Посетен на 18.05.2013.
  13. а б Alvarado, Ernesto. Race to The Top: Brazil’s Racial Quotas for Higher Education.. // The Human Rights Brief. Посетен на 18.11.2018.
  14. New STF Ruling For Taxation Of Profits. Taand. Посетен на 18.05.2013
  15. Supreme Court confirms tax exemption for Brazil Post. Post and Parcels. Посетен на 18.05.2013
  16. Suares, Eduardo. Brazil: Naturalization Annulment Requires a Judicial Procedure. // The Library of Congress, 20.02.2013. Посетен на 21 ноември 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]