Въча (язовир)
| „Въча“ | |
|---|---|
Язовир „Въча“
|
|
| Местоположение | |
 |
|
| Надм. височина | 540 m |
| Построен | 1975 година |
| Язовирна стена | |
| Вид | бетонова гравитачна |
| Височина | 144,5 m |
| Дължина | 420 m |
| Преливници | 4 броя, 2060 m3/сек |
| Езеро | |
| Площ | 4,97 km2 |
| Воден обем | 226 120 000 m3 |
| Приток | 635 m3/сек |
| Водосборен басейн | 1465 km2 |
| Източник | река Въча |
| „Въча“ в Общомедия | |
„Въча“ (от 5 април 1960 г. до 11 юни 1999 г. Антонивановци)[1] е язовир в България.
Съдържание
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е в Южна България, в района на Родопите, по поречието на река Въча, на границата между Област Пловдив, област Смолян и Област Пазарджик и е част от каскадата Доспат-Въча. Той е най-големият язовир на реката и един от най-големите в България въобще. Дълъг е около 18 км – от почивна станция „Антонивановци“ до с. Михалково. Осигурява част от питейната вода за Пловдив и се използва за напояване на Пловдивското поле. Язовирът притежава най-високата язовирна стена в България – 144,5 м. В яз. Въча има голям брой понтони. Някои от понтонните къщи се отдават под наем и лятото са популярна цел за почиващи и туристи. Около тях може да се кара водно колело, лодка или джет. Тук може да се види 360 градусова панорама недалеч от град Кричим.
История[редактиране | редактиране на кода]
Рибно богатство[редактиране | редактиране на кода]
В язовир Въча вирее голямо разнообразие от риба – бял амур, платика, бяла риба, бабушка, каракуда, кефал, костур, скобар, сом, уклей, слънчева риба, шаран, червеноперка и щука. Поради това той е много известна дестинация за риболов.
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Край бреговете на язовира има добри условия за туризъм. Създадени са почивни станции и хотели. Покрай язовира минава пътят Кричим-Девин. Добра гледка към местността се разкрива от връх Свети Илия.
Любопитно[редактиране | редактиране на кода]
Предишното име на язовира е Антон Иванов или Антонивановци. На брега от страната на Пазарджишка област е издигнат мемориал в чест на четата.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
||||||||||||
|
|||||
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 50.
