Габрово (дем Ксанти)
Вижте пояснителната страница за други значения на Габрово.
|
Габрово Καλλιθέα |
|
|---|---|
| — село — | |
  Габрово  Габрово  Габрово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Ксанти |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 704 m |
| Население | 21 души (2001) |
Габрово (на гръцки: Καλλιθέα, Калитеа, старо Γάμπροβο, Габрово, катаревуса: Γάμπροβον, Габровон) е село в Западна Тракия, Гърция, разположено на територията на в дем Ксанти.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в южните склонове на Родопите, с изглед към долината на река Места, районът на селото е богат на гори. На юг от селото се намира Кръстополе, а на изток е град Ксанти.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е възникнало по време на помюсюлманчванията в Родопите (Шишков, 1890, с. 11). От съседното село Исьорен, Ксантийско избягали в Габрово 15 семейства, за да не бъдат помюсюлманчени (Коруев 1984, с. 11). Към 1831 г. селото имало 120 къщи.[1] В Габрово от 1868 до 1870 година и от 1874 до 1880 година преподава Яков Змейкович.[2]
В Габрово е разположен Ксантийският околийски революционен комитет на Одрински революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Комитетът е основан и ръководен от Васил Докторов. Секретар на комитета е учителят Никола Поптодоров от Габрово, завършил в Одрин, а членове са учителят Христо Киров от Банско, Нашо Василев Кормидов, Стамат Кормидов, Георги Атанасов, Петър Пачев, Киряк Христов Атанасов, Стефан Мавров, Тодор Кехайов, Атанас Марушев, Атанас Течков, Янко Тютьолчев Янарото, поп Тодор Николов, Атанас Коруев, Димитър Кудев, Христо Джондов, Иван Чилингиров, Джуров и други. В средата на май 1902 година селският пъдар Иван Янков Семерджиев полудява и започва да издава комитетски тайни - вследствие на това са задържани много от дейците на комитети. Одринският военен съд освобождава поп Тодор Николов, Петър Пачов, Атанас Кудев и други и осъжда Васил Докторов на 10 години, а Киряк Хаджиатанасов, Нашо Василев, Кормидов, Георги Атанасов, Стамат Кормидов, Киряк Дачев и Янко Янчев Тютьолчев - на по 5 години. Комитетът е оглавен от Димитър Кудев. Осъдените са освободени след амнистията в 1904 година.[3]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година Габрово е едното от двете български християнски села в Ксантийска кааза на Османската империя. Общо за двете села Габрово и Еникьой, Милетич посочва население от 600 екзархийски български семейства.[4]
По време на Балканската война в 1912 година 4 души от Габрово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
През 1913 г., на 13 юли, селото е унищожено от гръцка войскова част и турски башибозук, а останалите възрастни и болни габровци били избити. Основната група население още на 10 юли, заедно с кръстополци се изтегля към Пашмаклийско.
Вестник „Търговски фар“ дава сведения, че до лятото на 1914 г. в град Ксанти сред много преселили се български бежанци са и 101 семейства с 505 члена от село Габрово, което макар и наблизо до града, остава на гръцка територия след Междусъюзническата война.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Габрово
Атанас Атанасов Печев (1909 – 1944), български комунистически деец[7]- Васил Докторов (? – 1915), български революционер, ръководител на Ксантийския околийски комитет на ВМОРО
- Васил Терзиев (1912 – 1993), български офицер, генерал-лейтенант
- Владимир Коруев (1878 – 1952), български революционер, деец на ВМОРО
- Гаврил Атанасов Ангелов (1903 - ?), български комунистически деец[8]
- Георги и Димитър Пронкови, български революционери, дейци на Ксантийския революционен комитет[9]
- Димитър Кудев (1880 – 1967), български революционер, деец на ВМОРО
- Димитър Кудоглу (1862 – 1940), български предприемач и един от най-големите дарители в новата българска история
- Катерина Петрова Пачова (1874 - ?), майка на Пантелей и Лазар Пачови[10]
- Киряк Кудев, български общественик
- Никола Поптодоров (1877 – ?), български революционер
- Янко Петков (1906 - 1986), български комунист[11]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Бояджиев, Т. Българските говори в Източна (Одринска) и Западна (Беломорска) Тракия. София, 1991.
- Коруев, Петър. Село Габрово, Ксантийско. София, 1984
- Митринов, Г. Български следи из Беломорието (за габровската църква). – Будител, 2010, юни-октомври, с. 43-52.
- Шишков, Ст. Н. Родопски старини или сборник от обичаи, суеверия, песни, пословици, наречие, приказки, паметници, предания, описания и пр. на родопските жители. кн. 3. Няколко истжрико-археологически бележки и материали из животът на Българите в Ксантийско. Пловдив. 1890 г. 60 с.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Коруев, Петър. „Село Габрово, Ксантийско“. София, 1984, с.31.
- ↑ „Родопски будители“, архив на оригинала от 18 октомври 2015, https://web.archive.org/web/20151018065634/http://www.librarysm.com/Downloads/rodopbut.ppt, посетен 18 октомври 2015
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 163-165.
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
- ↑ „Търговски фар“, бр. 573, 22 юни 1914 г., Заселването на бежанците от Мала Азия, Тракия и Македония
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 33. Посетен на 28 август 2015.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 159.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 327. Посетен на 3 септември 2015.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 334. Посетен на 3 септември 2015.