Гаврил Киснемски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гаврил Петрович Киснемски)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гавриил Петрович Киснемский
руски генерал
Гавриил Петрович Киснемский 
Роден: 19 март 1853 г.
Починал: ?

Гаврил Петрович Киснемски (на руски: Гавриил Петрович Киснемский) е руски офицер, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 март 1853 г. Православен. Посвещава се на военното поприще. Завършва Михайловското артилерийско училище.

Постъпва на военна служба на 22 септември 1874 г. Завършва училището на 22 май 1877 г. и постъпва като подпоручик в 9-та артилерийска бригада.

Участвува в Руско-турска война 1877 – 1878 г. в редовете на 5-та батарея на 9-та артилерийска бригада. Сражава се при отбраната на Шипченския проход. Отличава се в боевете със своята изобретателност. От турски барут и кабели от телеграф изработва фугасни бомби, на които се натъкват турските войски.

Поручик от 20 декември 1878 г. Завършва Михайловската артилерийска академия 1-ви разряд. Штабс-капитан от 27 август 1882 г. Оберофицер при производствените опити в Главния артилерийски полигон (20.10.1883). Произведен в капитан за отличие по служба от 30 август 1887 г. Председател на изпитателната комисия в Охтенския барутен завод (28 януари 1892 – 01.08.1902). Подполковник от 25 юли 1895 и полковник за отличие от 13 октомври 1898 г. Помощник-началник на Казанския барутен завод (13.11.1904). Помощник-началник (23.05.1907) и началник на Михайловско-Шостенския барутен завод (20.09.1908 – 24.11.1916). Генерал-майор по старшинство за отличие от 6 декември 1908 г. Генерал-лейтенант по старшинство за отличие от 6 декември 1914 г.

Киснемски се проявява като един от най-добрите специалисти в областта на барута и взривните вещества. Негова е заслугата за изработване на барута с прогресивно изгаряне, както и в разработката на барутния стабилизатор дифениламин.

Изпълняващ длъжността постоянен член в Комитета на Главното артилерийско управление от 24 ноември 1916 до 24 март 1917 г. Преподава в Михайловската артилерийска академия. През 1919 г. участвува в работата на създадената с декрет от 16.12.1918 г. Комисия по особени артилерийски опити.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • „Св. Георги“ 4-та степен (08.10.1877)
  • „Св. Станислав“ 3-та степен с мечове и лъкове (1877)
  • „Св. Анна“ 3-та степен (1896)
  • „Св. Владимир“ 3-та степен (1911)
  • „Св. Станислав“ 1-ва степен (1913)
  • „Св. Анна“ 1-ва степен (03.07.1915)
  • „Бял орел“ (24.03.1917)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Список генералам по старшинству. Составлен по 15.04.1914. Петроград, 1914
  • Список генералам по старшинству. Составлен по 10.07.1916. Петроград, 1916
  • „Военный орден святого великомученика и победоносца Георгия. Биобиблиографический справочник“ РГВИА, М., 2004.
  • ВП 1914 – 1917 и ПАФ 1917. Информацию предоставил Вохмянин Валерий Константинович (Харьков)
  • Русский Инвалид. №152, 1915