Въстание на Гилдон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Въстание на Гилдон
Информация
Период 397 – 398 г.
Място Северна Африка (римска провинция)
Страни в конфликта

Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска империя

Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска империя

Командири и лидери

Флавий Хонорий

Гилдон

Въстанието на Гилдон или Гилдонският бунт (Gildonic revolt) е бунт на военачалника и управителя (comes et magister utriusque militiae per Africam) comes Гилдон в Северна Африка против Рим и римския император Флавий Хонорий през 397 и 398 г.

През 398 г. западноримският военачалник Флавий Стилихон изпраща Масцезел (брат на Гилдон, който бил убил децата на Масцезел) с 5 000 галски ветерани в Северна Африка. Бунтът е потушен чрез битката при Табрака на 31 юли 398 г. и Гилдон се самоубива. Провинция Африка е отново подчинена на западноримското управление. Стилихон нарежда също отстраняването и на Масцезел.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]