Вътрешногерманска граница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Вътрешногерманската граница (на немски: Innerdeutsche Grenze) или германско-германска граница (Deutsch-Deutsche Grenze), представлява първоначално междузонална граница (Zonengrenze) между окупационните зони на Съюзниците на остатъчната територия на бившата Нацистка Германия, а по-късно и междудържавна граница между Германската демократична република (ГДР, разговорно наричана Източна Германия) и Федералната република Германия (ФРГ, аналогично наричана Западна Германия).

Нейната обща дължина е 1393 km, започвайки от Балтийско море и завършвайки при Чехословакия. Просъществува до 1990 година.

Официално е създадена на 1 юли 1945 година като граница между Съветската и Западната (включваща американската, британската и френската) окупационни зони. Източната страна е устроена като една от най-добре укрепените граници, има дълга линия от високи метални огради и стени, бодлива тел, алармени инсталации, ровове срещу превозни средства, кули за наблюдение, автоматични капани, както и мини. Охранява се от 50 000 въоръжени охранители от ГДР, от отсрещната страна на които има десетки хиляди западногермански, британски и американски охранители и войници[1]. В хинтерланда, зад границите, има над 1 милион войници от НАТО и ОВД.

Тази граница е физически израз на Чърчиловата метафора за Желязната завеса, разделяща Съветския от Западния блок през Студената война. Това е също така граница между двете идеологически системи, на капитализма и на комунизма.

Източна Германия поетапно я изгражда от 1952 до края на 1980-те години.[2] Фортификациите служат за спиране на потенциалните емигранти от Източна Германия към Запада. Твърди се, че около 1000 души са загинали в опита да я пресекат[3]. Източногерманските граждани са подложени на драстични мерки за ограничаване в придвижването[4].

По-известната Берлинска стена е физически отделна, с по-слабо развита и по-къса гранична преграда около Западен Берлин, на повече от 155 km източно от Вътрешногерманската граница. Берлин е разделен по подобен начин от 4-те Велики сили след Втората световна война, макар целият град да е в Съветската зона; така е превърнат в анклав на Западна Германия (без официално да е част от нея), обграден от източногерманска територия.

На 9 ноември 1989 г. правителството на ГДР обявява, че Берлинската стена и Вътрешногерманската граница ще бъдат отворени. В следващите няколко дена милиони източногерманци се стичат, за да посетят Запада. Откриват се все повече пропускателни пунктове и стотици хиляди хора се преместват на Запад в следващите месеци. Отново са установени връзки на всякакво равнище между дългогодишно разделените общности, а контролите по границата стават бегла формалност. Краят на Вътрешногерманската граница настъпва на 1 юли 1990 година, точно 45 години нейното създаване[5]. 3 месеца по-късно Обединението на Германия ознаменува края на разделението на страната.

От Вътрешногерманската граница са останали малко следи. Пътят ѝ е обявен за част от Европейския зелен пояс, който свързва национални паркове и природни резервати от Северния полярен кръг до Черно море. В памет на разделението и обединението на Германия по старата граница са създадени музеи и паметници, а на някои места са запазени части от фортификациите[6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Faringdon, Hugh (1986). Confrontation: the Strategic Geography of NATO and the Warsaw Pact. London: Routledge & Kegan Paul Books. pp. 282 – 84. ISBN 0-7102-0676-3
  2. Faringdon, Hugh (1986). Confrontation: the Strategic Geography of NATO and the Warsaw Pact. London: Routledge & Kegan Paul Books. p. 284. ISBN 0-7102-0676-3
  3. McDougall, Alex (2004). Youth Politics in East Germany: The Free German Youth Movement 1946 – 1968. Oxford: Clarendon Press. p. 40. ISBN 0-19-927627-7
  4. Czuczka, Tony (13 януари 2000). „Last East German communist boss going to jail unrepentant“. Associated Press
  5. Staff (2 юли 1990). „Berlin reunites, borders fade“. The Record. Bergen County
  6. Cramer, Michael (2008). German-German Border Trail. Rodingersdorf: Esterbauer. pp. 8 – 9. ISBN 978-3-85000-254-7
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Inner German border“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.