Направо към съдържанието

Гаврил Кацаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гаврил Кацаров
български класически филолог, историк и археолог
Гаврил Кацаров. Източник: ДА „Архиви“
Гаврил Кацаров. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
1 юни 1958 г. (83 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЛайпцигски университет
Работил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория, филология, археология
Семейство
БащаИлия Кацаров
МайкаРада Драгоева
Братя/сестриДимитър Кацаров
Подпис
Гаврил Кацаров в Общомедия

Гаврил Илиев Кацаров е виден български учен, класически филолог, историк и археолог.[1][2][3][4] Син е на свещ. Илия Кацаров, участник в Априлското въстание от 1876 година.

Ректор е на Софийския университет.[5] Бил е директор на Народния археологически музей и Българския археологически институт.[6]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Гаврил Кацаров е роден в град Копривщица на 4 октомври 1874 г.[5] През 1899 г. завършва с докторат „Класическа филология и стара история“ в Лайпцигския университет. Специализира в Берлин и Мюнхен (1901 – 1902) и Италия (1906).

След завръщането си в България на 1 септември 1907 година започва работа като учител в Първа софийска мъжка гимназия, но на 1 февруари 1908 година[7] е командирован във Висшето училище. Доцент от 1900 г., извънреден професор (1904), редовен професор (1910).[8] Титуляр на катедрата по стара история (1910 – 1943). Достига до постовете декан на Историко-филологическия факултет (1915 – 1918) и ректор на университета (1927 – 1928).

В следващите 2 години е директор на Народния археологически музей в София. Основател е и член на УС на Българския археологически институт (1920). Избран е за директор след оставката на Богдан Филов през март 1940 г.

Основоположник е на българската тракология. В продължение на десетилетия публикува трудове върху историческата география, политическата история, културата и религията на траките, оказали значително влияние в световен мащаб. За разлика от по-късни автори, той избягва идеализацията на тракийската култура и подчертава ефимерния характер на тракийските държавни образувания. През 1920-те години Кацаров чете първия курс по история на траките в Софийския университет.

Кацаров работи върху историята на Древна Македония, като защитава възгледа, че древните македонци не са гърци, а смес от пеласги, траки и илири, подложени на гръцко влияние.[9]

Действителен член (академик) е на Българската академия на науките (1909). Действителен член на Румънската академия на науките (1936) и на Австрийската академиия на науките (1939). Член е и на други чуждестранни дружества и институти.

Гаврил Кацаров е брат на генерал-майор Димитър Кацаров.

Погребан е в парцел 26 на Централните софийски гробища.[10]

Гробът на Гаврил Кацаров в парцел 26 на Централните софийски гробища (42°42′44.1″ с. ш. 23°20′04.7″ и. д. / 42.71225° с. ш. 23.334639° и. д.)

Избрана библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Аристотел. Атинската държавна уредба, превод Гаврил Кацаров. София, Българско книжовно дружество, фонд "Напредък", 1904.
  • Принос към старата история на София. София, Софийското археологическо общество от фонда на Софийската община, 1910.
  • Кацаров, Гаврил; Златарски, Васил. Договорът на княза Иванко, син Добротичев, с генуезците 1387 г. София, Известия на Историческото дружество, 1911.
  • Приноси към историята на древността. Първа редица (1920)
  • Пеония. Принос към старата етнография и история на Македония (1921)
  • Цар Филип II Македонски. История на Македония до 336 г. пр. Христа (1922)
  • България в древността. Историко-археологически очерк (1926)
  • Обща и българска история за II прогимназиален курс (1927)
  • Лукиянъ. Лукиянъ - Избрани съчинения, превод Гаврил Кацаров. София, Държавна печатница - Издание на Министерството на народното просвѣщение, 1928.
  • Katzarow, Gawril. Chapter XVII: Thrace // The Cambridge Ancient History; volume VIII; Rome and the Mediterranean 218 – 133 B.C. Cambridge At the University Press, 1930. с. 534 – 560.
  • Платон. Апология, превод Гаврил Кацаров. 2-ро. София, „Тодор Чипев“, 1943.
  • Извори за старата история и география на Тракия и Македония, съавт., (1949)

Обекти, носещи името на личността

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 110-то ОУ „проф. Гаврил Кацаров“ – в гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“ – до 2007 г.!

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Данчовъ, Н. Г.; Данчовъ, И. Г. Кацаровъ (Д-р Гаврилъ) // Българска енциклопедия. София, Книгоиздателство Ст. Атанасовъ, 1936. с. 660 – 661.
  2. ↑ КАЦАРОВ Гаврил Илиев (1874-1958) // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 484. Посетен на 16 ноември 2025.
  3. ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 92 – 99.
  4. ↑ Ан.Ив. Явашов / Разград – неговото археологическо и историческо минало, Част I // Изд. Читалище „Развитие“/ Разград, 1930 г.
  5. ↑ а б Кацаров, Гаврил Илиев (4. Х. 1874 - 4. VІ. 1958) // Кратка българска енциклопедия. Т. 2 Гера-Квал. Издателство Българска академия на науките, 1964. с. 650.
  6. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 450.
  7. ↑ Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 59.
  8. ↑ Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 262
  9. ↑ Маринов 2015, с. 89 – 90.
  10. ↑ Кацаров, Гаврил. ПАРЦЕЛ 26 – СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 28 август 2025.
Цитирани източници
  • Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Алманах на Софийския университет 1888 – 1939, С., 1940, с. 277 – 279
  • Алексиева А., Велков В., Гавраил Илиев Кацаров. Библиография, С., 1953
  • Велков, Велизар. Гаврил Кацаров. София, Университетско издателство "Свети Климент Охридски", 1991.
  • Velkov, Velizar Iv. GAWRIL KAZAROV (1874 – 1958) // Revue Archéologique. janvier-juin 1959. с. 94 – 96. Посетен на 1 юни 2018.
  • Пройчев, Симеон- параграф „Обекти, носещи името на личността Гаврил Кацаов“ – 14 май 2022 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Археология“         Портал „Археология“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гаврил_Кацаров&oldid=12787619“.