В тайна служба на Нейно величество (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
В тайна служба на Нейно величество
On Her Majesty's Secret Service
Автор Иън Флеминг
Първо издание 1963 г.
Флаг на Великобритания Великобритания
Издателство Jonathan Cape
Оригинален език английски
Жанр шпионски роман
Вид роман
Поредица Джеймс Бонд
Предходна Шпионинът, който ме обичаше
Следваща Човек живее само два пъти

„В тайна служба на Нейно величество“ (на английски: On Her Majesty's Secret Service) е роман на английския писател Иън Флеминг. Той е единадесетият от поредицата за Джеймс Бонд. Издаден е на 1 април 1963 г. от издателство Jonathan Cape.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

След успешното завършване на операция "Мълния", Джеймс Бонд, по заповед на "М", започва издирването на скривалището на Ернст Ставро Блофелд. Пристигайки в града, където той е победил Ле Шифр на "бакара", Бонд се запознава с графиня Тереза ди Виченца. Влюбвайки се в тази очарователна девойка, Бонд помага на графинята да плати голяма сума изгубени пари. Тереза (или както тя желае да се нарича – Трейси) произвежда странно впечатление на Бонд, струва му се, че е склонна към самоубийство. Бонд започва да следи Трейси и я спасява на безлюден плаж, когато тя се опитва да се удави. В този момент, Бонд и Трейси са заловени от непознати хора, и са заведени при Mарк-Анж Драко. Разговаряйки с него Бонд открива, че Драко е главата на Корсиканския съюз, най-мощната престъпна организация във Франция. И съвсем неочаквано Драко се оказва бащата на Трейси.

Драко обяснява на Бонд, че Трейси е малко момиче, което умира от менингит. Сломена, Трейси е загубила интерес към живота и е започнала постоянно да провокира ситуации, така че да умре. В края на краищата, Трейси решава да се самоубие и само намесата на Бонд я спасява. Драко моли Бонд да се ожени за Трейси, за да се върне желанието ѝ за живот. През това Драко е готов да плати на Бонд един милион лири в злато. Влюбеният в Трейси Бонд обещава да помисли върху офертата, но в замяна иска Драко да му предостави информация за неуловимия Ернст Ставро Блофелд. Драко казва на Бонд, че Блофелд се крие в Швейцария.

Връх Шилтхорн и ресторанта „Пиз Глория”, използвани за декор на филма

Започвайки интензивно издирване в Швейцария, британското разузнаване внезапно открива, че Блофелд, представяйки се за граф Балтазар де Блевил, се е обърнал към британската хералдическа служба с молба да докаже своя благороден произход. Решавайки да се възползва от тази ситуация, "М" изпраща Бонд, под прикритието на професионален хералдик, с име Хилъри Бей, в замъка на Блофелд в Швейцария. Бонд се среща на летището с асистентката на Блофелд, Ирма Бунт, която води с хеликоптер Бонд в дълбините на Алпите, в резиденцията на "граф де Блевил".

Срещайки се с "графа", Бонд е сигурен, че това е Блофелд, който с помощта на пластичната хирургия е променил външния си вид до неузнаваемост. Занимавайки се с „хералдически изследвания”, Бонд внимателно изучава резиденцията на Блофелд. Оказва се, че в замъка на „графа” се провеждат някакви биологични изследвания. Освен това там живеят няколко момичета, които се лекуват от алергии. В близко запознанство с една от тях, Руби Уиндзор, Бонд открива, че всички момичета живеят в Обединеното кралство, като в миналото всяка една от тях е имала алергия, задължително свързана със селскостопански животни (пилета, прасета, крави и др.). Оказвайки се през нощта в стаята на Руби, Бонд става неволен свидетел на "лечението" на девойката – това е дълбока хипноза, извършвана чрез радиото.

Внезапно в ръцете на Блофелд попада един от агентите на Секретната разузнавателна служба. Оказвайки се неволен свидетел на срещата на „графа” и Бонд, агентът моли Бонд да го спаси, но Бонд се преструва, че не го познава. Осъзнавайки, че Блофелд го е разконспирирал, Бонд бяга същата нощ. Вземайки ски, той се спуска по планинските склонове надолу към малък швейцарски курорт. Подчинените на Блофелд преследват Бонд и той едва не загива. В града Бонд неочаквано среща Трейси и тя му помага най-накрая да се откъсне от преследвачите.

Резултатите от разследването си Бонд незабавно докладва на "M". Експертите предполагат, че става въпрос за разработване и използване на биологично оръжие. Съпоставяйки фактите, експертите се досещат за чудовищния план на Блофелд. Хипнотизираните девойки той иска да изпрати в големите животновъдни центрове на Великобритания за осъществяване на масови епидемии. Планът вече е започнал: една от девойката е разпространила на изложба на пуйки някаква инфекция, която в Англия е убила милиони птици. Използвайки информацията на Бонд, полицията успява да арестува всички останали девойки и предотвратява епидемии в други сектори на животновъдството.

"M" решава да унищожи Блофелд и лабораторията му, но официално това не е възможно, тъй като швейцарските власти отказват да сътрудничат. Тогава Бонд отново прибягва към помощта на Драко. Драко, Бонд, както и някои от най-опасните престъпници на Корсиканския съюз извършват нападение на замъка на "графа" и унищожават това престъпно гнездо. Но Блофелд отново успява да избяга...

Бонд и Трейси се женят и за медения си месец отиват на екскурзия с кола. Но в Швейцария, по време на пътуването, срещу тях се извършва покушение. Някой много приличащ на Блофелд стреля по колата и убива Трейси. Едва намерил любов и семейно щастие, Бонд пак ги е загубил...

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Само в този роман връзката между Бонд и следващата "девойка на Бонд" достига до брак. Но Бонд веднага става вдовец.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

През 1969 г., въз основа на романа, е екранизиран едноименен филм. Ролята на Бонд се изпълнява от Джордж Лезенби. Това засега e единственият актьор, който e играл Бонд само веднъж.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]