Въстание на Капитан Дядо Никола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Въстанието на Капитан Дядо Никола, или още Дядо-Николово въстание, през 1856 г. в Търновско и Габровско е организирано от Никола Филиповски (известен като Капитан Дядо Никола или само Дядо Никола).

Поради избухването на Кримската война част от населението в българските земи се раздвижва. Организирано е от Дядо Никола с помощта на Петко Славейков, Никола Козлев и Петър - Пандели Кисимов. Заговорниците се свързват дори и с Георги Раковски.

Първоначалният план е да се завземе конакът в Търново, откъдето да се въоръжат въстаниците, но предателство осуетява намеренията им.

На 28 юли 20-ина четници се събират в Лясковския манастир, Търновско. Оттам четата поема към Балкана, като по пътя към нея се присъединяват четници от Тревненските и Габровските села и махали, така че тя нараства на около 140 души. В покрайнините на Габрово въстаниците от пресрещнати от османска войска и са разбити.

Останалите живи четници поемат през Стара планина към село Шипка, но след още няколко престрелки са окончателно разпръснати. Войводата Капитан Дядо Никола е убит на 3 август.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова, В., Куманов, М., „Кратък исторически справочник на България“, „Народна просвета“, София, 1983 г.
     Портал „Велико Търново“         Портал „Велико Търново          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България