ГУЛАГ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на лагерите на ГУЛАГ (1923 - 1961), по данни на правозащитната организация „Мемориал“.
Някои от тези лагери са функционирали само определен период от съществуването на ГУЛАГ.

ГУЛАГ или Главно управление на наказателните лагери (на руски: ГУЛаг, произнасяне произнасяне, акроним на Главное управление лагерей и мест заключе́ния) е управление към НКВД и държавен орган в Съветския съюз, отговорен за администрацията на системата от основни съветски работнически лагери за изправителен труд (ИТЛ) от 30-те до 50-те години на 20. век.[1] Макар лагерите да приютявали голям брой осъдени — от дребни джебчии до политически затворници — голям брой от тях били намерени за виновни посредством опростени съдебни процедури, като НКВД тройките и др. средства извън обсега на правосъдието. ГУЛАГ се разглежда като основен инструмент за политическа репресия в Съветския съюз.

История[редактиране | редактиране на кода]

Затворнически труд, 1931–33

През 1918 г. водачът на болшевиките Владимир Ленин нарежда „ненадеждните елементи“ да бъдат затваряни в лагери, като потенциални „врагове“ на Революцията. Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки. Към 1921 година има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се „превъзпитат“ изпратените там хора. Обикновено това са благородници, свещеници, търговци, определени като „буржоазия“, но и много други „врагове на народа“ от различни обществени и социални нива.

След смъртта на Ленин неговият наследник Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на 20-ти век ГУЛАГ започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР. Дейността му обхваща добив на злато, въглища, дървесина, строеж на заводи, пътища, както и осигуряване на работници за всички сфери на стопанството и икономиката.

По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.

По съветски образец, извън СССР е имало такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия. Единсвеният съветски лагер извън територията на СССР е бил в Монголия между 1947 и 1953 г. Тук са се намирали 50 000 затворници.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Название Период Местоположение Управители Стопански отрасли Площ Известни затворници
АЛЖИР
Акмолинский лагерь жён изменников Родины
1938—1953 Малиновка,
Акмолинска област,
Казахска ССР Казахска ССР
С. В. Баринов,
М. Т. Юзипенко
Селско стопанство,
Лека промишленост
Кира Андроникашвили,
Лия Соломянская,
Мария Лисициан,
Рахи́л Месере́р
Белбалтлаг
Беломорско-Балтийский ИТЛ,
ББЛ
1931—1941 Медвежегорск,
Руска СФСР Карело-финска ССР
Л. И. Коган,
М. М. Тимофеев,
Д. В. Успенский,
С. Г. Фирин
Дърводобив
Строителство на Беломорско-балтийски канал
2 800 000 хектара Иван Солоневич,
Алексей Лосев,
Николай Некрасов
Дмитровлаг
Дмитровский ИТЛ
ДИТЛ
1932—1938 Дмитров,
Московска област,
Руска СФСР Руска СФСР
З. Б. Кацнелсон
Я. Д. Рапопорт
Строителство и поддръжка на Канал Москва — Волга „Й. В. Сталин“ Пимен Московски,
Валентин Пургин
Дубравлаг
Дубравный ИТЛ
Особлаг № 3
ЖХ-385
1948—2005 Яваз,
Зубово-Полянски район,
Мордовска АССР Мордовска АССР
В. Т.Сергиенко,
М. Г. Свинелупов,
П. А. Гладков
Дърводобив Йосип Слипий,
Юлий Даниел,
Александр Гинзбург,
Кронид Любарский,
Татяна Великанова,
Владимир Квачков
Камишлаг
Камышовый лагерь
Особый лагерь № 10
1951—1954 Олжерас,
Кемеровска област,
Руска СФСР Руска СФСР
Г. А. Марин Въгледобив (Кузбас),
Промишлено строителство
контрареволюционери
Карлаг
Карагандинский ИТЛ
1930—1959 Долинка,
Карагандинска област,
Казахска ССР Казахска ССР
М. М. Чунтонов,
И. Н. Витенко
Селско стопанство 1 780 650 хектара[2] Анна Тимирьова,
Анатолий Марченко,
Александър Чижевски,
Афанасий Селишчев,
Епископ Герман
Нориллаг
Норильский ИТЛ
1935—1956 Норилск,
Красноярски край,
Руска СФСР Руска СФСР
В. З. Матвеев,
С. Я. Верши́нин,
А. А. Панюков,
В. С. Зверев
Рудодобив,
Цветна металургия
Лев Гумильов,
Евфросиния Керсновская,
Николай Урванцев,
Жак Росси
Озерлаг
Озёрный ИТЛ
Особый лагерь № 7
1948—1955 Тайшет и Братск,
Иркутска област,
Руска СФСР Руска СФСР
С. К. Евстигнеев,
А. А. Крилов
Дърводобив,
Дървопреработване
Юрий Домбровский,
Лидия Русланова,
Сергей Войцеховский,
Манфред Щерн,
Петро Вергун
Печорлаг
Печорский ИТЛ
1950—1959 Печора,
Печорски район,
Коми АССР Коми АССР
А. М. Фейгелщейн Строителство
СЛОН
Соловецкий лагерь особого назначения
1919—1933 Соловки,
Архангелска област,
Руска СФСР Руска СФСР
А. П. Ногтев,
Ф. И. Ейхманс,
Е. И. Сенкевич,
Я. А. Бухбанд
347 кв.км. Владимир Артемиев,
Владимир Бенешевич,
Магжан Жумабаев,
Дмитрий Лихачов,
Павел Флоренски
Транслаг
Автотра́нспортный ИТЛ
1951—1954 Мякит,
Магаданска област,
Руска СФСР Руска СФСР
Транспорт
Ухтпечлаг
Ухти́нско-Печо́рский ИТЛ
УПИТЛа́г
1931—1938 Чибю,
Ухтински окръг,
Коми АССР Коми АССР
С. Н. Бурдаков,
Я. М. Мороз,
В. Е. Цесарский,
А. Д. Баламутов
Нефтодобив,
Въгледобив
Кулерво Манер,
Михаил Названов,
Остап Вишня,
Георгий Фредерикс

