Въча (язовир)

Въча
	Въча
Местоположение
	Местоположение в Девин
Местоположение	Девин, Република България
Надм. височина	540 m
Построен	1975 г.
Язовирна стена
Вид	бетонова гравитачна
Височина	144,5 m
Дължина	420 m
Преливници	1х 2060 m³/s
Езеро
Дължина	15 km
Ширина	1600 m
Площ	5 km²
Воден обем	226 200 000 m³
Приток	Въча
Отток	Въча
	Въча в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Въча.

„Въча“ (бивш „Антонивановци“ от 5 април 1960 до 11 юни 1999 г.^[1]) е язовир в Южна България. Разположен е в Родопите, по поречието на река Въча, на границата между областите Смолян, Пазарджик и Пловдив. Част е от Каскадата „Доспат-Въча“ на Националната електрическа компания.

История

Язовирът е построен през 1968 – 1975 година.^[2]

Предишното му име е „Антонивановци“ (или „Антон Иванов“), наречен на загиналите в района партизани от отряд „Антон Иванов“ през февруари-март 1944 г. На километър западно от язовирната стена, на брега (Община Брацигово) е издигнат мемориал в чест на загиналите.

Описание

Язовир „Въча“ е годишен изравнител и второ по значение водохранилище (след язовир Доспат) на Каскада „Доспат-Въча“, като събира преработените води от ВЕЦ „Девин“, заедно с допълнителния приток на река Въча под него.^[2] Язовирната стена е разположена на 12 километра южно от Кричим, а завиряването продължава в продължение на около 15 километра по тясната долина на Въча до село Михалково. Язовирното езеро влиза в землищата на град Кричим и селата Михалково, Селча, Осиково, Фотиново и Равногор. Езерото заема площ от 5,0 km², а общият му завирен обем е 226,2 милиона кубични метра.^[2]

Язовирната стена е най-високата в България – 144,5 m. Тя е бетоновогравитачна и има дължина по короната 420 m. Преливникът, разделен на 4 полета по 8 m, е разположен в средата на стената и има капацитет 2060 m³/s, като прелелите води се отвеждат по въздушния откос на стената до изхвъргач, разположен на покрива на подязовирната ПАВЕЦ „Орфей“.^[2]

Туризъм

В язовира вирее голямо разнообразие от риба – бял амур, платика, бяла риба, бабушка, каракуда, кефал, костур, скобар, сом, уклей, слънчева риба, шаран, червеноперка, толстолоб, есетра, и щука. Поради това е много известно място за риболов.

В язовира има много понтони с постройки, включително риборазвъдна ферма. Някои от понтонните къщи се отдават под наем и през лятото се посещават от почиващи и туристи. Около тях може да се кара водно колело, лодка или джет.

Край бреговете на язовира има добри условия за туризъм. Създадени са почивни станции и хотели. Покрай язовира минава пътят Кричим – Девин. Добра гледка към местността се разкрива от връх Свети Илия.

Галерия

Язовирната стена
Язовирът през зимата
Мемориалът „Антонивановци“

Източници

↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 50.
1 2 3 4 Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 81 – 83.

[1] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 50.

[набатов-2] 1 2 3 4 Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 81 – 83.

[1]

[2]