Въча (язовир)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Въча.
| Въча | |
|---|---|
 | |
| Местоположение | |
  Местоположение в България | |
| Надм. височина | 540 m |
| Построен | 1975 г. |
| Язовирна стена | |
| Вид | бетонова гравитачна |
| Височина | 144,5 m |
| Дължина | 420 m |
| Преливници | 1х 2060 m³/s |
| Езеро | |
| Дължина | 15 km |
| Ширина | 1600 m |
| Площ | 5 km² |
| Воден обем | 226 200 000 m³ |
| Приток | Въча |
| Отток | Въча |
| Въча в Общомедия | |
„Въча“ (бивш „Антонивановци“ от 5 април 1960 до 11 юни 1999 г.[1]) е язовир в Южна България. Разположен е в Родопите, по поречието на река Въча, на границата между областите Смолян, Пазарджик и Пловдив. Част е от Каскадата „Доспат-Въча“ на Националната електрическа компания.
История[редактиране | редактиране на кода]
Язовирът е построен през 1968 – 1975 година.[2]
Предишното му име е „Антонивановци“ (или „Антон Иванов“), наречен на загиналите в района партизани от отряд „Антон Иванов“ през февруари-март 1944 г. На километър западно от язовирната стена, на брега (Община Брацигово) е издигнат мемориал в чест на загиналите.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Язовир „Въча“ е годишен изравнител и второ по значение водохранилище (след язовир Доспат) на Каскада „Доспат-Въча“, като събира преработените води от ВЕЦ „Девин“, заедно с допълнителния приток на река Въча под него.[2] Язовирната стена е разположена на 12 километра южно от Кричим, а завиряването продължава в продължение на около 15 километра по тясната долина на Въча до село Михалково. Язовирното езеро влиза в землищата на град Кричим и селата Михалково, Селча, Осиково, Фотиново и Равногор. Езерото заема площ от 5,0 km², а общият му завирен обем е 226,2 милиона кубични метра.[2]
Язовирната стена е най-високата в България – 144,5 m. Тя е бетоновогравитачна и има дължина по короната 420 m. Преливникът, разделен на 4 полета по 8 m, е разположен в средата на стената и има капацитет 2060 m³/s, като прелелите води се отвеждат по въздушния откос на стената до изхвъргач, разположен на покрива на подязовирната ПАВЕЦ „Орфей“.[2]
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
В язовира вирее голямо разнообразие от риба – бял амур, платика, бяла риба, бабушка, каракуда, кефал, костур, скобар, сом, уклей, слънчева риба, шаран, червеноперка, толстолоб, есетра, и щука. Поради това е много известно място за риболов.
В язовира има много понтони с постройки, включително риборазвъдна ферма. Някои от понтонните къщи се отдават под наем и през лятото се посещават от почиващи и туристи. Около тях може да се кара водно колело, лодка или джет.
Край бреговете на язовира има добри условия за туризъм. Създадени са почивни станции и хотели. Покрай язовира минава пътят Кричим – Девин. Добра гледка към местността се разкрива от връх Свети Илия.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Язовирната стена
Язовирът през зимата
Мемориалът „Антонивановци“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 50.
- ↑ а б в г Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 81 – 83.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ЯЗОВИРЕН РАЙОН „ВЪЧА“ – в сайта на „НЕК“ АД
- Язовир Въча – в yazoviri.freebg.eu
- 360-градусова видеопанорама
| ||||||||||||
| |||||
Портал „
Портал „