Гаврил Кацаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гаврил Кацаров
български историк и филолог
Гаврил Кацаров. Източник: ДА „Архиви“
Гаврил Кацаров. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
1 юни 1958 г. (83 г.)
Научна дейност
Област История, филология, археология
Подпис Signature of Gavril Katsarov.svg

Гаврил Илиев Кацаров е виден български учен, класически филолог, историк и археолог. [1] Ректор на Софийския университет.[2] Директор на Народния Археологически музей и Българския археологически институт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гаврил Кацаров е роден на 4 октомври 1874 г. в град Копривщица. През 1899 г. завършва с докторат „Класическа филология и стара история“ в Лайпцигския университет. Специализира в Берлин и Мюнхен (1901-1902) и Италия (1906).

След завръщането си в България започва работа като учител в Първа софийска мъжка гимназия, но скоро е командирован във Висшето училище. Доцент от 1900 г., извънреден професор (1904), редовен професор (1910).[3] Титуляр на катедрата по стара история (1910-1943). Достига до постовете декан на Историко-филологическия факултет (1915-1918) и ректор на университета (1927-1928).

В следващите 2 години е директор на Народния археологически музей в София. Основател и член на УС на Българския археологически институт (1920). Избран за директор след оставката на Богдан Филов през март 1940 г.

Действителен член (академик) на Българската академия на науките, (1909). Действителен член на Румънската академия на науките (1936) и на Австрийската академиия на науките (1939). Член на чуждестранни дружества и институти.

Гаврил Кацаров е брат на генерал-майор Димитър Кацаров.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 92-99.
  2. Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1964, том 2, стр. 650.
  3. Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 262

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Алманах на Софийския университет 1888-1939, С., 1940, с. 277-279
  • Алексиева А., Велков В., Гавраил Илиев Кацаров. Библиография, С., 1953
  • Велков В., Гаврил Кацаров, С., 1991
  • Velkov, Velizar Iv. GAWRIL KAZAROV (1874-1958). // Revue Archéologique. janvier-juin 1959. с. 94-96.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]