Въстание Мау Мау
| Въстание Мау Мау | |||
|---|---|---|---|
 Великобритански войници ескортират провизии нащрек за бойци на Мау Мау. | |||
| Информация | |||
| Период | 1952 - 1960 | ||
| Място | Британска Кения | ||
| Резултат | Британска победа | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Въстание Мау Мау в Общомедия | |||
Въстанието Мау Мау (1952 – 1960), известно още като въстанието на Мау Мау, извънредното положение в Кения и бунта на Мау Мау, е военен конфликт в британската колония Кения (1920 – 1963) между Кенийската армия за земя и свобода (KLFA), позната и като Мау Мау, и британските власти.[1]
Доминирана от народите кикую, меру и ембу, KLFA привлича и представители на народите камба и масаи, които се бият срещу белите европейски заселници в Кения, британската армия и местния кенийски полк (включващ британски колонисти, местни спомагателни милиции, и пробритански настроени кикую).[2]
Залавянето на бунтовническия лидер фелдмаршал Дедан Кимати на 21 октомври 1956 г. ознаменува поражението на Мау Мау и по същество прекратява британската военна кампания.[3] Въстанието обаче оцелява до независимостта на Кения от Великобритания, водено главно от части, включващи представители на меру, водени от фелдмаршал Муса Мвариама и генерал Баймунги. Баймунги, един от последните генерали на Мау Мау, е убит малко след като Кения постига независимост.[4]
KLFA не успява да привлече широка обществена подкрепа.[5] Франк Фюреди, във „Войната на Мау Мау в перспектива“, предполага, че това се дължи на британската политика на разделяй и владей.[6] Движението Мау Мау остава вътрешно разделено, въпреки опитите за обединяване на фракциите. Междувременно британците прилагат разработената стратегия и тактика за потискане на въстаниците, доказала се като успешна в малайската извънредна ситуация (1948 – 60).[7] Въстанието Мау Мау създава разрив между европейската колониална общност в Кения и населението във Великобритания,[8] а също така и води до насилствени разделения в общността на кикую. „Голяма част от борбата прониза самите африкански общности, вътрешна война, водена между бунтовници и така наречените „лоялисти“-африканци, които взеха страната на правителството и се противопоставиха на Мау Мау.“ [9] Потискането на въстанието Мау Мау струва на Великобритания 55 милиона паунда[10] и причинява най-малко 11 000 жертви, като някои оценки са значително по-високи.[11] Това включва 1090 екзекуции в края на войната, най-масовото
прилагане на смъртно наказание в историята Британската империя.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Blakeley, Ruth. State Terrorism and Neoliberalism: The North in the South. Routledge, 3 April 2009. ISBN 978-1-134-04246-3.
- ↑ In English, the Kikuyu people also are known as the „Kikuyu“ and as the „Wakikuyu“ people, but their preferred exonym is „Gĩkũyũ“, derived from the Swahili language.
- ↑ The Oxford Illustrated History of the British Army (1994) p. 350
- ↑ Kenya: A Love for the Forest. // Time. 1964-01-17. Посетен на 2018-02-12.
- ↑ The Oxford Illustrated History of the British Army (1994) p. 346.
- ↑ Füredi 1989
- ↑ Mumford 2012.
- ↑ Maloba 1998.
- ↑ Branch 2009.
- ↑ Gerlach 2010.
- ↑ а б Bloody uprising of the Mau Mau. // BBC News. 2011-04-07. Посетен на 2019-07-23.