Въстание на Хмелницки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Въстание на Хмелницки
въстание
Богдан Хмелницки влиза победоносно в Киев. Картина на Микола Ивасюк, края на XIX век.
Богдан Хмелницки влиза победоносно в Киев. Картина на Микола Ивасюк, края на XIX век.
Информация
Период1648 – 1657 г.
МястоУкрайна, Княжество Молдова, Беларус, Полско-Литовска държава
РезултатПобеда на казаците
Страни в конфликта
Запорожки казаци

Казашко хетманство (от 1649 г.)
Кримско ханство (до 1654 г.)
Донски казаци[1][2][3]
Княжество Молдова (1650-1653 г., 1657 г.[4])
Московско царство (1654-1656 г.)
Шведска империя (от 1655 г.)[4]
Маркграфство Бранденбург (1656-1657 г.)[4]
Херцогство Прусия (1656-1657 г.)[4]
Княжество Трансилвания (1657 г.)[4]

Влашко княжество (1657 г.)[4]		 Полско-Литовска държава

Херцогство Прусия (до 1656 г.)[5]
Княжество Молдова (1653 г.[4]
Влашко княжество (1653 г.)[4]
Княжество Трансилвания (1653 г.)[4]
Кримско ханство (от 1654 г.)

Дания-Норвегия (1657 г.)[4]
Командири и лидери
Богдан ХмелницкиВладислав IV Васа
Ян II Кажимеж
Жертви и загуби
неяснинеясни
Въстание на Хмелницки в Общомедия

Хмелницкото въстание е широкомащабно въоръжено въстание на запорожките казаци в Полско-Литовската държава, насочено срещу правителството на страната и поддържано от широки прослойки на руско-православното население там.[6][7] То се състои под ръководството на Богдан Хмелницки през годините 1648-1657.[6] Причината е нарастващият произвол на полските благороднически земевладелци спрямо украинско-белоруското (рутенското) селско население, икономическата експлоатация и религиозният натиск върху православното население вследствие на Брестката уния. В съвременната украинска и беларуска историография въстанието често се нарича „националноосвободителна война на украинския и беларуския народ“.

В историята на юдаизма, възстанието се свързва най-вече със състоялите се погроми над еврейското население.

Ход на въстанието[редактиране | редактиране на кода]

Богдан Хмелницки – русински благородник, чието имущество е иззето – се отправя в Запорожката Сеч (крепостта на казаците отвъд бързеите на Днепър) и там той бива избран за хетман. Предвожданата от него Запорожка казашка войска, в която имало огромен приток на антиполско население, започва успешна кампания срещу армията на полската корона, нанасяйки ѝ няколко тежки удара. Още през 1648 г., в началото на въстанието, Богдан Хмелницки изпраща свой пратеник в Москва с молба за помощ. Тъй като обаче цар Алексей I, който по това време се бори с вътрешни размирици, не желае да започне нова война срещу Полско-Литвската държава, казаците се съюзяват с хана на Кримското ханство. Като отплата на кримските татари е позволено да задържат главницата от плячкосаните полски стоки. Казаците започват неумолимо настъпление на запад, кланета на поляци, йезуити, римокатолическо духовенство и евреи в голям мащаб по време на кампанията. Колко евреи са станали жертва на погромите, е спорно в научните изследвания; по оценка на изследователя на геноциди Гунар Хайнзон са били убити между 34 000 и 42 500 души,[8] историкът Шаул Щампфер оценява жертвите на около 18 000, което съответства на малко под половината от еврейското население на Украйна.[9] Въстанието не се ограничава само до източнославянската област на полската корона (днешна Украйна), но обхваща и източнославянските области на Великото литовско херцогство (днешен Беларус).[10]

Късметът напуска Хмелницки, когато кримският хан Ислям III Гирай предава казаците в битките при Сборив, Берестечко и Жванец, за да не отслаби Полско-Литовската държава твърде много. След това Хмелницки отново се обръща към руския цар Алексей I. На Радата в Переяслав през януари 1654 г. голяма част от казашкия елит полага клетва за вярност към руския цар. След това Руското царство обявява война на Полско-Литовската държава. Руско-полска война между 1654-1667 г. фактически се явява продължение на Хмелницкото въстание. В крайна сметка оспорените от казаците териториите на Полско-Литовската държава (намиращи се в днешна Украйна) са поделени между Руското Царство и Полско-Литовската държава по поречието на река Днепър.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Большая советская энциклопедия (3-е издание). Том 18 (статья «Освободительная война украинского народа 1648-54»). М.: Большая российская энциклопедия (издательство)|Советская энциклопедия, 1974.
  2. ↑ Советская историческая энциклопедия. Том 10 (статья «Освободительная война украинского и белорусского народов в середине 17 в.») М.: Большая российская энциклопедия (издательство)|Советская энциклопедия, 1967.
  3. ↑ Советская военная энциклопедия. Том 6 (статья «Освободительная война украинского и белорусского народов 1648-54») М.: Воениздат, 1978.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к вж. Шведски потоп, Малка северна война
  5. ↑ Овсій, Іван Олексійович. Зовнішня політика України від давніх часів до 1944 року : навч. посібник для студ. гуманітар. спец. вищих закладів освіти / І. О. Овсій . – Київ : Либідь, 1999 . – 238 с. // Архивиран от оригинала на 2017-10-13. Посетен на 2017-08-20.
  6. ↑ а б The Editors of Encyclopaedia. Bohdan Khmelnytsky // Encyclopedia Britannica. 2022-08-12. Посетен на 2023-01-26. (на английски)
  7. ↑ Hajda, Lubomyr A.; Yerofeyev, Ivan Alekseyevich; Makuch, Andrij; Stebelsky, Ihor; Kryzhanivsky, Stepan Andriyovich; Zasenko, Oleksa Eliseyovich. Ukraine. The Cossacks of Ukraine // Encyclopedia Britannica. 2022-10-18. Посетен на 2023-01-26. (на английски)
  8. ↑ Gunnar Heinsohn: Lexikon der Völkermorde (= Rororo 22338 rororo aktuell). Rowohlt, Reinbek bei Hamburg 1998, ISBN 3-499-22338-4.
  9. ↑ Shaul Stampfer: What actually happened to the Jews of Ukraine in 1648? In: Jewish History. Bd. 17, Nr. 2, 2003, S. 207–227, zitiert nach Frank Golczewski: Chmielnicki-Pogrome (1648–1649). In: Wolfgang Benz (Hrsg.): Handbuch des Antisemitismus, Bd. 4, Ereignisse, Dekrete, Kontroversen. De Gruyter Saur, Berlin 2011 ISBN 978-3-598-24076-8, S. 74. (abgerufen über De Gruyter Online).
  10. ↑ Зинько, Мария Алексеевна. Освободительная война украинского и белорусского народов 1648-1654 // Большая российская энциклопедия 2004–2017. Т. 24. Москва, 2014 г. с. 515. Посетен на 2023-01-26. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Chmelnyzkyj-Aufstand“ и страницата „Восстание Хмельницкого“ в Уикипедия на немски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Въстание_на_Хмелницки&oldid=12169352“.