ГУЛАГ включва следните лагери:

  • Дальстрой, нач.: Э. П. Берзин, К. А. Павлов, И. Ф. Никишев. [3]
  • Бамлаг, началник Н. А. Френкель,
  • Усвитлаг, началник Е. И. Драбкин
  • Воркутинский ИТЛ, Воркутлаг
  • Кизитлаг, нач. А. Н. Израилев
  • Котласский ИТЛ, начальник И. С. Кульчинский
  • Пермските лагери
  • Сиблаг, началник И.М. Биксон
  • Ухтижемлаг
  • Инталаг
  • Печжелдорлаг
  • Севжелдорлаг
  • Джезказганлаг, началник Гольман
  • Свирьлаг, началник Н. М. Лапидус
  • Вятлаг началник, Н. С. Левинсон
  • Хабарлаг, началник Сусман

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

В книгата на руския политик, бивш затворник от ГУЛАГ И. Л. Солоневич «Русия в концлагер»(1934, София) се отбелязва: «Аз не мисля, че общото число на всички затворници е било по-малко от пет милиона души. Вероятно, — повече. Но, разбира се, за никаква точност на преброяването не може да става дума».

Американският историк и съветолог Р. Конкуест в своята книга «Големият терор» (1973) привежда още по-впечатляващи бройки: в края на 1939 броят на затворниците в затвори и лагери е нарастнал до 9 млн души (сравнено с 5 млн през 1933—1935 г.).

Солженицин също оперира с бройки от порядъка на няколко десетки милиона репресирани.

Известният публицист A. В. Антонов-Овсеенко (син на разстреляният съветски военачалник В. А. Антонов-Овсеенко) счита, че от януари 1935 до юни 1941 са репресирани почти 20 млн души.

Според архивите на СССР, отворени през 90-те, през ГУЛАГ от 1929 до 1953 година са преминали 2 369 220 души. Други около 765 180 са принудително заселени в суровите северни области и пустините на СССР. [4]

Смъртността на в ГУЛАГ също се показва от различните автори различно, но според последните изследвания тя e в рамките на 20%. : [5][6]

Година Средно количество затворници Починали затворници Процент
1931 240,35 7283 3,03
1932 301,5 13267 4,40
1933 422,304 67297 15,94
1934 617 895 26295 4,26
1935 782 445 28328 3,62
1936 830 144 20595 2,48
1937 908 624 25376 2,79
1938 1 156 781 90546 7,83
1939 1 330 802 50502 3,79
1940 1 422 466 46665 3,28
1941 1 458 060 100997 6,93
1942 1 199 785 248877 20,74
1943 823 784 166967 20,27
1944 689,55 60948 8,84
1945 658 202 43848 6,66
1946 704 868 18154 2,58
1947 958 448 35668 3,72
1949 1 316 331 15739 1,20
1950 1 475 034 14703 1,00
1951 1 622 485 15587 0,96
1952 1 719 586 13806 0,80

Известни хора преминали през ГУЛАГ[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Извън ГУЛАГ са съществували и други наказателни системи за поправителен труд, сред които: (а) лагери за военнопленници на СССР, управляван от ГУПВИ; (б) филтрационни лагери, създадени през Втората световна война за временно задържане на съветски остарбайтери и военнопленници, за времето в което те биват проверявани от органите на реда, за да бъдат „филтрирани“ черните овце; (в) специални селища за интерниране на вътрешни изгнаници, като кулаците и депортираните етнически малцинства, като волжките германци, поляци, балти, кавказци, кримски татари, и др. В различни периоди от съществуването си всеки един лагер е приютявал милиони души. Стотици хиляди хора са били осъждани на принудителен труд без лишаване от свобода на нормалните си работни места. (Applebaum, стр. 579-580).
  2. Справка планового отдела Карлага в ГУЛАГ НКВД СССР. «Об организационно-экономическом состоянии и деятельности лагеря» от 17 декабря 1940 года
  3. Тръстът "Дальстрой", създаден през 1931 г. и предаден на НКВД през 1938, не е влизал в сруктурата на ГУЛАГ
  4. http://stalinism.narod.ru/docs/repress/repress.htm
  5. В.Н.Земсков. ГУЛАГ (историко-социологический аспект) // Социологические исследования. 1991, №6. С.14-15; 1931-1940 гг. - ГАРФ, ф.9414, оп.1, д.1155, л.2; д.2740, л.1, 5, 8, 14, 26, 38, 42, 48, 58, 96-110; 1949-1952 гг.
  6. Дугин А.Н. Неизвестный ГУЛАГ: Документы и факты. М.: Наука, 1999. С.41, 43, 45, 49.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]