Въстание Мау Мау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Въстание Мау Мау
Великобритански войници ескортират провизии нащрек за бойци на Мау Мау.
Великобритански войници ескортират провизии нащрек за бойци на Мау Мау.
Информация
Период 1952 - 1960
Място Британска Кения
Резултат Британска победа
Страни в конфликта

 Великобритания

Подкрепа:
 САЩ

Flag of Kenya.svg Мау Мау

Подкрепа:
Етиопия
Египет

Командири и лидери

Flag of United Kingdom.svg Елизабет II
Flag of United Kingdom.svg Уинстън Чърчил
(1951–1955)
Flag of United Kingdom.svg Антъни Идън
(1955–1957)
Flag of United Kingdom.svg Харолд Макмилън
(1957–1960)
Flag of United Kingdom.svg Иън Хендерсън
Flag of United Kingdom.svg Джордж Ерскин
Flag of United Kingdom.svg Кенер О'Конър
Евелин Баринг
Теренс Гавахан

Flag of Kenya.svg Джомо Кенята
Flag of Kenya.svg Дедан Кимати
Flag of Kenya.svg Муса Мвариама
Flag of Kenya.svg Варухиу Итоте
Flag of Kenya.svg Стенли Матенге

Въстание Мау Мау в Общомедия

Въстанието Мау Мау (1952 – 1960), известно още като въстанието на Мау Мау, извънредното положение в Кения и бунта на Мау Мау, е военен конфликт в британската колония Кения (1920 – 1963) между Кенийската армия за земя и свобода (KLFA), позната и като Мау Мау, и британските власти.[1]

Доминирана от народите кикую, меру и ембу, KLFA привлича и представители на народите камба и масаи, които се бият срещу белите европейски заселници в Кения, британската армия и местния кенийски полк (включващ британски колонисти, местни спомагателни милиции, и пробритански настроени кикую).[2]

Залавянето на бунтовническия лидер фелдмаршал Дедан Кимати на 21 октомври 1956 г. ознаменува поражението на Мау Мау и по същество прекратява британската военна кампания.[3] Въстанието обаче оцелява до независимостта на Кения от Великобритания, водено главно от части, включващи представители на меру, водени от фелдмаршал Муса Мвариама и генерал Баймунги. Баймунги, един от последните генерали на Мау Мау, е убит малко след като Кения постига независимост.[4]

KLFA не успява да привлече широка обществена подкрепа.[5] Франк Фюреди, във „Войната на Мау Мау в перспектива“, предполага, че това се дължи на британската политика на разделяй и владей.[6] Движението Мау Мау остава вътрешно разделено, въпреки опитите за обединяване на фракциите. Междувременно британците прилагат разработената стратегия и тактика за потискане на въстаниците, доказала се като успешна в малайската извънредна ситуация (1948 – 60).[7] Въстанието Мау Мау създава разрив между европейската колониална общност в Кения и населението във Великобритания,[8] а също така и води до насилствени разделения в общността на кикую. „Голяма част от борбата прониза самите африкански общности, вътрешна война, водена между бунтовници и така наречените „лоялисти“-африканци, които взеха страната на правителството и се противопоставиха на Мау Мау.“ [9] Потискането на въстанието Мау Мау струва на Великобритания 55 милиона паунда[10] и причинява най-малко 11 000 жертви, като някои оценки са значително по-високи.[11] Това включва 1090 екзекуции в края на войната, най-масовото

прилагане на смъртно наказание в историята Британската империя.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Blakeley, Ruth. State Terrorism and Neoliberalism: The North in the South. Routledge, 3 April 2009. ISBN 978-1-134-04246-3.
  2. In English, the Kikuyu people also are known as the „Kikuyu“ and as the „Wakikuyu“ people, but their preferred exonym is „Gĩkũyũ“, derived from the Swahili language.
  3. The Oxford Illustrated History of the British Army (1994) p. 350
  4. Kenya: A Love for the Forest. // Time. 1964-01-17. Посетен на 2018-02-12.
  5. The Oxford Illustrated History of the British Army (1994) p. 346.
  6. Füredi 1989
  7. Mumford 2012.
  8. Maloba 1998.
  9. Branch 2009.
  10. Gerlach 2010.
  11. а б Bloody uprising of the Mau Mau. // BBC News. 2011-04-07. Посетен на 2019-07-23.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]