Въстание на Капитан Дядо Никола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Въстание на Капитан Дядо Никола или още Дядо-Николово въстание е въстание от 1856 г. във Великотърновско и Габровско, организирано от Никола Филиповски.

Поради избухването на Кримската война една част от населението в българските земи се раздвижило. Населението от гореизброените окръзи е организирано от дядо Никола с помощта на Петко Славейков, Никола Козлев и Петър - Пандели Кисимов. Заговорниците се свързват дори и с Георги Раковски.

Първоначалният план е бил да се завземе конака в Търново, откъдето да се въоръжат въстаниците, но предателство осуетява намеренията им.

На 28 юли 20-тина четници се събрали в Лясковския манастир, Търновско. Оттам четата поела към Балкана, като по пътя към нея се присъединили четници от Тревненските и Габровските села и махали, така че тя нараснала на около 140 души. В покрайнините на Габрово въстаниците били пресрещнати от османска войска и разбити. Останалите живи четници поели към село Шипка, но след още няколко престрелки били окончателно разпръснати. Войводата Капитан Дядо Никола бил убит на 3 август.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова, В., Куманов, М., Кратък исторически справочник на България, Народна просвета, София, 1983 г.