Вячеслав Липински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вячеслав Казимирович Липински
В'ячеслав Казимирович Липинський
Wacław Lipiński
Роден5 април 1882 г. (стар стил)
Починал14 юни 1931 г. (49 г.)
Професияполитик, публицист
Подпис
Вячеслав Казимирович Липински в Общомедия

Вячеслав Казимирович Липински (на украински: В'ячеслав Казимирович Липинський; на полски: Wacław Lipiński 17 април 1882 – 14 юни 1931) е украински историк от полски произход, политик, политолог, учен.

Той е идеолог на украинския консерватизъм (Хетманско движение), основател на Украинската демократично-селска партия и на Украинския университет в Прага. Член е на научното дружество „Т. Шевченко“ (1914).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в полско семейство в родовото имение Затурци край Луцк в областта Волиния. Принадлежи към старинен полски дворянски род. Вячеслав е най-възрастният син на Казимир Липински и Клара Рокицка. Има по-малки братя Станислав и Владимир и по-малка сестра Ванда. До 12 години се обучава у дома си, а след това – в житомирската, луцката и киевската гимназии. Атестат за зрялост получава в Киев. През 1902 – 1903 г. преминава годишната си военна служба в драгунския полк в Кременец. През 1903 г. постъпва в селскостопанския факултет на Ягелонския университет в Краков, но скоро губи интерес към аграрните науки и се увлича по историята и обществените науки. През 1905 г. прекъсва обучението си и се заема с исторически изследвания в библиотеките на града и архивите. На 30 август 1906 г. се жени за Казимира Шуминска. През октомври същата година постъпва в катедрата по социални науки в университета в Женева, но през лятото на 1907 г. по здравословни причини е принуден да прекъсне обучението си.

През 1908 г. се завръща в Украйна и се установява в хутор край Уман, където се занимава с научна дейност. През този период излизат първите му произведения „Даниел Братковски“ (1909), „Генерал от артилерията на Великото литовско княжество“ (1909). В написания на полски език историко-философски труд „Шляхтата в Украйна“ (1909) Липински обосновава решаващата роля на шляхтата в процеса на формиране на украинската държавност и я призовава да се бори за възраждането на Украйна. През 1910 г. се премества в Краков (Полша). През 1912 г. издава там сборника с основните си научни трудове и исторически документи „Z dziejów Ukrainy“ („От историята на Украйна“) – своеобразно обобщение на историческите изследвания от ранния период на творчеството му, в което влизат такива изследвания като „Имената на Рус и Украйна и тяхното историческо значение“, „Станислав-Михаил Кричевски“, „Богдановият път“, „Документи от руини“ и др.

През 1912 г. става инициатор на създаването на Украинския информационен комитет, чиято цел става пропагандирането в чужбина на идеята за създаване на украинска независима държава.

Деец на независимата украинска държава, посланик на Украйна в Австро-Унгария (1917 – 1918) и Австрия (1918 – 1921). След това е в емиграция в Чехословакия и Австрия и е сред основателите на Украинския университет в Прага. Отстоява идеите на патриархалната монархия и съгласието на различните обществени класи в името на националното единство. Остро критикува възгредите на Дмитрий Донцов и неговата теория за „интегралния национализъм“.

Класокрация[редактиране | редактиране на кода]

Липински въвежда понятието класокрация[1] като една от формите на държавно управление. Това понятие е представено в теорията на украинския консерватизъм (също и теория на украинския монархизъм или, както той самият я нарича – теория на украинския хетмански национализъм). Според Липински, това е форма на държавно устройство, която се отличава с равновесие между власт и свобода, между силите на консерватизма и прогреса. В основата на такова устройство трябва да бъдат заложени условия за правова, „законноограничена и законоограничаваща“ конституционна монархия. Начело на държавата трябва да бъде монарх (хетман), чиято власт се предава по наследство и който е легитимен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Українська державність у XX столітті (Історико-політологічний аналіз)“. – Київ: „Політична думка“, 1996. – Глава 3. „Класократична“ версія

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Липинский, Вячеслав Казимирович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​