Вършец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Вършец. За града със същото име в Банат вижте вижте Вършец (Банат).

Вършец
Vurshetz-view.JPG
Панорамен изглед към Вършец от пътя за Берковица
Общи данни
Население 6 220 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 6 270 (НСИ)
Землище 81,96 km²
Надм. височина 395 m
Пощ. код 3540
Тел. код 09527
МПС код М
ЕКАТТЕ 12961
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Вършец
Иван Лазаров
(ГЕРБ)
Вършец в Общомедия

Вършѐц е град в Северозападна България. Той се намира в Област Монтана и е в близост до град Берковица. Градът е административен център на община Вършец.

География[редактиране | редактиране на кода]

Гимназия „Иван Вазов“
Църквата „Свети Георги“

Град Вършец е разположен в подножието на връх Тодорини кукли, в северните склонове на Стара планина, в южната част на голямата Вършецка котловина по поречието на река Ботуня.

Геоложкото и географското му разположение го определят като климатичен курорт, известен с топлата си минерална вода и мек планински климат, създаващ благоприятни условия за провеждането на ефективно балнео-климатолечение и профилактика.
В курортното селище живеят около 6170 жители по настоящ адрес към 15.03.2016 г. [1] Вършец отстои на 89 km северно от София и на 33 km южно от областния център Монтана.

В града се намира вторият по големина на Балканския полуостров естествен природен парк след Борисовата градина в София. В центъра на парка се намира местността Иванчова поляна.

Слънчевата градина

История[редактиране | редактиране на кода]

Девизът на града:"Вършец - град на здравето"

Вършец възниква около минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението.

В турски документи от 16 век Вършец съществува под името Виришниче. 1850 г. се смята за рождена дата на курорта Вършец, когато вършечанинът Димитър Лучков е излекуван с минерална вода. През 1910 г. е построена първата държавна минерална баня, чиито управител е д-р Дамян Иванов. През 1930 г. е построена Нова баня, която е в античен стил, построени са вили и хотели, наредени от двете страни на Алеята на чинарите. През 1934 г. в центъра на града е изградена Слънчева градина. По това време със застъпничеството на Дамян Иванов Вършец се сдобива с втория по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина – парк от 800 декара с борови насаждения и специално пренесени екзотични видове. Прокаран е и оросителен канал.

През 1938 г. в електрифицираното казино на Вършец за първи път се избира Мис Вършец.

С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Вършец е обявен за град. [2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Еднородно вероизповедание – източноправославно. В църквата „Свети Георги“ е изложена репродукция на неръкотворна икона на Исус Христос. Храмът представлява кръстокуполна базилика. Строителството му започва през 1902 г. Светият олтар с прилежащите му икони е завършен през 1906 г.

В близост се намира Клисурският манастир.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Първата баня в селището, построена през 1910 г., се оказва тясна за прииждащите болни и през 1930 г. е вдигната втора, по-голяма. Минералните води бликат от няколко извора с температура от 37° С. Водата им е бистра, безцветна, алкална, слабо минерализирана, с ниска водна твърдост и с приятни питейно-вкусови качества. Съдържа алуминий, желязо, барий, литий, фосфат, манган и др.
  • Художествената галерия във Вършец разполага с 664 платна и 27 скулптури от дърво, глина и гипс. Фондът на галерията се набира от дарения от проведени пленери по изкуствата по време на традиционния „Празник на курорта, минералната вода и Балкана“.
  • Общинският музей във Вършец съдържа 4 раздела: „Античен“; „Археологически находки и монетна колекция“; „Балнеология“ и „Етнография“. Има и изложбена зала.
  • Много посещавана е местността Водопада, която се намира в близост до селището – на около 5 km.
  • В града на здравето функционират множество почивни станции, къщи за настаняване на гости и три спа хотела.
  • На 5 km от града се намира с. Спанчевци, известно също с минерален извор със забележителни лечебни качества.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Съборът на града е на 6 май (Гергьовден).
  • През втората седмица от август е празника на курорта, минералната вода и Балкана. В местността Зелени дел над квартал Заножене се организира ежегоден фолклорно-певчески събор.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

До самия град се намира китното балканско село Заножене, което от 1964 г. е квартал на града. В края на квартала, скрита в полите на Стара планина, се намира известната местност Водопада, която е една от природните забележителности на вършечкия район.

Край града (в землището на с. Долно Озирово) се намира палеонтологично находище на фосилна фауна и флора със световна известност [4][5][6][7][8][9][10]

Балнеология[редактиране | редактиране на кода]

Царското казино
Обновеният спа-център
Състав на минералната вода

Намерените останки от римски балнеологични съоръжения и предмети в град Вършец свидетелстват за използването на лековитите минерални води още от Древността.

Минералните води бликат от няколко извора. Температурата им е 36,4С до 38С и с общ дебит 15 л/сек. Водата от всички минерални извори е със слаба минерализация, алкална, хидро-карбонатна, сулфатно-натриева, ниска водна твърдост, бистра, безцветна и с приятни питейно-вкусови качества. Съдържа елементи като желязо, литий, барий, алуминий, стронций, фосфати, манган, арсен и др. Подходяща е за вътрешно приемане, за инхалации, за напояване. Водата се прилага за лечение на:

  • Функционални болести на централната нервна система
  • Сърдечно-съдови заболявания
  • Ендокринно-обменни заболявания
  • Стомашно-чревни заболявания
  • Чернодробни заболявания
  • Болести на периферната нервна система

Подходяща е и за обща профилактика, укрепване и закаляване на организма, физическа и психическа преумора и други.

Във Вършец функционират два санаториума за лечение по клинични пътеки и профилактика и рехабилитация по програмата на НОИ.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Във Вършец има няколко спортни отбора:

  • ФК "Вършец" 2012 (мъже, юноши, деца)
  • Отбор по противопожарен спорт – МПО Вършец (само деца)
  • Волейболен отбор – ВК „Вършец“ (деца)

Обособена е и танцова паралелка с мажоретки.

  • Спортен клуб по планинско ориентиране „Незабравка“ (деца)

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Вършец е побратимен град или партньор с:[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, 15.03.2016 г.
  2. Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009.
  3. http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/fsWebIndexBul?OpenFrameset
  4. Боев, З. 1991. Палеонтоложкото съкровище на Вършец. – Природа и знание, 1: 19 – 20.
  5. Боев, З. 1993. Нов поглед към миналото. – Науката и ние, 1: 35.
  6. Боев, З. 1994. Вилафранкските птици от Вършец. – Природа, БАН, 1: 85 – 88.
  7. Боев, З. 2001. Палеонтологичното находище на късноплиоценска фауна и флора край Вършец. – Във: Вършец. Град на здравето. [Туристически пътеводител.]. Изд. къща „Градина“, София, 5.
  8. Боев, З. 2004. Палеонтологичното съкровище край град Вършец. – В: Община Вършец, България – Varshetz Municipality, Bulgaria. Tour Club ReMark, 23.
  9. Боев, З. 2012. Палеонтологичното находище край гр. Вършец – с голямо научно значение и потенциал за туризма. – в. „Вършец“, бр. 7, юли 2012, с. 3.
  10. Боев, З. 2013. Българският палеопарк край Вършец. – Природа, БАН, 3:28 – 33.
  11. Списък на побратимени градове

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]