Вършец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Вършец. За града със същото име в Банат вижте вижте Вършец (Банат).

Вършец
Панорамен изглед към Вършец от пътя за Берковица
Панорамен изглед към Вършец
от пътя за Берковица
Общи данни
Население 6220 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 6270 (НСИ)
Землище 81,96 km²
Надм. височина 395 m
Пощ. код 3540
Тел. код 09527
МПС код М
ЕКАТТЕ 12961
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Вършец
Иван Лазаров
(ГЕРБ)
Вършец в Общомедия

Вършѐц е град в Северозападна България. Той се намира в Област Монтана и е в близост до град Берковица. Градът е административен център на община Вършец.
Вършец е най-старият балнеолечебен курорт в България. [1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Царското казино
Слънчевата градина

Град Вършец е разположен в подножието на връх Тодорини кукли, в северните склонове на Стара планина, в южната част на голямата Вършецка котловина по поречието на река Ботуня. Вършец отстои на 89 km северно от София, на 33 km южно от областния център Монтана, на 33 km западно от Враца и на 18,4 km югоизточно от Берковица.

Геоложкото и географското му разположение го определят като климатичен курорт, известен с топлата си минерална вода и мек планински климат, създаващ благоприятни условия за провеждането на ефективно балнео-климатолечение и профилактика.

Средната месечна температура през януари е 2,1°С, през юли е 22°С, а средногодишна температура е 11°С.

В курортното селище живеят около 6170 жители по настоящ адрес към 15.03.2016 г. [2]

В града се намира вторият по големина на Балканския полуостров изкуствен природен парк след Борисовата градина в София. В центъра на парка се намира местността Иванчова поляна. [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Девизът на града:"Вършец - град на здравето"

Вършец възниква около минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението. Открити са развалини от римски бани. [3]

В турски документи от XVI век Вършец съществува под името Виришниче. 1850 г. се смята за рождена дата на курорта Вършец, когато вършечанинът Димитър Лучков е излекуван с минерална вода. През 1910 г. е построена първата държавна минерална баня, чиито управител е д-р Дамян Иванов. Тя се оказва тясна за прииждащите болни и през 1930 г. е издигната втора, по-голяма, която е в античен стил и е наречена Нова баня. Построени са вили и хотели, наредени от двете страни на Алеята на чинарите. През 1934 г. в центъра на града е изградена Слънчева градина. По това време със застъпничеството на Дамян Иванов Вършец се сдобива с най-големия изкуствен природен парк в Северна България – парк от 800 декара с широколистни гори, борови насаждения и специално пренесени екзотични видове. Прокаран е и оросителен канал. [1]

През 30-те години на ХХ в. Вършец е популярен курорт сред елита на България. Банското казино, което е в центъра на Вършец, до старата и новата баня, е построено през 1924 г. Наричано е още „Царското казино”, защото е било посещавано и от принц Кирил (1895 г. – 1945 г.). Преди Втората световна война тук са се забавлявали богати българи и чужденци. През 1938 г. в електрифицираното казино на Вършец за първи път се избира Мис Вършец. [1]

С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Вършец е обявен за град. [4]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Минералните води са от няколко извора с температура около 37 °C. Водата им е бистра, безцветна, мека и слабо минерализирана. Общодостъпна е в аязмо с чешми до центъра на курорта.
  • В града функционират множество почивни станции, къщи за настаняване на гости и три спа хотела.
  • Слънчевата градина с Алеята на чинарите в центъра на града е обичайно място за разходка и отдих. Името на градината идва от алеите, които са под формата на лъчи, изградени от специален камък, който отразява слънчевата светлина. Алеята на чинарите е главна улица, дълга почти два километра с дървета на възраст повече от 100 години.
  • Художествената галерия във Вършец разполага с 664 платна и 27 скулптури от дърво, глина и гипс. Фондът на галерията се набира от дарения от проведени пленери по изкуствата по време на традиционния „Празник на курорта, минералната вода и Балкана“.
  • Общинският музей във Вършец е открит през 1999 г. и съдържа 4 раздела: „Античен“; „Археологически находки и монетна колекция“; „Балнеология“ и „Етнография“. Има и изложбена зала. Специално място заема бронзовата скулптура от II в. пр. н. е. на тракийското момче-бог Телесфор, което днес е символ на Вършец.
  • Много посещаван е районът югоизточно от Вършец като „Пътека на здравето”. В началото на Горския парк на града е построен летен театър. От там асфалтирана алея води до известната местност „Иванчова поляна“ с няколко беседки - място за гимнастика и отмора. След нея се намира Марийкина поляна. В същата посока, на около 4,5 km от центъра на града е известната местност на водопада „Райски кът“ с туристически заслон.
  • До самия град се намира китното балканско село Заножене, което от 1964 г. е квартал на Вършец. В края на квартала, на 1600 m югоизточно от центъра му, скрита в полите на Стара планина, се намира Заноженският водопад на р. Орловщица, който е една от природните забележителности на вършечкия район.
  • От Вършец има туристически пътеки до старопланинския връх Тодорини кукли (1785 m), наречен така заради групата от хълмове, които наподобяват женска фигура. Маршрутът започва над квартал Заножене и се преминава за около 4 часа, но съдържа стръмни изкачвания и е подходящ за активни и добре подготвени туристи. До върха може да се стигне по няколко различни пътеки и коларски път. Местността Зелени дел е на 10 km от Вършец и е най-удобният изходен пункт за изкачването на върха. [5] Възможно е и изкачване от хижа „Петрохан“ за около 2,5 часа до четирите върха Тодорини кукли. [6]
  • На 5 km западно от града, по пътя за Берковица, се намира село Спанчевци, известно също с минерален извор със забележителни лечебни качества.
  • На 12 km западно от Вършец, след с. Спанчевци, се намира Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий”, основан през ХІІІ в. Манастирът работи всеки ден, а празникът му е 11 май.
  • Край града на 8 km североизточно (в землището на с. Долно Озирово) има палеонтологично находище на фо̀силна фауна и флора от над 2 милиона години със световна известност [7],[8],[9],[10],[11],[12],[13]

