Вършец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Вършец. За града със същото име в Банат вижте вижте Вършец (Банат).

Вършец
Панорамен изглед към Вършец от пътя за Берковица
Панорамен изглед към Вършец
от пътя за Берковица
Общи данни
Население 6 220 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 6270 (НСИ)
Землище 81,96 km²
Надм. височина 395±1 m
Пощ. код 3540
Тел. код 09527
МПС код М
ЕКАТТЕ 12961
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Вършец
Иван Лазаров
(ГЕРБ)
Вършец в Общомедия

Вършѐц е град в Северозападна България. Той се намира в Област Монтана и е в близост до град Берковица. Градът е административен център на община Вършец.

География[редактиране | редактиране на кода]

Царското казино
Слънчевата градина

Град Вършец е разположен в подножието на връх Тодорини кукли, в северните склонове на Стара планина, в южната част на голямата Вършецка котловина по поречието на река Ботуня. Вършец отстои на 89 km северно от София, на 33 km южно от областния център Монтана, на 33 km западно от Враца и на 18,4 km югоизточно от Берковица.

Геоложкото и географското му разположение го определят като климатичен курорт, известен с топлата си минерална вода и мек планински климат, създаващ благоприятни условия за провеждането на ефективно балнео-климатолечение и профилактика.
В курортното селище живеят около 6170 жители по настоящ адрес към 15.03.2016 г. [1]

В града се намира вторият по големина на Балканския полуостров естествен природен парк след Борисовата градина в София. В центъра на парка се намира местността Иванчова поляна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Девизът на града:"Вършец - град на здравето"

Вършец възниква около минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението.

В турски документи от XVI век Вършец съществува под името Виришниче. 1850 г. се смята за рождена дата на курорта Вършец, когато вършечанинът Димитър Лучков е излекуван с минерална вода. През 1910 г. е построена първата държавна минерална баня, чиито управител е д-р Дамян Иванов. Тя се оказва тясна за прииждащите болни и през 1930 г. е издигната втора, по-голяма, която е в античен стил и е наречена Нова баня. Построени са вили и хотели, наредени от двете страни на Алеята на чинарите. През 1934 г. в центъра на града е изградена Слънчева градина. По това време със застъпничеството на Дамян Иванов Вършец се сдобива с втория по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина – парк от 800 декара с борови насаждения и специално пренесени екзотични видове. Прокаран е и оросителен канал.

През 1938 г. в електрифицираното казино на Вършец за първи път се избира Мис Вършец.

С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Вършец е обявен за град. [2]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Минералните води са от няколко извора с температура около 37 °C. Водата им е бистра, безцветна, мека и слабо минерализирана. Има лечебни и питейни качества, приятна на вкус. Отведена е в голяма чешма с няколко чучура в източната част на центъра до поликлиниката.
  • В града на здравето функционират множество почивни станции, къщи за настаняване на гости и три спа хотела.
  • Художествената галерия във Вършец разполага с 664 платна и 27 скулптури от дърво, глина и гипс. Фондът на галерията се набира от дарения от проведени пленери по изкуствата по време на традиционния „Празник на курорта, минералната вода и Балкана“.
  • Общинският музей във Вършец съдържа 4 раздела: „Античен“; „Археологически находки и монетна колекция“; „Балнеология“ и „Етнография“. Има и изложбена зала.
  • Много посещаван е районът югоизточно от Вършец. В Горския парк на града се намира известната местност „Иванчова поляна“ с няколко беседки, а след нея – Марийкина поляна. В същата посока, на около 4,5 km от центъра на града е известната местност на водопада „Райски кът“ с туристически заслон.
  • До самия град се намира китното балканско село Заножене, което от 1964 г. е квартал на града. В края на квартала, на 1600 m югоизточно от центъра му, скрита в полите на Стара планина, се намира Заноженският водопад, който е една от природните забележителности на вършечкия район.
  • На 5 km западно от града, по пътя за Берковица, се намира село Спанчевци, известно също с минерален извор със забележителни лечебни качества.
  • На 12 km западно от града, след с. Спанчевци, се намира Клисурският манастир с празник 11 май.
  • Край града (в землището на с. Долно Озирово) имра палеонтологично находище на фо̀силна фауна и флора със световна известност [3][4][5][6][7][8][9]

Балнеология[редактиране | редактиране на кода]

Обновеният спа-център
Състав на минералната вода

Намерените останки от римски балнеологични съоръжения и предмети в град Вършец свидетелстват за използването на лековитите минерални води още от Древността.

