Гаврил Беловеждов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гаврил Беловеждов
български католически свещеник
Роден
Починал
София, България

Религия Католическа църква
Образование Колеж „Свети Августин“

Архимандрит Гаврил Беловеждов е български католически свещеник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гаврил Николов Беловеждов е роден на 2 юни 1920 г. в Златица, родния град на майка му. Баща му Никола П. Беловеждов е от Копривщица, сродник на революционера Никола Беловеждов.

Завършва френския колеж „Свети Августин“ и семинарията на отците-успенци в Пловдив. През 1940 г. Гаврил Беловеждов започва да учи в Папския колеж „Русикум“ в Рим. След това следва висше философско и богословско образование в Григорианския университет. На 21 април 1946 г. в Рим е ръкоположен за свещеник.

На 15 октомври 1947 г. завръщайки се в България в международния влак на гара Драгоман отец Гаврил Беловеждов е арестуван заедно с отец Купен Михайлов. След близо 40-дневен престой в следствения арест в София, те са интернирани в провинцията.[1] До 1950 г. отец Беловеждов служи в Тополовградско. През 1952 г. е арестуван по така наречените католически процеси и е осъден на 20 години лишаване от свобода. Прекарва почти 12 години по затворите при тежка физическа работа по кариерите на селата Огняново и Самоводене.

След затвора служи в енорията „Успение Богородично“ в София[2] и получава почетната титла архимандрит от архиепископ Методий Стратиев.

След падане на тоталитаризма е бил отговорен редактор на католическия вестник "Абагар” и аташе по културата с дипломатически паспорт в посолството на Ватикана в София.

След 1989 г. изтичат секретни документи от Министерството на вътрешните работи, че отец Беловеждов е бил сътрудник на Държавна сигурност от 1964 г. Като отговор на тези обвинения архимандрит Беловеждов издава книгите „Давам думата на моето досие“ и „Страданието не е етикет, то е достойнство“. В тях авторът документирано (чрез обвинителният акт от показния процес срещу католическите духовници през 1952, показания, присъдата, протоколи от разпити, агентурни донесения, доклади на Дирекцията по вероизповеданията от края на 80-те години, и др.) представя личната си съдба преминала през низостта на половинвековния репресивен режим, трудно преодолими лични драми и обществени разрушения, включително в духовността. Както авторът се изразява „Духовниците в България (през периода когато Католическата църква пострада жестоко) не бяха ангели, а личности от плът и кръв и жестокостите спрямо тях не бяха по силите на човешката природа“.

Умира на 8 юли 2003 г. в София.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Беловеждов Г., „Давам думата на моето досие“, издателство ИВРАЙ, София, 2000 г.[4]
  • Беловеждов Г., „Страданието не е етикет, то е достойнство • Документи от католическите процеси в България през петдесетте години“, издателство ИВРАЙ, София, 2001 г.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]