Въстание на Гилдон
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Въстанието на Гилдон или Гилдонският бунт (Gildonic revolt) е бунт на военачалника и управителя (comes et magister utriusque militiae per Africam) comes Гилдон в Северна Африка против Рим и римския император Флавий Хонорий през 397 и 398 г.
През 398 г. западноримският военачалник Флавий Стилихон изпраща Масцезел (брат на Гилдон, който бил убил децата на Масцезел) с 5.000 галски ветерани в Северна Африка. Бунтът e потушен чрез битката при Табрака на 31 юли 398 г. и Гилдон се самоубива. Провинция Африка е отново подчинена на западноримското управление. Стилихон нарежда също отстраняването и на Масцезел.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Амиан Марцелин, Storie, xxix.5.6,21,24.