Минералните води бликат от няколко извора. Температурата им е 36,4 °С до 38 °С и с общ дебит 15 л/сек. Водата от всички минерални извори е със слаба минерализация, алкална, хидро-карбонатна, натриево-сулфатна, ниска водна твърдост, бистра, безцветна и с приятни питейно-вкусови качества. Съдържа съединения на разнородни елементи: основно натрий, по-малко калций и хлор, а освен тях калий, литий, хидро-силикати и хидро-фосфати. Има следи от желязо, барий, алуминий, стронций, фосфати, манган, арсен и др. Подходяща е за вътрешно приемане, за инхалации, за напояване. Водата се прилага за лечение на:

  • Функционални болести на централната нервна система
  • Сърдечно-съдови заболявания
  • Ендокринно-обменни заболявания
  • Стомашно-чревни заболявания
  • Чернодробни заболявания
  • Болести на периферната нервна система

Подходяща е и за обща профилактика, укрепване и закаляване на организма, физическа и психическа преумора и други.

Във Вършец функционират два санаториума за лечение по клинични пътеки и профилактика и рехабилитация по програмата на НОИ.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Съборът на града е на 6 май, (Гергьовден).
  • В края на юли и първата седмица на август се провеждат мероприятията от Празника на курорта, минералната вода и Балкана - изложби на занаяти, културни и спортни събития. В местността „Зелени дел“ над квартал Заножене се организира ежегоден фолклорно-певчески събор „Пей, танцувай и на "Зелени дел" се любувай“. Тържествената церемония с празничен концерт и илюминации е в първия петък на август. [10],[11],[12]
Църквата „Свети Георги“

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Еднородно вероизповедание – източноправославно. В църквата „Свети Георги“ е изложена репродукция на неръкотворна икона на Исус Христос. Храмът представлява кръстокуполна базилика. Строителството му започва през 1902 г. Светият олтар с прилежащите му икони е завършен през 1906 г.

В близост в община Вършец се намира се намира действащият девически Клисурски манастир.

Гимназия „Иван Вазов“

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Във Вършец има няколко спортни отбора:

  • ФК „Вършец 2012“ (мъже, юноши, деца)
  • Отбор по противопожарен спорт – МПО Вършец (само деца)
  • Волейболен отбор – ВК „Вършец“ (деца)
  • Спортен клуб по планинско ориентиране „Незабравка“ (деца)

Обособена е и танцова паралелка с мажоретки.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Вършец е побратимен град или партньор с:[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, 15.03.2016 г.
  2. Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009.
  3. Боев, З. 1991. Палеонтоложкото съкровище на Вършец. – Природа и знание, 1: 19 – 20.
  4. Боев, З. 1993. Нов поглед към миналото. – Науката и ние, 1: 35.
  5. Боев, З. 1994. Вилафранкските птици от Вършец. – Природа, БАН, 1: 85 – 88.
  6. Боев, З. 2001. Палеонтологичното находище на късноплиоценска фауна и флора край Вършец. – Във: Вършец. Град на здравето. [Туристически пътеводител.]. Изд. къща „Градина“, София, 5.
  7. Боев, З. 2004. Палеонтологичното съкровище край град Вършец. – В: Община Вършец, България – Varshetz Municipality, Bulgaria. Tour Club ReMark, 23.
  8. Боев, З. 2012. Палеонтологичното находище край гр. Вършец – с голямо научно значение и потенциал за туризма. – в. „Вършец“, бр. 7, юли 2012, с. 3.
  9. Боев, З. 2013. Българският палеопарк край Вършец. – Природа, БАН, 3:28 – 33.
  10. Празник на курорта, минералната вода и Балкана - Вършец, 2017 - varshets.bg.
  11. Празник на курорта, минералната вода и Балкана във Вършец – БНР, 05.08.2017.
  12. Културен календар на Община Вършец - 2018 г., Официален сайт на Община Вършец, посетен на 6 май 2018 г.
  13. http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/fsWebIndexBul?OpenFrameset
  14. Списък на побратимени градове

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България