Габрово (община Струмица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Габрово.



Габрово
Габрово
— село —
„Свети Илия“, 1874 г.
Свети Илия“, 1874 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.3764° с. ш. 22.7953° и. д.
Габрово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Струмица
Географска област Подгорие
Надм. височина 476 m
Население (2002) 399 души
МПС код SR
Габрово в Общомедия

Габрово (на македонска литературна норма: Габрово) е село в община Струмица на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Габрово е разположено в Струмишката котловина. Селото се намира в северното подножие на планината Беласица в областта Подгорие на 476 метра надморска височина. Южно от селото на река Бърлен е разположена каскада от три водопада, до който води екопътека. Каскадата е известна с общото име Габровски водопад, като най-внушителен е третият, най-високо разположен водопад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано от анагност Драгое около църквата „Св. св. Архангели Михаил и Гавраил“, за която сръбският цар Стефан Душан издава специална грамота. Впоследствие се издига втора църква „Света Богородица“ и двата храма получават дарения от сръбския властел кесар Войхна и регионалния владетел деспот Йоан Углеша. През 1374/5 г. Габрово с двете църкви е дарено от деспот Йоан Драгаш и брат му господин Константин на атонския манастир „Свети Пантелеймон“.[1]

През XIX век селото е чисто българско. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Габрово е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 185 българи и 35 мюсюлмани.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 710 жители, от които 460 българи християни и 250 турци.[4]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 480 патриаршисти гъркомани. Там функционира гръцко училище.[5]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Габрово живеят 30 турци, а останалите жители на селото са българи.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 399 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 398
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

В Габрово има основно училище „Гоце Делчев“. Природна забележителност е водопадът на река Барлен.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Габрово
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Нушков, деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето[9][10]
  • Flag of North Macedonia.svg Манол Пандевски (1925 – 1998), историк от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Панде Брадев (? - 1905), български революционер от ВМОРО, ръководител на местния комитет, убит от турци платени от гръцката пропаганда, в отговор е убит гъркоманинът Никола Попкостакев в Струмица.[11]
Починали в Габрово
  • Flag of Bulgaria.svg Алекса Атанасов Арабаджиев (? – 1907) от Гевгели и Иван Стоев (? - 1907) от Смоймирово, български революционери, четници на ВМОРО, убити на 15 юли 1907 година в местността Кърлик край Габрово[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хр. Матанов. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 225
  2. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.186-187.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.106-107.
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Општина Струмица. Населени места. Габрово.
  9. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
  10. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 713.
  11. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 256. Посетен на 12 януари 2015.
  12. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560


Населени места в Община Струмица
Струмица | Баница | Банско | Белотино | Велюса | Водоча | Габрово | Градско Балдовци | Дабиля | Добрейци | Дорломбос | Злешево | Костурино | Куклиш | Мемешли | Муртино | Орманли | Попчево | Просениково | Раборци | Рич | Съчево | Свидовица | Три води | Чепели
     Портал „Македония“         Портал „Македония