Въча (язовир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Въча.

„Въча“
Vucha PAN-HDR.jpg
Язовир „Въча“
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.9319° с. ш. 24.4383° и. д.
Местоположение в България
Надм. височина 540 m
Построен 1975 година
Язовирна стена
Вид бетонова гравитачна
Височина 144,5 m
Дължина 420 m
Преливници 4 броя, 2060 m3/сек
Езеро
Площ 4,97-5,2 km2
Воден обем 226 120 000 m3
Приток 635 m3/сек
Водосборен басейн 1465 km2
Източник река Въча
„Въча“ в Общомедия

„Въча“ (бивш „Антонивановци“ от 5 април 1960 до 11 юни 1999 г.[1]) е язовир в Южна България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предишното име на язовира е „Антонивановци“ (или Антон Иванов), наречен на загиналите в района партизани от отряд „Антон Иванов“ през февруари-март 1944 г. На километър западно от язовирната стена, на брега (Община Брацигово) е издигнат мемориал в чест на загиналите.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в Родопите, по поречието на река Въча, на границата между Област Смолян, Област Пазарджик, Област Пловдив. Язовирната стена отстои по на 10 километра югозападно от Кричим и югоизточно от Брацигово, а завиряването е на 12 километра североизточно от Девин.

Част е от каскадата „Доспат-Въча“. Ограничен е от най-високата язовирна стена в страната – 144,5 м. Той е най-големият язовир на реката и сред от най-големите в България изобщо. Дълъг е около 10 км – от стената при почивна станция „Антонивановци“ до завиряването при с. Михалково.

Водите на язовира се използват за напояване на Пловдивското поле. В язовира вирее голямо разнообразие от риба – бял амур, платика, бяла риба, бабушка, каракуда, кефал, костур, скобар, сом, уклей, слънчева риба, шаран, червеноперка и щука. Поради това е много известно място за риболов.

В язовира има много понтони с постройки, включително риборазвъдна ферма. Някои от понтонните къщи се отдават под наем и през лятото се посещават от почиващи и туристи. Около тях може да се кара водно колело, лодка или джет.

Край бреговете на язовира има добри условия за туризъм. Създадени са почивни станции и хотели. Покрай язовира минава пътят КричимДевин. Добра гледка към местността се разкрива от връх Свети Илия.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 50.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]