Габрешевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Габрешевци
Общи данни
Население 55 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,106 km²
Надм. височина 733 m
Пощ. код 2557
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 14101
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

Габрешевци е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Габрешевци се намира в планински район, в Западна България, в областта Кюстендилско Краище, на 38 км северозападно от град Кюстендил, в поречието на река Треклянска, по източните склонове на Кобилска планина и по северозападните склонове на Земенска планина, на шосето Кюстендил – Трекляно и Земен – Трекляно. Махали : Ущирина, Мутарска, Димина (Полоканска), Богданова, Пешова, Миткина, Антанашка, Паучевци, Качарска, Водичка, Клисурска, Мановци, Галевци, Заркова, Гьошева, Бусарска, Село, Рамнишка, Буковичина и Самоковска.

Население[редактиране | редактиране на кода]

.

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008
Население 330 479 616 602 503 321 216 122 79 56

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Габрешевци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 – 1572 г. под името Габрешовци като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 5 домакинства, 5 ергени и 2 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано селище Габрешевче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 1 данъкоплатец. Съществуването на селището е засвидетелствано и през XVII век в турски документ от 1626 – 27 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Габрешник и 10 данъкоплатци.

Името на селото идва от това, че горите над него са богати на дървесния вид габър. Това е най-калоричното при горене дърво и от него се правят най-качествените дървени въглища. В миналото в този район е имало добив на руда и дървените въглища от габър са се използвали за подгряване на пещите, където са топели рудата. Това е ставало в т. нар. самоко̀в, откъдето произлиза името на една от махалите на с. Габрешевци – Самоковска махала.

В края на XIX век селото има 4276 декара землище, от които 1554 дка ниви, 2490 дка гори, 232 дка естествени ливади и се отглеждат 789 овце, 389 кози, 220 говеда и 63 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж и овес) и животновъдството. Развити са домашните занаяти : има 1 кожухар, 2 колари, 4 шивачи, 2 бакалници и кръчми, 10 воденици.

В селото има училище от 1894 г. През 1928 г. е основано читалище „Зл. Миланов“, а през 1937 г. – Потребителна кооперация „Единство“. През 1949 г. кооперацията става всестранна, а през 1953 г. е присъединена към Селкооп „Спасение“ – с. Трекляно.

През 1958 г. е учредено ТКЗС"Червено знаме"-Тодор Стаменов е първият председател на ТКЗС"Червено знаме", което от 1979 г. – в състава на АПК"Краище", което от 1983 г. е поделение на ЦКС. Селото е електрифицирано (1964 – 8). Построени са мост и кооперативен дом с магазин (1970).

Активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Късносредновековна църква. Намира се в селските гробища. Представлява малка еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 4,50 м. и ширина 3,70 м. Ширината на апсидата е 1,20 м., на входа – 0,70 м. Апсидата е полукръгла. На източната стена, вляво от апсидата, има полукръгла ниша, а на северната стена – четвъртита. Градежът е от ломени камъни и бигор, на места изравнявани с тухли и керемиди. Дебелината на стените е 0,65 м., а запазената височина – 1,50 – 1,70 м.
  • Оброк „Свети Атанас“. Намира се на около 600 метра югоизточно от гробищата, в местността „Атанас“, върху речна тераса, до вековен дъб. На мястото има развалини от стара църква, известна като Латинската църква.
  • Паметник с паметна плоча на загиналите през войните за освобождение на България.
  • С общи усилия на съселяните и доброволни дарения е построен действащ параклис. Стените му са красиво изрисувани от известен кюстендилски художник.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Габрешевци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • От Габрешевци е родът на генерал Петър Илиев (1910 – 1998) – български офицер през периода на Втората световна война, след 1944 г. висш български военен ръководител и командир и военен аташе в СССР.
  • Крум Григоров (1909 – 1987), български писател, роден в Габрешевци.
  • Стою Станоев (р. 1921) е български политик от БКП.
  • Васил Иванов Захариев – професор, д-р на науките (12.03.1929 г.-14.11.2006 г.) Той е първият български изследовател и единствен досега, участвал през цял период на антарктическа експедиция – XIII САЕ/1967 – 1969 г./. Има забележителни публикации в областта на метеорологията.
  • Йордан Стоименов – професор по психиатрия, декан на Плевенската медицинска академия.
  • Георги Григоров (р. 1940) – бивш министър на строителството преди промените и бивш първи секретар на БКП в Кюстендилски окръг. Понастоящем зам.председател на строителната асоциация. Инженер.
  • Раденко Григоров – род.1913 г. Дипломат.
  • Здравчо Макариев Иванов – доктор на селскостопанските науки
  • Кирил Воденичаров – световен шампион по парашутизъм на единичен доцелен скок за 1958 г. Братислава.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на Спасов ден през месец юни се прави събор и се дават сувенири на юбилярите

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • Хляб изпечен в подница.
  • Зелник – специална вита баница със сирене, в средата с плънка от киселец, лук и лапад. Баницата се покрива с Метален капак, наречен връшник, върху който се слага ЖАР и баницата се изпича.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.503 – 507;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.689 – 690;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.124, с.210 – 211;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.18;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]