Балнеология[редактиране | редактиране на кода]

Обновеният спа-център
Състав на минералната вода

Намерените останки от римски балнеологични съоръжения и предмети в град Вършец свидетелстват за използването на лековитите минерални води още от Древността.

Минералните води бликат от няколко извора. Температурата им е от 36,4 °С до 38 °С и са с общ дебит 15 л/сек. Водата от всички минерални извори е със слаба минерализация, алкална, хидро-карбонатна, натриево-сулфатна, ниска водна твърдост, бистра, безцветна и с приятни питейно-вкусови качества. Съдържа съединения на разнородни елементи: основно натрий, по-малко калций и хлор, а освен тях калий, литий, хидро-силикати и хидро-фосфати. Има следи от желязо, барий, алуминий, стронций, фосфати, манган, арсен и др. Подходяща е за вътрешно приемане, за инхалации, за напояване. Водата се прилага за лечение на: [1],[3]

  • Функционални болести на централната нервна система
  • Сърдечно-съдови заболявания
  • Ендокринно-обменни заболявания
  • Стомашно-чревни заболявания
  • Чернодробни заболявания
  • Болести на периферната нервна система

Подходяща е и за обща профилактика, укрепване и закаляване на организма, физическа и психическа преумора и други.

Във Вършец функционират два санаториума за лечение по клинични пътеки и профилактика и рехабилитация по програмата на НОИ.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Съборът на града е на 6 май, (Гергьовден).
  • В края на юли и първата седмица на август се провеждат мероприятията от Празника на курорта, минералната вода и Балкана – изложби на занаяти, културни и спортни събития. В местността „Зелени дел“ над квартал Заножене се организира ежегоден фолклорно-певчески събор „Пей, танцувай и на „Зелени дел“ се любувай“. Тържествената церемония с празничен концерт и илюминации е в първия петък на август. [14],[15],[16]
Църквата „Свети Георги“

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Еднородно вероизповедание – източноправославно. В църквата „Свети Георги“ е изложена репродукция на неръкотворна икона на Исус Христос. Храмът представлява кръстокуполна базилика. Строителството му започва през 1902 г. Светият олтар с прилежащите му икони е завършен през 1906 г. Там могат да се видят икони от ХVІІ и ХVІІІ в. Сред най-големите ценности на храма са четирите полилея, произведени в Йерусалим и Цариград и дарени от местни хора за освещаването на храма от Видинския митрополит Кирил през 1906 г. [1]

В близост в община Вършец се намира се намира действащият девически Клисурски манастир.

Гимназия „Иван Вазов“

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Във Вършец има няколко спортни отбора:

  • ФК „Вършец 2012“ (мъже, юноши, деца)
  • Отбор по противопожарен спорт – МПО Вършец (само деца)
  • Волейболен отбор – ВК „Вършец“ (деца)
  • Спортен клуб по планинско ориентиране „Незабравка“ (деца)

Обособена е и танцова паралелка с мажоретки.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Вършец е побратимен град или партньор с:[18]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Град Вършец, Официален туристически портал на България.
  2. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, 15.03.2016 г.
  3. а б Вършец – минерални извори и балнеолечение, Bghotelite.
  4. Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009.
  5. Вършец – връх Тодорини кукли (4 часа), Planinar.org.
  6. Изкачване на Тодорини кукли – четирите върха с едно име – Ели Иванова, „Друми в думи“, 17.08.2015.
  7. Боев, З. 1991. Палеонтоложкото съкровище на Вършец. – Природа и знание, 1: 19 – 20.
  8. Боев, З. 1993. Нов поглед към миналото. – Науката и ние, 1: 35.
  9. Боев, З. 1994. Вилафранкските птици от Вършец. – Природа, БАН, 1: 85 – 88.
  10. Боев, З. 2001. Палеонтологичното находище на късноплиоценска фауна и флора край Вършец. – Във: Вършец. Град на здравето. [Туристически пътеводител.]. Изд. къща „Градина“, София, 5.
  11. Боев, З. 2004. Палеонтологичното съкровище край град Вършец. – В: Община Вършец, България – Varshetz Municipality, Bulgaria. Tour Club ReMark, 23.
  12. Боев, З. 2012. Палеонтологичното находище край гр. Вършец – с голямо научно значение и потенциал за туризма. – в. „Вършец“, бр. 7, юли 2012, с. 3.
  13. Боев, З. 2013. Българският палеопарк край Вършец. – Природа, БАН, 3:28 – 33.
  14. Празник на курорта, минералната вода и Балкана – Вършец, 2017 – varshets.bg.
  15. Празник на курорта, минералната вода и Балкана във Вършец – БНР, 05.08.2017.
  16. Културен календар на Община Вършец – 2018 г., Официален сайт на Община Вършец, посетен на 6 май 2018 г.
  17. www.bnb.bg
  18. Списък на побратимени градове

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България