Направо към съдържанието

Въстание Мау Мау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Въстание Мау Мау
Великобритански войници ескортират провизии нащрек за бойци на Мау Мау.
Великобритански войници ескортират провизии нащрек за бойци на Мау Мау.
Информация
Период1952 - 1960
МястоБританска Кения
РезултатБританска победа
Страни в конфликта
 Великобритания
Подкрепа:
 САЩ
Мау Мау
Подкрепа:
Етиопия
Египет
Командири и лидери
Елизабет II
Уинстън Чърчил
(1951–1955)
Антъни Идън
(1955–1957)
Харолд Макмилън
(1957–1960)
Иън Хендерсън
Джордж Ерскин
Кенер О'Конър
Евелин Баринг
Теренс Гавахан
Джомо Кенята
Дедан Кимати
Муса Мвариама
Варухиу Итоте
Стенли Матенге
Въстание Мау Мау в Общомедия

Въстанието Мау Мау (1952 – 1960), известно още като въстанието на Мау Мау, извънредното положение в Кения и бунта на Мау Мау, е военен конфликт в британската колония Кения (1920 – 1963) между Кенийската армия за земя и свобода (KLFA), позната и като Мау Мау, и британските власти.[1]

Доминирана от народите кикую, меру и ембу, KLFA привлича и представители на народите камба и масаи, които се бият срещу белите европейски заселници в Кения, британската армия и местния кенийски полк (включващ британски колонисти, местни спомагателни милиции, и пробритански настроени кикую).[2]

Залавянето на бунтовническия лидер фелдмаршал Дедан Кимати на 21 октомври 1956 г. ознаменува поражението на Мау Мау и по същество прекратява британската военна кампания.[3] Въстанието обаче оцелява до независимостта на Кения от Великобритания, водено главно от части, включващи представители на меру, водени от фелдмаршал Муса Мвариама и генерал Баймунги. Баймунги, един от последните генерали на Мау Мау, е убит малко след като Кения постига независимост.[4]

KLFA не успява да привлече широка обществена подкрепа.[5] Франк Фюреди, във „Войната на Мау Мау в перспектива“, предполага, че това се дължи на британската политика на разделяй и владей.[6] Движението Мау Мау остава вътрешно разделено, въпреки опитите за обединяване на фракциите. Междувременно британците прилагат разработената стратегия и тактика за потискане на въстаниците, доказала се като успешна в малайската извънредна ситуация (1948 – 60).[7] Въстанието Мау Мау създава разрив между европейската колониална общност в Кения и населението във Великобритания,[8] а също така и води до насилствени разделения в общността на кикую. „Голяма част от борбата прониза самите африкански общности, вътрешна война, водена между бунтовници и така наречените „лоялисти“-африканци, които взеха страната на правителството и се противопоставиха на Мау Мау.“ [9] Потискането на въстанието Мау Мау струва на Великобритания 55 милиона паунда[10] и причинява най-малко 11 000 жертви, като някои оценки са значително по-високи.[11] Това включва 1090 екзекуции в края на войната, най-масовото

прилагане на смъртно наказание в историята Британската империя.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Blakeley, Ruth. State Terrorism and Neoliberalism: The North in the South. Routledge, 3 April 2009. ISBN 978-1-134-04246-3.
  2. In English, the Kikuyu people also are known as the „Kikuyu“ and as the „Wakikuyu“ people, but their preferred exonym is „Gĩkũyũ“, derived from the Swahili language.
  3. The Oxford Illustrated History of the British Army (1994) p. 350
  4. Kenya: A Love for the Forest // Time. 1964-01-17. Посетен на 2018-02-12.
  5. The Oxford Illustrated History of the British Army (1994) p. 346.
  6. Füredi 1989
  7. Mumford 2012.
  8. Maloba 1998.
  9. Branch 2009.
  10. Gerlach 2010.
  11. а б Bloody uprising of the Mau Mau // BBC News. 2011-04-07. Посетен на 2019-07-23.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Branch, Daniel (2009). Defeating Mau Mau, Creating Kenya: Counterinsurgency, Civil War, and Decolonization. New York, NY: Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-13090-5.
  • Füredi, Frank (1989). The Mau Mau War in Perspective. London: James Currey; Nairobi: Heinemann Kenya; Athens, OH: Ohio University Press. ISBN 978-0-821-40940-4.
  • Gerlach, Christian (2010). Extremely Violent Societies: Mass Violence in the Twentieth-Century World. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-88058-9.
  • Maloba, Wunyabari O. (1998) [1993]. Mau Mau and Kenya: An Analysis of a Peasant Revolt. (revised ed.). Bloomington, IN: Indiana University Press. ISBN 978-0-852-55745-7.
  • Mumford, Andrew (2012). The Counter-Insurgency Myth: The British Experience of Irregular Warfare. Abingdon: Routledge. ISBN 978-0-415-66745-6.


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mau Mau rebellion в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​