Въстание на Асен и Петър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Въстание на Асен и Петър
Second Bulgarian Empire (1185-1196).png
България по време на въстанието
Информация
Период 1185 – 1187
Място Балкански полуостров
Резултат Решителна българска победа. Възстановяване на българската държава
Воюващи страни
България Византия
Командири
Иван Асен I
Теодор-Петър
Исак II Ангел

Въстанието на Асен и Петър е освободително движение на българите в днешна Северна България по време на Византийското владичество над българските земи. Въстанието избухва на 26 октомври 1185 г. (празника на Св. Димитър Солунски), породено от увеличение на данъците, и завършва със създаването на т. нар. Второ българско царство, управлявано от династията на Асеневци.

Причини и повод[редактиране | редактиране на кода]

Като причини, довели до избухване на въстанието, се посочват неблагоприятните за Византийската империя събития в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат настъпват сериозни вътрешни смутове и държавата започва да търпи поражения в битките срещу външни нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите ѝ нормани успяват да заграбят градовете Драч и Солун, като стигат чак до Одрин.

Точно в този момент византийският император се решава на една крайно противоречива мярка – да обложи българското население с извънреден данък, за да напълни хазната във връзка с предстоящата му женитба за унгарска принцеса. Това предизвиква внезапното надигане на населението в Северна България, към което се присъединяват и част от власите, живеещи отсам река Дунав.

Ход на въстанието[редактиране | редактиране на кода]

Църквата Свети Димитър Солунски (Велико Търново), която историческите сведения свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър

Начело на въстанието застават двамата братя Асен и Теодор, които са недоволни от отказа на императора да им даде исканата от тях прония върху Трапезица и сегашния Царевец. Под тяхно ръководство въстанието избухва на 26 октомври 1185 г. За цар на българите и власите е провъзгласен по-големият от двамата братя – Теодор, който е коронясан под името Петър IV.

През лятото на 1186 г. византийският император Исак II Ангел решава да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгва срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят, Асен и Петър са принудени да изтеглят своята войска на север от река Дунав, където привличат куманите на своя страна. На следващата година въстанието придобива организиран характер и победите не закъсняват. За кратко време българите освобождават по-главните селища от Северна България (без Преслав) и успяват да проникнат през старопланинските проходи в Тракия.

Начало на Втората българска държава[редактиране | редактиране на кода]

Опитът на императора повторно да разгроми българите не успява и през пролетта на 1187 г. той е принуден да сключи примирие с тях (т. нар. ''Ловешко примирие''), с което фактически признава възобновяването на българската държава на север от Стара планина.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]